Търсене - BUSQUEDA

ГОВОРЕТЕ С ВАШИЯ СВЕЩЕНИК

ГОВОРЕТЕ С ВАШИЯ СВЕЩЕНИК
За всяка Ваша грижа, нужда или проблем има молитва и може да се намери разрешение.
ВЪПРОСИ КЪМ СВЕЩЕНИКА: http://santa-lucia.site/

ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ - СВЕТО ТАЙНСТВО ВЕНЧАНИЕ - ПРЕДБРАЧЕН КАТЕХИЗИС

Преди да резервирате ресторант и да определите дата за венчавка прочетете внимателно написаниото по-долу:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се прави предварителна среща със свещеника. Това става най-малко три месеца преди насрочената дата за венчание, за да може да се проведе кратък предбрачен катехизис и подготовка зa св. Причастие. Причастяването сe извършва в неделения ден определен от свещеника, преди венчанието. Без тази предварителна подготовка няма венчание.
Желателно е и кумуващите да бъдат подготвени.
(По снизхождение се допускат смесени бракове само между Православен и Католик)

ВЪПРОСИ 
КЪМ МЛАДОЖЕНЦИТЕ И КУМОВЕТЕ

ЗАБЕЛЕЖКА: Отговорете писмено и изпратете на e-mail: rev_aleksandar@yahoo.es

      1.    Кръстени ли сте?

2.    Защо искате да се венчаете? 

3.    Познавате ли вярaта си? В какво и как вярвате?

4.    Знаете ли какво е св. Тайнство Венчание?

5.    Знаете ли какво е св. Тайнство Изповед – Покаяние и защо се изповядваме?

6.    Знаете ли какво е св. Тайнство Причащение и защо се причастявяме?

7.    Знаете ли, че нашата вяра е начин на живот?

8.    Знаете ли какви са задълженията и отговорностите на съпрузите, а на кумовете?

9.     Кога за последен път сте били на изповед и св. Причастие? Ако не сте били, не смятате ли, че е дошъл момента да го направите?


Ако сте готови може да продължите да четете.

УСЛОВИЯ ЗА ЦЪРКОВЕН БРАК

1. Препис-извлечение от акта, съставен в Общината, или Консулството на РБ за сключване на граждански брак.
2. Декларация, подписана от брачущите се, че са източно православни, че нямат помежду си родство,при което не се позволява църковен брак, и че не встъпват в четвърти брак.


РОДСТВА, ПРИ КОИТО НЕ СЕ ПОЗВОЛЯВА ЦЪРКОВЕН БРАК

1. Кръвно родство по права линия от всички степени.
2. Кръвно родство по съребрена линия до пета степен включително.
3. По двоеродие (сватовство) до трета степен и от четвърта степен само случаите: двама братя да вземат две сестри и брат и сестра да вземат сестра и брат.
4. По св. Кръщение – първа степен и от втора степен следните: кръстници да встъпят в брак с родителите на своите кръщелници.


НЕ СЕ ПОЗВОЛЯВА ВЕНЧАНИЕ
1. Извън енорийския храм.
2. През Великия пост – от Сирни заговезни до вторник на Светлата седмица.
3. През Богородичните пости.
4. През Коледните пости – от Коледни заговезни до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление.
5. Срещу неделя, срещу дванадесетте Господски и Богородични празници и срещу дните Отсичане главата на св. Йоан Кръстител (29 август) и Въздвижение на светия Кръст Господен (Кръстовден, 14 септември).
При изключителни случаи обаче може да стават венчавки с благословение на епархийския архиерий и във всички други забранени за това дни, освен през дните на великия пост.
Св. Синод разрешава на енорийските свещеници при изключителен случай да извършват тайнството брак през дните от 26 декември до 4 януари, без да искат предварително разрешение от епархийския архиерей.

----------------------------------------------------------------

Изисквания за Св. Тайнство Венчание



Изисквания

1. Венчаващите се да са сключили граждански брак. Ако венчавката се отслужва преди сключването на гражданския брак, задължително се представя удостоверение за семейно положение и от двамата.

2. Писмена декларация, че са православни, че нямат помежду си родство, при което не се позволява църковен брак и че не встъпват в четвърти брак (посочват на кой брак са).

3. Фотокопие от брачното свидетелсто, от паспортите и от кръщелните свидетелства.

4. Кумовете да са източно православни.Те представят копия от кръщелните свидетелства. При смесен брак се допуска да участва и католическа двойка, но само като почетни свидетели.

5. Два венчални пръстена.

6. Обща чаша и бутилка с червено вино, както и хлебна питка и мед.

7. Ако бракът е смесен: обещание, че децата от този брак ще бъдат кръстени и възпитани като православни.

8. Венчалното свидетелство се издава на Български и Испански. (Поради това, молбата за Св. Венчание се попълва на Испански, за да не се допусне грешка в транскрипцията на имената.)

9. По български обичай, след приключване на богослужението присъстващите на това църковно тайнство могат да се почерпят за здраве и за това препоръчвам да се донесат хлебна питка, мед, бутилка вино и сладкиши по избор на честващите празника.

10. Църковната такса и евентуални пътни разноски се уточнявят със свещеника.

Разведените ще бъдат венчавани в църква след като представят: ако са имали църковен брак - писмено решение с подписа на съответния митрополит и печат за прекратяване на църковния брак; нотариално заверена клетвена декларация, че действително се е развел, или съдебно решение за развода;  разрешение за ново венчание от митрополита на епархията.

Забележка:
Очакваме вашите доброволни дарения. От вашата добра воля зависи издръжката на Българската църковна община в област Валенсия и енорийския ни храм в гр. Дения.



----------------------------------------------------------------
SOLICITUD DE MATRIMONIO

COMUNIDAD ECLESIÁSTICA ORTODOXA BÚLGARA
“SANTOS KIRIL Y METODIY”
COMUNIDAD VALENCIANA DE ESPAÑA

Nosotros, los abajo firmantes, con domicilio en………… (dirección, teléfono y e-mail)
Solicitamos a la Iglesia Ortodoxa Búlgara la celebración del Santo Sacramento MATRIMONIO para:

MARIDO:.....................................................................Doc. Nº (pasaporte), EGN......................., NIE......................,  Natural de ......................, Región................, País.............., Nacido en................., Región................, País.............., el día.....de......de............ De RELIGIÓN ORTODOXA, BAUTIZADO en.........................................
Hijo de Padre Don.......................................Natural de .........., Región..........., País..............,
Hijo de Madre Doña...........................................Natural de .........., Región..........., País..............,

ESPOSA:..........................................................................Doc. Nº (pasaporte), EGN....................., NIE..............., Natural de .........., Región..........., País.............., Nacida en.................., Región..............., País…………, el día.....de.....de...............
De RELIGIÓN ORTODOXA, BAUTIZADA en..............................................
Hija de Padre D............................................Natural de .........., Región..........., País..............,
Hija de Madre Doña................................................Natural de .........., Región..........., País..............,

PAREJA LEGALMENTE CASADA en el día.......de.....de 20…., en................................................
Con acta Matrimonial Nº....................... 20...., EXPEDIDO LEGALMENTE POR....................................................................................................................
Padrino: D.......................................................................Doc. Nº (pasaporte), EGN…………….., NIE………….
Madrina: Doña....................................................................Doc. Nº (pasaporte), EGN………….., NIE……………

Queremos que esta ceremonia sea señal pública de que nos comprometemos a convivir cristianamente en la Religión Ortodoxa, según el espíritu del Evangelio y las enseñanzas de nuestra Madre la Iglesia.

En DENIA al día......de................de.... 2014.

(Firma del marido) (Firma de la esposa)
--------------------------------------------------------

БРАЧНА ДЕКЛАРAЦИЯ

Ние долуподписаните приемайки доброволно Църковното Тайнство Венчание (Брак) в Светата Православна Църква, декларираме:
1. Аз, съпругът, Изповядвам Източно Православната Вяра.
2. Аз, съпругата, Изповядвам Източно Православна Вяра.
3. Приемаме всички произтичащи от акта на Св. Тайнство Венчание (Брак) задължения и обещаваме, че децата ни ще бъдат кръстени и възпитани в Св. Правосвлавна Вяра.
4. Настоящият брак е .......по ред (кой по ред за всеки един от младоженците). Не встъпваме в четвърти брак.
5. Помежду ни няма родство при което не се позволява Църковен Брак:
А. Кръвно родство по права линия от всички степени.
Б. Кръвно родство по съребрена линия до пета степен включително.
В. По двоеродие / сватовство / до трета степен и от четвърта степен само в случаите: двама братя да вземат две сестри и брат и сестра да вземат сестра и брат.
Г. По свето Кръщение – първа степен и от втора степен следните: кръстници да встъпят в брак с родителите на своите кръщелници.
За посочени от нас неверни данни и неизпълнението на настоящата декларация носим лична отговорност.

Подписали
1.(трите имена и подпис)..........................................
2.(трите имена и подпис)..........................................


Дения.......,201….г.


ПРЕДБРАЧЕН КАТЕХИЗИС





Където няма любов, там няма брак

Без любовта всичко остава неопределено и незавършено. Любовта е „свръзката на съвършенството” (Кол. 3:14), първата и последна мяра и критерий за личностите, събитията и нещата. Казахме вече, че животът би могъл да се нарича любов и любовта – живот. „Твоята цел е животът и животът ти е любовта, тоест всеки друг (човек)”. Другият не е моят ад, а моят рай. Той става мой ад, когато аз не ставам негов рай. „Колкото повече се отдалечаваме помежду си, толкова повече се отдалечаваме и от Бога. . . и колкото повече се съединяваме с ближния, толкова повече се съединяваме с Бога”(Авва Доротей). „Не можеш да срещнеш Бога, освен в любовта към другия, която стига дотам да превърнеш неговата болка в своя, защото, ако Бог е любов, не може да живееш, освен в състояние на любов към другия”. Любовта е „път по-превъзходен” (1 Кор. 12:31; 13:1), в който християнският живот и евангелското съвършенство трябва да намерят своя израз: ако искаш да спасиш живота си, трябва да го загубиш. В истински свободната любов не просто изразяваме чувства и любопитстваме, а следваме пътя на кеносиса на Кръста, на оттеглянето от претенциите на индивидуалистичния живот, както и на приемането на изискванията на живота на другите.
Един от евангелските парадокси е да бъдем пълни в своя кеносис (опразване), прославени в нашия Кръст, растящи в нашето смаляване, богати в нашата нищета, силни в нашата немощ. Това е духовният закон, законът на любовта, който се дарява като закон на съвършените, закон на свободата. Само любовта е единствената възможна свобода, истински свободната любов. Тя е животът, който „започва, когато предпочитаме другия пред нас, когато приемаме неговата неотменима свобода”. Това е превъзходството на любовта, която побеждава нищетата и страха, съмнението и несигурността, егоцентричния натиск и изолация, безсилието и ограниченията, робството и отчуждението, ада и смъртта. Това е всемогъществото, което прави реално могъщ животът в този свят и открива качественото измерение на бъдещия век, когато любовта естествено остава "източник на огън" (Св. Йоан Лествичник). Въпреки това "понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта" (Мат. 24:12)
Бракът се определя като Тайнство, като превъзходното Тайнство на любовта, защото любовта конституира сърцевината на неговия светотайнствен характер и само любовта превъзхожда всяка човешка мярка и критерий и заедно със свободата и благодатта влиза в пространството на Тайнството. Истинското Тайнство е свързана с любовта и само в тази връзка бракът избягва своето принизяване от реално до символично Тайнство, до формален обред. Затова и обновяването на брака днес е възможно в границите на брака, а не на закона. Всяко Тайнство е място и начин за съработничество между благодатта и свободата, възможност за богочовешко общение и любов. Това е така, защото спасението, което Тайнствата активират и даряват, е спасение в любовта и с любовта, а не въздаване на божествена справедливост за нашите достойни за награда дела. Спасява ни великата Божията милост към целия свят, естествено непозната за онези, които преследват своето индивидуалистично оправдаване или себе-оправдаване, индивидуално спасение или себеспасение. Защото не съществува индивидуално спасение, както и индивидуален грях, а спасение с другите и за другите. Тайната на спасението, което се простира в светотайнствените действия на нашата Църква, означава осъществяване на едната и единствена любов, тоест на онази любов, която се изразява на всеобхватно, богочовешко равнище. Моето спасение не са моите дела, а моят Бог, дар, всеобхватно виждане, което трябва споделя с моите братя, увереност, опит, който трябва да се изрази в любовта и чрез любовта към моя ближен. Нека не забравяме, че когато биваме призвани да подражаваме на нашия Бог и Господ, ние биваме призвани да Му подражаваме в Неговата любов и милост към всички и най-вече към грешниците. Спасението идва от любовта и се познава в любовта. Любовта и милостта стават начин на живот, етос, чрез които осъществяваме нашето богоподобие.
Бракът не е формален съюз и законово съжителство между два пола или два индивида, където всеки изтъква и претендира за своето или иска и присвоява всичко. За съжаление, тази формалност и индивидуалност не спира да ръководи и отличава брака на хората, който се трансформира в поле за разпри и спорове, враждебност и тиранично съжителстване, където всеки живее собствения си живот и претенция и става дързък и циничен в своята автономност. Ето защо бракът обикновено е близо до развода и ние повече говорим за развод, отколкото за брак - понеже разводът се храни със (съдебните) спорове и претенциите на двата пола, със своеволието и „несъвместимостта на характерите” на индивидите. Разводът не е нищо друго, освен триумф на индивидуализма и на нашите своеволни желания, поддаване на изкушението на независимостта и на индивидуалния живот. Той не е нищо друго, освен плод на лукавството да се налагаме тиранично над нашия мъж или жена, както и плод на безсилие – да осъществяваме в тяхно лице превъзходния призив, който е любовта. Разводът става смешен в своите оправдания и логика, но и осмива и сериозното отношение-почтеността на хората, защото свидетелства за нашия отказ да разберем другия при всяко едно обстоятелство и да споделим с него целия си живот; защото изопачава смисъл на брака, който в крайна сметка не е някакво щастливо приключение или опиянение от сексуални и любовни игри, а въплъщаване на най-трудното дело и най-великото изкуство: да живееш с другия, да живееш в него и той в тебе, което не е нищо друго, освен делото и изкуството на любовта. Само Тайнството на любовта отвъд и над човешките дадености и критерии може да свърже в общение на живота две непознати лица и да извиси съпружеската връзка до равнището на близостта и единството, които са отвъд и над всяко човешко приятелство и сродство.
Само бдящата и изобретателна любов може да изцели немощите и недостатъците, страстите и греховете и да намери изход сред безизходицата на индивидуалните изгоди и планове, на опровержението и отчаянието, които обикновено следват сексуалните и любовни неща. Само тази любов може да ни припомни нашата отговорност и да ни покаже начина, по който да диалогизираме и общуваме с нашия мъж или жена със същата нагласа и уют, с които диалогизираме и общуваме с някой друг мъж или жена. Само тази любов може да превъзмогне единствената причина за развод - прелюбодеянието, което представлява хула и отсъствие на любовта при конкретните лица и затова е най-големият грях. Където няма любов, там няма брак или има лицемерие и път към развод. Само „любовта съзижда и позволява единият да прилепне към другия, да се утвърди и свърже с него ” (св. Йоан Златоуст). С други думи, тя прави възможно създаването на уникално и трайно брачно общение между мъжа и жената, на съпружеството и единодушието, което изразява надеждата за вечния живот и се проявява по всякакви начини във всекидневния живот.
Ако бракът е Тайнството на любовта, тогава той може да има единствено мартириен и кръстен характер. Автентичната любов е Кръст, затова и в брака тя „се изразява с формата на съвършения дар, съгласно образеца на жертвата на Христос”( срв. Еф. 5:25-32). Бог, истинската любов и следователно единственият Учител и Свидетел на любовта, само една такава любов дарява и благославя, увеличава и усъвършенства и открива като тайна на живота и на общението. В нея и чрез нея Бракът се познава като истинско Тайнство. Тайнството не отхвърля човешката действителност на Брака, а я възпълва. „Християнският брак всъщност е среща на две влюбени лица, една човешка любов, която чрез светотайнствената благодат на Светия Дух може да се преобрази във вечна връзка, бидейки нерушима дори от смъртта”. Светотайнствената благодат идва да увеличи и да усъвършенства, да укрепи и да освети любовта на съпрузите и съжители помежду си, на онези, които взаимно се откриват и допълват. Основното прошение в чинопоследованието на църковното Тайнство Брак е осъществяването на единството и общението между венчаващите се в пълнотата на съвършената и благодатна любов. Бог благославя и усъвършенства благото разположение и свободното решение на човека да предприеме невъзможното за неговите сили и свръхразумното за неговия разум. Това е безмерната възможност на любовта, която е божествен дар, а не човешко изобретение – ако беше такава, тя би се колебала в неустойчивостта и непоследователността на човешките мнения, би се изопачила в секс и плътска любов като нейн сурогат или заместител, би се задушила в плътски, логически, морални и светски ограничения. Само любовта „която има Бога за причина, е като течащ извор, чийто води никога не спират и нейното вещество е неизчерпаемо”(св. Исаак Сириец).
Тук е основата на събитието на църковното Тайнство Брак, насадено в евхаристийното Тайнство, където естествено не властва ритуалът, а се изисква висотата на венчаващите се, която се изразява в неопетнена любов, във „вярата, която действува чрез любов”( Гал. 5:6). Бракът не може просто да бъде съгласие, съглашение или договор, който се определя от външни-юридически принципи, а е Тайнство -свободно от всяко моралистично лицемерие и социално пустославие - което се усъвършенства в пълнотата на християнската любов, на Божията любов, която му придава цялата негова уникалност. Любовта е единствената възможност за съществуването на човека и неговото усъвършенстване в благодатта. Грехът не е нищо друго, освен отхвърляне на тази възможност за съществуване и усъвършенстване, пълно безсилие и унищожение на любовта. Църквата и нейните Тайнства отново въплъщават тази възможност, Тайнството на християнската и дейна любов, като непрестанна аскеза на свободата на човека в благодатта на Светия Дух. Колко истински са думите, че истинската и жива любов е „мъдър учител, но човек трябва да знае как да я придобие, защото се придобива трудно, купува се скъпо, с многогодишен труд, защото е ценно да обикнеш не за момент, а винаги да обичаш. Случайно може да обикне дори и прелюбодеецът”. Тук разбираме колко много църковното Тайнство, светотайнствената благодат на Духа благославя, утвърждава и усъвършенства любовта на съпрузите в жертвена, уникална и вечна любов. Бракът се усъвършенства в църковното Тайнство, защото тук се побеждава падението, безсилието и безизходицата на човека.
Това е великият дар на църковното Тайнство Брак: то ни дарява онова, което човекът, въпреки своите богати чувства и пламенен ерос, не може да постигне; тоест „превъзходният път” на любовта, който Христос пръв открива и следва чрез цялата Си въплътена икономия. То ни дарява благодатта на усъвършенстването на нашата свободата и ерос в свободната любов и копнежа за ближния, нашия мъж или жена. То ни дава възможност да изразим истинната на свободата в истината на любовта, която е най-дълбоката жажда за истината на битието и която има „за учител Света Троица”. Бракът идва да изцели по напълно конкретен начин раната, която падението отворило в плътта на света, тоест отрицанието на общението на любовта: „Дървото на живота е Божията любов , от която Адам отпаднал и завинаги загубил радостта”(св. Исаак Сириец). Разбира се, Църквата първа трябва да разбере това, за да избягва да благославя всеки брак , в който е скрита лична изгода, подлост и неверие, узаконявайки по този начин индивидуалното тщеславие, нравственото разтление и социалното пустославие.
Бракът е Тайнството на любовта между мъжа и жената, което нито едно неблагоприятно човешко обстоятелство не може да разруши. В конкретното лице на моя мъж или жена срещам моя реален, съществуващ ближен, който трябва да обичам като себе си, за да се осъществи „ в една плът” единството, бракът, съпружеството, съжителството; за да се утвърди моето истинско аз, самата моя природа - която е общностна, ако искате любовна- като носител и свидетел на любящото общение и единение. Християнският брак е тайната на преобразяването на човешкото съществуване и на простирането на човешката персоналност, на личното общение и възпълване на човека, на мъжа и жената, на мъжа в жената и на жената в мъжа, в свободно посвещаване и приемане, принасяне и отговорност, която проявява и прави мъжа и жената съжители и съпрузи. Само на равнището на любовта бракът е радост и неслучайно посредством Своето първо чудо на брака в Кана Галилейска Христос посещава, участва и укрепва радостта на хората, защото „който обича хората, обича и тяхната радост”. Без радост не можеш да живееш, но и без любов не можеш да се радваш.
Буржоазното мислене относно брака и зле разбраното достойнство и персоналност е превърнало съжителите-съпрузи в господари и ги е хвърлило в безкрайната борба не на взаимното проникване и допълване, а на придобиване на независимост и власт на единия над другия. Това отклонение ги е направило роби на взаимното подозрение, на отегчението в един лишен от благодат и празнуване живот, във формалното и стресиращо изпълняване на техните задължения, във всекидневно нарастващото противопоставяне и взаимна изолация. Важно е не как ще живеем в един и същ дом, в един и същ законов или социален режим, а как ще ходим „в Христа” в новостта и общността на живота, където само любовта прокарва и прави възможен нашия труден път. Бракът е „ключът, който отваря вратата към светостта и съвършената любов”, или към светостта в съвършената любов. Ето как православната аскеза изобразява съвършената любов: „ако би било възможно да намеря един прокажен човек, да му дам моето тяло и да взема неговото, това би било наслада за мене, защото това е съвършената любов”(авва Агатон).

Превод: К. Константинов




ВЕЛИКОТО ТАЙНСТВО БРАК - съвети преди брака
Автор: архимандрит Емилиян Симонопетритски, www.pravmladeji.org

Никой не се съмнява, че най-важният ден в живота на човека, след раждането и кръщението, е този на брака. Разбира се, една от институциите, които светският ураган на нашето време се опита да разруши, беше и всечестното и свещено тайнство на брака.
За мнозина бракът е средство за развлечения и удоволствия. Обаче, животът е нещо сериозно. Той е една духовна борба, път към една цел, небето. А бракът е критична точка и изключително важно средство по този път. Никому не се позволява да избяга от връзките на брака. Човек или трябва да извърши един духовен брак, посвещавайки себе си на Бог, т.е. да стане монах, или да се съчетае със съпруг/а в брачното тайнство.
Teмaта, която ще ни занимае днес, е бракът като тайнство. Ще видим как е възможно бракът да спомогне в духовния ни живот, за да продължим темата, която започнахме в предишната си беседа. Знаем, че бракът е институция, установена от Бога. Той е честен (Евр. 13:14), той е "велико тайнство” (Евр. 5:32). Нежененият човек просто преминава през живота и си отива, докато жененият живее своя живот.
Но как мислят съвременните хора за това свещено учреждение на брака, за това "велико тайнство", което благославя нашата Църква? Женят се и имаш чувството, че се събират две каси, два интереса, две тщеславия. Събират се двамa души без идеали, две нули, бихме казали. Защото хора без идеали, без духовни търсения не са нищо дpугo, освен нули.
Чуваш непрекъснато около себе си: ожених се, за да си живея живота, а не за да се затворя зад четири стени. Ожених се, за да разнообразя живота си, чуваш да казва друг, и дават децата си, ако имат деца, на някоя чужда жена, за да могат свободно да ходят по театри, кина и светски събирания. Така домът им става хотел, в който се завръщат вечерта или по-скоро след полунощ, след увеселението, за да се наспят. Хората вътре в себе си са празни, затова чувстват у дома си една действителна празнота. Никакво удовлетворение не намират там и тичат и се хлъзгат насам-натам, за да намерят щастието си.
Женят се без разбиране, без чувство за отговорност, защото желаят да се оженят или защото мислят, че е необходимо, за да бъдат социални хора. Обаче, какъв е резутатът? Виждаме го всеки ден. Брачните крушения са познати на всички нас. Един светски брак, според съвременните разбирания, може да има само една характеристика: че е убиец на духовния живот на човека. Затова трябва да почувстваме, че ако се провалим в брака си, почти сме се провалили и в духовния си живот. Ако успеем в брака си, успели cмe и в духовния си живот. Успехът или неуспехът ни, напредъкът или катастрофата в духовния ни живот започва от нашия брак.
И тъй, понеже това е една толкова сериозна тема, заслужава да видим кои са небходимите предпоставки и каква подготовка е нужна, за да бъде постигнат един успешен, един наистина християнски брак.
За да осъществи човек един сполучлив брак, ще трябва още от малко дете да получи подходящо възпитание. Както детето трябва да чете, както се учи да мисли и да се интересува за родителите си или за здравето си, така ще трябва да се подготви, за да може да осъществи един сполучлив брак.
Обаче, в наше време никой не се интересува да подготви децата за това велико тайнство, което ще играе първенствуваща роля в живота им. Нито родителите се интересуват, ако не броим въпроса за зестрата, от която действително се интересуват.
Детето от малко трябва да се научи да обича, да дава, да се лишава, да се подчинява. Да чувства, че чистотата на душата и тялото му е едно драгоценно съкровише, което трябва да пази като зеницата на очите си.
Характерът на детето трябва да бъде изграден нормално, за да стане един честен, доблестен, решителен, откровен, радостен човек, а не едно нещастно създание, което ще оплаква непрекъснато съдбата си, един безволев субект без никаква мисъл и сила.
Детето да се научи от малко да се интересува от някаква наука или някаква професия, така че утре да е в състояние да издържа семейството си или, ако е момиче, да помага, ако се наложи. Жената трябва да се научи да бъде домакиня, дори и когато е образована. Да се научи да готви, да шие, да бродира. Но, ще каже някой, отче, това, което говориш, е ясно от само себе си. Попитайте съпрузите и ще видите колко жени, когато се омъжват, не разбират нищо от домакинство.
Също изборът на другар в живота е един въпрос, който не бива да се отлага: когато дойдем до подходящата възраст. Във всички случаи човек не бива да бърза, понеже "бърз брак - бързо разочарование", но и да не отлага този свой жизненоважен въпрос. По правило нормалният ритъм на духовния живот на човека започва с брака. Нежененият човек все едно, че живее в коридора: не е влязъл още в стаите. Родителите нека се грижат детето да има социално поведение, но и да се моли този благословен час да дойде като дар, изпратен от Бога.
Естествено, когато стигне до избор на съпруг, ще вземе предвид и мнението на родителите си. Колко пъти вие, които сте родители, сте почувствали нож да пронизва сърцето ви, когато децата ви не са ви питали за онзи, който ще ги съпътства в живота им? Майчиното сърце е чувствително и не понася такова нараняване. Детето трябва да пита родителите си, защото те притежават една особена чувствителност да схващат нещата, които се отнасят до тях. Това, обаче не означава, че бащата или майката ще упражняват натиск върху детето си. Нека го оставят в крайна сметка свободно да направи избора си.
Ако насилиш детето си по въпроса за брака му, то ще смята тебе за отговорен, ако нещата не вървят добре. С натиск никога не излиза нищо добро. Ще му помогнеш, но ще го оставиш да избере онзи, когото ще предпочете или онзи, към когото ще изпита любов; любов, не съчувствие или съжаление. Ако детето ти след едно запознанство ти казва: "Жал ми е за нещастния човек, ще се оженя за него", тогава да знаете, че сте в преддверието на един несполучлив брак. Само човекът, когото ще предпочете или ще обикне, може да стои цял живот редом до детето ни. Ще трябва и двамата, мъжът и жената, да желаят брак, да бъдат привличани един от друт, да желаят да живеят заедно истински, вътрешно, спонтанно. По този въпрос не е възможно да насилваме децата си. По някой път, от любов, си мислим, че те са наше притежание, наша собственост и можем да правим с тях каквото пожелаем. Така детето ни става едно създание, негодно за живота, нито като семейно, нито като несемейно.
При всички случаи бракът ще бъде предшестван от запознанството, което е един толкова деликатен въпрос, обаче го забравяме. Никога не бива да разчитаме на запознанството, ако не сме сигурни, че то е обективно. Любовта не заслепява човека. Любовта му отваря очите, за да вижда другия какъвто е, с недостатъците му. „Обувка от дома ти, пък дори и закърпена", казва народът. Т. е. вземи човек, когото познаваш. И запознанството трябва винаги да е свързано с обручение, т. е. годеж, което е също един много труден въпрос.
Когато предложих на една девойка да си помисли сериозно дали трябва да продължи годежа си, тя ми отговори: "Ако скъсам, майка ми ще ме заколи". Но годежът не е действителен, ако не съществува възможността той да бъде развален. Сгодявам се, не означава, че на всяка цена ще се оженя. Означава, че пробвам дали трябва да се оженя за човека, за когото се сгодявам. Ако една девойка не е в състояние да разтрогне годежа си, не бива да се сгодява - или по-добре, нека не стига до брак. Във фазата на годежа трябва да сме много внимателни, защото така ще имаме много по-малко катастрофи и нещастия след брака. Също, по време на запознанството, както казва някой, дръж сърцето си и с двете си ръце все едно, че държиш мечка. Защото, знаете колко опасно е сърцето, което може вместо да те доведе до брак, да те доведе до грях. Съществува вероятност човекът, когото си избрал, да гледа на теб като на играчка или като на зъбна четка за проба. И после ще изпитваш скръб и плач. Но ще бъде вече много късно, защото този, когото си считал за ангел, ще се окаже направен от кал.
Не избирай човек, който пилее времето си по заведения, развлечения, пътувания и разкош. Нито такъв, за когото ше откриеш, че под думите на обич крие егоизъм. Не избирай за своя жена такава, която прилича на барут и, щом й кажеш нещо, избухва. Не става за твоя съпруга.
Също така, ако искаш да осъществиш един действително сполучлив брак, не доближавай онази девойка или младеж, който не може да остави родителите си. Заповедта на Христа е ясна: "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи до жена си''(Вж. Марк 10:73). Когато виждаш, че другият е прилепен до майка си или до баща си, когато виждащ, че ги слуша с отворена уста и че е готов да направи каквото каже бащата или майката, бягай далече. Това е един емоционално болен, един духовно незрял човек и не ще можеш да направиш с него семейство. Този, когото ще направиш твой съпруг, ще трябва да има мъжество. Но как може да има мъжество, ако още не е научил, не е разбрал, не е асимилирал, че домът му е бил саксията, в която са го посадили, за да го извадят впоследствие и да го присадят някъде другаде?
Също, когато предстои да избереш човека на живота си, обърни внимание да не би да е затворен тип и да няма приятели. Ако днес няма приятели, утре ще му е много трудно да има теб за приятел и съпруга.
Внимавай с мърморковците, с тези, които постоянно се оплакват и с меланхолиците, които приличат на плачещи птици. Внимавай с онези, които непрекъснато се оплакват: "Не ме обичаш, не ме разбираш". Нещо с тези Божии създания не върви добре. Внимавай още и с фанатиците и с прекалено набожните. Не с вярващите, а с прекалено набожните, които се смущават от незначителни неща, всичко им е криво и са свръхчувствителни. Как ще можеш да живееш с един такъв човек? Ще е все едно да седиш върху тръни.
Също внимавай и с онези, които считат брака за нещо лошо, за затвор. Онези, които казват: Никога през живота си не съм мислил за брак.
Също внимавай и с онези псевдохристияни, които гледат на брака като нещо низко, като грях, които веднага навеждат поглед, щом чуят нещо, свързано с брака. Ако се ожениш за един такъв, ще бъде трън за тебе, или товар за манастира му, ако се замонаши.
Внимавай с онези, които мислят, че са съвършени и не намират в себе си никакъв недостатък, докато в другите намират непрекъснато недостатъци. Внимавай с онези, които мислят, че са "Божии избраници" и могат да променят целия свят.
Обърни внимание и на един сериозен въпрос - наследствения. Опознай добре бащата, майката, дядото, бабата, чичото. Също дали са налице елементарните материални предпоставки.
Преди всичко, обаче обърни внимание на вярата на човека? Има ли вяра? Има ли идеали човекът, когото мислиш да направиш другар в живота си? Ако Христос за него не значи нищо, как ще можеш ти да влезнеш в сърцето му? Ако не е могъл да оцени Христа, мислиш ли, че ще оцени теб? Свещ. Писание казва на мъжа: жена ти да бъде "жена на твоя завет" (Мал. 2:14) , т. е. на твоята вяра, на твоята религия, да бъде тази, която ще те свързва с Бога. Предварително поговори с духовника си. Проучи с него всяко нещо и той ще застане редом с теб като истински приятел и, когато стигнете до желания край, тогава вече бракът ще бъде за тебе дар от Бога. Ще бъде една дарба, понеже "всеки има своя дарба” (1Кор. 7:7). Изпраща единия в брака и другия - в девството. Не че Бог прави избора, казвайки: "Вие ще вървите насам, а вие – натам”, но онова, което избира сърцето ни, за него Бог ни дава смелостта, куража и силата да го доведем докрай.
Ако така сте избрали човека си, тогава сте зарадвали Бога. Cвържете го с вашия духовник. Ако нямате, изберете и двамата един духовник, който ще бъде вашият старец, вашият отец (баща) - онзи, който ше ви припомня и ще ви сочи Бога.
Превод Алексей Стамболов




ВЕЛИКОТО ТАЙНСТВО БРАК - за брачния живот
Автор: архимандрит Емилиян Симонопетритски , www.pravmladeji.org

Ще имате много трудности в живота. Въпросителните ще се сипят като дъжд. Грижите ще ви обграждат и ще виждате отвреме - навреме християнският ви живот да става труден. Не се обезпокоявайте. Бог ще помогне. Ти направи онова, което зависи от теб. Можеш да четеш духовна литература пет минути на ден? Чети. Можеш да се молиш пет минути на ден? Моли се. И ако не можеш пет, помоли се две. Останалото е работа на Бога.

Когато виждаш в брака си трудности, когато виждаш, че духовният ти живот не напредва, не се отчайвай. Нито, обаче се задоволявай с това, което си постигнал. Издигни сърцето си към Бога. Спомни си за онези, които са дали всичко на Него и прави каквото можеш, за да им подражаваш, макар и само с копнежа на сърцето си. Остави на Христа делото. Когато напреднеш така, ще почувстваш наистина коя е целта на брака. В противен случай, както слепецът се лута, тъй и ти ще се луташ в живота.

И тъй, каква е целта на брака? Ще се спра на три главни цели. Първо, бракът е един болезнен път. Общуването между мъжа и жената се нарича съюз, т.е. под един и същи ярем носят общ товар. Бракът е съвместно вървене и съучастие в болката, разбира се и в радостта. Но обикновено шестте струни на живота звучат печално, а само една звучи радостно. Ще пият мъжът и жената от същата чаша на вълнението, на скръбта и на неуспеха. При извършването на тайнството Брак свещеникът дава на младоженците да пият от една и съща чаша, която се нарича "обща чаша", защото заедно ще понесат тежестите на брака. Тази чаша се нарича и "съюз", защото се съединяват, за да носят заедно радости и болки.

Когато двама души се женят, те все едно казват: "Заедно ще вървим напред, ръка за ръка и в приятните неща, и в неприятностите. Ще преминем мрачни часове, скръбни часове, пълни с теготи, монотонни часове. Но в дълбоката нощ трябва да показваме, че вярваме в слънцето и светлината". О, възлюбени, кой може да каже, че не преминава трудни моменти в живота си? Обаче, не е малко нещо да знаеш, че в трудните ти моменти, в безпокойствата ти, в изкушенията ти, ще държиш в ръкатa си една друга обична ръка. Новият Завет казва, че всеки човек ще изживее болки, особено встъпващият в брак. "Развързан ли си от жена", пита апостол Павел, сиреч, неженен ли си? "Не търси жена. Но и ако се ожениш, няма да съгрешиш". Ако се ожениш, нямаш грях. И девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижа за плътта, а пък аз ви щадя". От мига, в който се жениш, да помниш, казва, че ще те боли много, ще страдаш, животът ти ще бъде един кръст, ала разцъфнал кръст. Ще имa и радости, и усмивки, и красоти. Когато пък имаш слънчеви дни в живота си, спомни си за цветята, които крият в себе си един кръст. Така и в твоя слънчев ден изведнъж може да излезе един кръст.


Животът не е забава, както мислят някои, които стигат дo брака и после падат от небето на земята. Бракът е едно широко море, което не знаеш какво ще ти извади. Вземаш твоя човек, когото си избрал със страх и трепет и с голямо внимание и след една година, две години, пет години откриваш, че ти се е подиграл.

Измамно е да вярваме, че бракът е път, по който тpябв да търсим нашето щастие, отричането от кръста. Радост в брака е мъжът и жената да подложат и двамата рамената си и така да напредват по житейските стръмнини. „Не сте страдали? Значи, че не сте обикнали", казва един поет. Само онзи, който страда, може наистина да обикне. Затова скръбта е необходим елемент на брака. "Бракът - казва един древен поет и философ - е един свят, украсяван от надеждата и укрепван от нещастието". Както стоманата се закалява в огъня, точно така и човекът се калява в брака, в огъня на трудностите. Когато гледаш брака си отдалеч, всичко ти изглежда "като по мед и масло, всичко ти се усмихва. Когато наближиш, тогава ще видиш колко жестоки моменти крие.

"Не е добре за човека да бъде caм”, казва Бог, затова е поставил до него един другар, един помощник във всички моменти от живота му, особено в борбите за вярата, защото, за да можеш да задържиш вярата си, трябва да пострадаш много. Бог изпраща на всички ни Своята благодат. Изпраща я, обаче, когато ниe сме готови да търпим и да страдаме. Някои, щом видят препятствия, си плюят на петите. Забравят и Бога, и Църквата. Ала вярата, Бог, Църквата не е риза, която сменяме, щом се изпотим.

И тъй, бракът е един път всред скърби и радости. Когато скърбите ти се струват много трудни, помни, че Бог е с теб. Той ще понесе кръста. Той, Който те е венчал. Когато се молим на Бога, Той не винаги ни предлага решението незабавно. Води ни много бавно. Понякога минават и години. Светият Дух "xoдатайства за нас с неизказани въздишки”, т. е. измъчваш се ти и заедно с теб cтpадa Сам Христос. Трябва да понесем болката, иначе нашият живот няма да има истински смисъл.

Второ, бракът е един път на любовта. Той е създаване на един нов човек: "ще бъдат една плът”, казва Евангелието. Бог съединява двама души и ги прави един. От съюза на двамата, които решават да съгласуват стъпките си и да съчетаят ударите на сърцето си, излиза един човек. С тази дълбока и струяща любов, единият е едно постоянно присъствие, една жива действителност в сърцето на другия. Женен съм означава, че не мога да живея нито ден, нито дори няколко мига, ако е възможно, без спътника в живота ми. Мъжът ми, жена ми е една част от моето съществуване, от моята плът, от моята душа: той е моето допълване. Представлява заниманието на ума ми. Представлява причината, поради която усещам да бие сърцето ми.

Разменят годежните пръстени, за да покажат, че в житейските промени накрая ще останат пак свързани. Всеки носи пръстена, на който е написаноса името на другия и го слага символично на пръста, откъдето започва една вена, която води право към сърцето. Т. е. името на другия е написано на неговото сърце. Единият, бихме казали, дава на другия кръвта от сърцето си. Затваря го вътре в утробата си.

"Какво правиш?" - попитали веднаж eдин писател. Той се почудил. "Какво правя ли? Странен въпрос. Обичам Олга, жена ми". Мъжът живее, за да обича жена си. Жената живее, за да обича мъжа си.

Основното в брака е любовта. "Никое море, никоя планина, никое място и време, никой горчив език не ще могат да ни разделят", говорел някой, който обичал съпругата си. "Ако можеш, вземи го", говорела друга, скрит е вътре е в сърцето ми". Търсели го, за да го осъдят след една клевета и той се укривал.

И тъй, брак означава съединяване в едно. Бог се отвращава от разединението и развода. Желае неразрушимо единство. Свещеникът изважда пръстените от левия пръст, слага ги на десния и сетне отново на левия и накрая ги слага на дясната им ръка. Понеже дясната ръка е онази, с която обикновено действамe. Това показва, че ръката ми вече я притежава другият. Не върша нищо, което другият не желае. Завързан съм за нея. Завързан съм за него. Живея за другия, затова търпя недостатъците му. Този, който не може да търпи другия, не може и да се ожени.

Какво желае другарят ми? Какво го интересува? Какво го радва? Това трябва да радва, да интересува, да ангажира и мене. Търся също поводи, за да му създам радост. Как днес ще дам радост на мъжа ми, на жена ми - това е въпросът, който си поставя всеки ден жененият човек. Занимава се с грижите му, с интересите му, с науката му, с работата му, с приятелите му, за да имат заедно всичко, за да показва, че е вътре в ежедневието му.

Ако трябва да отстъпи, отстъпва. Онзи, който обича, си ляга последен и става пръв сутринта. На родителите на другия гледа като на свои собствени родители, с преданост, с обич. Защото знаем много добре, че когато детето се жени, за родителя - дори и да е подготвил брака - това също е един много труден момент. Бракът е нещо, което кара майката и бащата да плачат, понеже се разделят с детето си.

Жената изразява любовта си към мъжа със своето подчинение. Подчинява му се, точно както Църквата на Христа. Щастие за нея е да върши волята на мъжа си. Капризите, инатите, сръдните са брадви, които разсичат дървото на съпружеското благополучие.

Жената е сърцето. Мъжът е "главата". Жената е сърцето, което обича. При трудностите на мъжа помага така, както е помогнала императрица Теодора на мъжа си да се задържи на трона. В моментите на радост за него се стреми още повече да го въздигне на висотата на идеалите. В моментите на скръб за него стои като един прекрасен и спокоен свят, за да му предложи спокойствие.

Мъжът трябва да помни, че жена му е тази, която Бог е поверил в ръцете му. Жена му е една душа, която Бог му е дал, за да я върне на Него. Обича жена си, както Христос ¬Църквата Си. Покровителства я, грижи се за нея, дава й сигурност, особено, когато е притеснена, когато е болна. Знаем, бездруго, колко е чувствителна женската душa, затова, както казва и апостол Петър "отдаваме чест на женския пол като на по-слаб съсъд”. Женската душа се наранява, изпада в малодушие, променя се твърде лесно, отчайва се внезапно. Затова мъжът трябва да я подкрепя, изпълнен с любов и нежност, та да успее да стане нейното съкровище.

Бракът, възлюбени, е като една лодчица, която плава сред вълните, между скали. Малко ако не внимаваш, ще стане на трески.

Бракът, казахме, е първо, един път на болката, второ път на любовта и трето - път към небето, Божие призвание. Той е, както казва Свещ. Писание "велико тайнство".

Знаем седемте тайнтва. Тук тайнство означава един белег за тайнственото присъствие на някое истинно събитие. Иконата е едно тайнство. Когато й се покланяме, не се покланяме на дървото, а на Христа или на св. Богородица, или на светията, който тайнствено присъства на нея. Честният Кръст е символ на Христа. В него тайнствено присъства Христос. Нещо такова е и бракът. "Където, са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях” (Мат.18-20). Двама души се женят в името на Христа: те вече стават знак, който съдържа и притежава Самия Христа.

Следователно, когато виждаш една брачна двойка с това разбиране, е все едно да виждаш Христа. Там е налице едно богоявление. Затова в други страни поставят венец при извършване на тайнството, за дa покажат, че мъжът е Царят Христос, а жената ¬Църквата, или използват маслинени клонки.

И тъй, всичко в брака е символично. Запалените свещи символизират петте девици. Когато свещеникът ги дава в ръцете на младоженците по време на тайнството е все едно, че им казва: "Очаквайте Христа подобно на петте девици”. Или символизират огнените езици, които слезли на Петдесетница и били всъщност присъствието на Светия Дух. Свещеникът взема пръстените им, халките, от св. престол, където ги е бил сложил първоначално и ги поставя на масата, за да покаже точно, че бракът започва от Христа и ще свърши в Христа. Свещеникът също съединява ръцете им, за да покаже, че ги съединява Самият Христос. Сиреч, Христос се вплита в тайнството и в живота им.

Всичко, което се използва при извършването на брака, е сянка и символ, показващ, че там е Христос. Когато седиш и виждаш изведнаж една сянка, разбираш, че някой идва. Не го виждаш, обаче знаеч, че идва. Рано сутрин се събуждаш и виждаш, че хоризонтът на изток е ярко червен. Казваш си, че след малко ще изгрее слънцето и ето действително там, зад планината се показва слънцето.

Когато виждаш брака си, мъжа си, жена си, когато виждаш затрудненията си, тялото на ¬съпруга си, всичко вътре вкъщи, знай, че това са белези на Христовото присъствие. Все едно, че чуваш стъпките му, като да идва, като да предстои сега да чуеш и гласа Му.

Всичко това са сенки, показващи, че с нас е Христос. Истина е, че по причина на нашите грижи Го чувстваме като отсъстващ. Виждаме Го, обаче в сенките и сме сигурни, че е с нас. Именно затова в древност не са имали отделно последование на тайството. Вземали мъжа и жената, завеждали ги в църквата, причастявали ги и си тръгвали. Какво означава това? Че животът им вече е заедно с Христа.

Символ на Христовото присъствие са и венците. По-специално те символизират мъченичеството. Помните ли св. Четиридесет мъченици, които Христос увенчал в заледеното езеро? Тъй увенчава сега Църквата младоженците. Следователно, мъжът и жената носят венци, за да покажат, че са готови да станат мъченици заради Христа, Който е заедно с тях. Женя се означава живея и умирам за Христа. Женя се означава желая и жадувам за Христа. Кои други били увенчавани? Били увенчавани царете. Следователно, венците показват, че съпрузите са царе и домът им - царство, царство на Църквата, част от Църквата.

Кога започнал бракът? Когато човекът съгрешил. Преди това не съществувал брак в съвременния му смисъл. Когато след грехопадението първите хора загубили рая, тогава Адам познал Eва и започнал бракът. Защо? За да помнят падението и изгонването си и да търсят отново рая. Сега бракът става едно възвръщане към духовния paй, към Христовата Църква. Женя се означава, че ставам цар, ставам верен и истински член на Църквата на Христа и работя вече за Неговата слава.

Венците също показват окончателната победа в царството небесно. Когато свещеникът взема венците, казва на Христа: "Восприими венци их в царствии Твоем” - вземи венците им горе в Твоето царство.

Следователно, бракът е един път: започва от земята и свършва на небето. Той е едно свързване, един съюз заедно с Христа, Който ни уверява, че ще идем някога на небето. Бракът е един "мост, превеждащ земните на небето"! Като че тайнството на Църквата ни казва: над любовта, над мъжа си, над жена си, над ежедневните ти случки, помни, че си предназначен за небето, че си стъпил на пътя, който трябва на всяка цена да те изведе там. Това означава, че бракът е пътят, пътешествието, което ще завърши на небето, във вечността.

В брака изглежда, че се женят двама. Не са обаче двама, а трима. Мъжът се жени за жената и жената за мъжа, но двамата заедно се женят за Христа. Следователно, трима вземат участие в тайнството и в живота вече остават трима.

Превод Алексей Стамболов



ДАРЪТ НА ЛЮБОВТА
Автор:
Александра Карамихалева, www.pravmladeji.org

“Възлюбени, нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога; който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е Любов... Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас.”
(1Йоан. 4:7,8,12)
Широко разпространено е убеждението, че любовта ни прави слепи за истината, че докато обичаме един човек, ние сме като заслепени и не виждаме какъв е в действителност. Излиза, че трябва да сме отчуждени, подозрителни, недоверчиви, критични, враждебни, за да виждаме човека и света такива, каквито са в действителност.
Но кое е истина и кое не в това сложно и противоречиво същество ¬ човека? И дали точно любовта не ни прави способни да видим хората и обстоятелствата такива, каквито са, да прозрем истината за тях?
Факт е, че само любовта ни прави способни да видим прекрасното в човека и премъдростта в устроението на всичко в живота. Само любовта ни позволява да видим нещата такива, каквито ги вижда Бог, да погледнем на човека и на света през Божиите очи, защото Бог гледа на всичко с безгранична любов. Макар че ние, колкото и съвършено да обичаме, можем само да се догаждаме, да предвкусваме каква е Божествената Истина, защото не можем да обичаме така, както обича Бог. Съвършено обича само съвършената личност, а такъв е само Бог.
Когато обикваме, ние внезапно или постепенно, неочаквано дори за себе си проглеждаме за другия. Макар очите и умът ни да продължават да виждат несъвършеното човешко същество стоящо насреща ни ¬ пред очите ни, по-скоро пред сърцето ни, се разкрива прекрасният му образ, божественото начало в него. Любовта отваря духовното ни зрение и ние съзираме у някого неподозирана красота, дълбочина, значимост, които остават скрити за околните, но за нас го правят единствен, неповторим, драгоценен.
Понякога чувствата ни отслабват, тогава този прекрасен образ избледнява, с нараняваща ни яснота виждаме колко несъвършен, дори на моменти низък е любимият. Другите ни убеждават, че в него няма нищо особено, че не заслужава любовта ни, недоумяват какво намираме в него, къде са ни очите, къде ни е акълът... Когато любовта е подложена на такива изпитания, укрепява ни вярата. Вярата, че онова, което сме видели с очите на любовта, е същинското, извечното, постоянното, истинското.
Човек може и заслужава да бъде обичан без непременно да бъде достоен, та кой изобщо е достоен за този драгоценен дар? Пример за такава изпреварваща безусловна любов виждаме в цялото Евангелие. Христос не поставя изисквания за любовта Си, Той обича грешния човек без да държи сметка за миналото му, без да го упреква за недостатъците му, без дори да поставя условия за изправяне в бъдеще. Христовата Любов обича не защото човекът е достоен, а човекът става достоен, защото е обичан (вж. Рим. 5:8; 1Йоан. 4:10).
Любовта винаги е дар. Бог ни възлюбва чрез някого и тази любов-дар ни прави да възрастваме. Ако осъзнаваме и сме благодарни за това, че някой ¬ Бог или човек ¬ ни обича без особени основания, а просто защото сърцето му прелива към нас, можем да станем други. Някой ни обиква въпреки недостатъците ни: и изумени от тази любов-дар, ние съзираме нещо добро в нас, за което сами не сме подозирали; и насърчени от тази любов-дар ¬ проявяваме чудесното, божественото в нас.
Бог ни гледа с очите на любовта и ни вижда каквито трябва да сме и каквито сме, защото за Него минало, настояще и бъдеще са едно. И ни учи и ние да се обичаме един другиго така (вж. Ефес. 5:1,2; 1Йоан. 4:11). Човек обиква не защото възлюбеният е прекрасен, а обичаният е прекрасен, защото е обичан. Единственият начин да се възроди човек, да разкрие най-доброто, най-истинското в себе си, е да го обичаме безусловно: без да го упрекваме, без да изискваме, така както обича Христос. Никой човек не е дотам съвършен, че да не се нуждае от безусловна любов.
Истинската любов е целомъдрена. Обикновено свързваме целомъдрието с телесното общение, но то означава много повече. Целомъдрената любов е да съзреш прекрасното, което Бог е вложил в другия, същинското в него и като го обичаш неизменно и безусловно ¬ да спомагаш тази красота да разцъфтява, да бъде. Целомъдрената любов е мъдро да градим целостта и хармонията на собствената ни душа и тази на другия, мъдро да градим единството помежду ни и в Господа. Тази любов е благословение и за обичания и за обичащия.
И така: коя е истината за човека? Обичащият ли е по-близо до истината, или всички останали?
В нашия богодаруван и свещен език думата “истина” произлиза от корена “истъ” (старобълг.), който означава: същ, същински, истински, пребъдващ. Кое е същината, извечното в човека? ¬ Божественото начало в него, Божият образ, а божественото е зримо само за очите на вярата и любовта. Божественото е непостижимо за очите на недоверието, небрежението, озлобението, завистта. Така че, дори ако целият свят твърди обратното, човек е най-истински в очите на обичащия го. Защото Бог е мерилото и корективът за нещата, Той е Истината, а Бог е Любов.
Източник: "През очите на вярата"




Бракът - неудобното тайнство?
Автор Венцислав Каравълчев
Източник: "Двери на Православието"

...Със съжаление трябва да отбележим, че учението за брака остава най-слабо богословски разработеното тайнство в православното богословие в сравнение с останалите тайнства. Непонятно защо, богословите избягват да говорят за това велико тайнство на любовта, което прави мъжа и жената една плът, едно цяло (Марк 10:8). Тайнство, в което човешката любов се благославя от Този, Който е самата Любов. Случайно ли е това, че сам Господ Иисус Христос извършва първото Си чудо на сватбеното тържество в Кана Галилейска (Йоан 2:11), че св. ап. Павел сравнява тайнството на любовта с Христос и Църквата (Ефес. 5:23)? Крайно време е да бъдат отхвърлени всички предразсъдъци и негативи, натрупали се с времето върху това тайнство, и да се остави то да засвети с истинския, непринуден и уникален блясък на съчетаващата се любов. Необходимо е на всички християни, които са решили да встъпят в доброволно законно съжителство пред Господа, ясно да бъде обяснено значението на думите „брачното легло е чисто” (Евр. 13:4) и да се спре със спекулациите от някои крайно „благочестиви” псевдо-пиетистки кръгове, които превратно тълкуват думите на апостола и се опитват да внушат, че брачното ложе е чисто само „при определени условия”! Трябва ясно да се каже, че в тези думи на апостол Павел условности няма - „брачното легло е чисто” и неговата чистота не зависи от честота на интимните контакти, нито от начина на интимна близост, но единствено от любовта и уважението между двамата съпрузи. Църквата дълбоко уважава тайнството на любовта и свободата на интимност на сключилите брачния съюз. Затова и не издава предписания, каква точно трябва да бъде интимната близост, а само констатира „брачното легло е чисто”, като оставя съпрузите взаимно, според съвестта си, да водят сексуалния си живот. Най-яркото свидетелство, че в църковното отношение към законните брачни отношения няма и сянка от негативизъм, е фактът, че в Новия Завет и патристичната литература Христос многократно е наричан младоженец и жених на Църквата, а тя - Негова невяста. Ето защо е крайно време църковното ни общество да се освободи от предразсъдъците, насаждани от съмнителни „старци” и „ревностни не по разум”1 хора, които несъзнателно разпространяват гностични възгледи за брака и сексуалния живот в семейството, определяйки го, меко казано, като допустимо зло, необходимо само и единствено за продължаването на рода! Колко красиво и лаконично ап. Павел, който сам пребивава в девство (1 Кор. 7:7), пише за брака и брачните отношения:

„Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа. Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената. Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане” (1Кор.7:3-5).
При това, уважавайки свободата на всеки, допълва: „Това обаче казвам като съвет, а не като заповед” (1 Кор. 7:6)
Тук трябва да внесем и няколко необходими разяснения, за да може читателят да се ориентира по-добре в думите на апостола и в смисъла, който влага в тях. „Дължимата любов” е свободен превод на „съпружески дълг”. В латинския превод буквално “Uxori vir debitum reddat” – (това, което) мъжът е длъжен да даде на жената. Латинският превод е важно пояснение, защото трябва да се има предвид, че дори до края на ІV в. се запазва континюитета между късноантичната и раннохристиянска идеология и практика на брачните отношения и по този начин, римското класическо разбиране за брака е било прието от Църквата. Много интересен момент се съдържа в думите на апостола: „Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва”. Думата „пост” е късна добавка, вероятно с цел усилване аскетическия подвиг, в най-ранните ръкописи тя липсва! Появява се в апостолската фраза чак при св. Йоан Дамаскин. Тоест хубаво е, когато се осланяме на този текст от ап. Павел в подкрепа на поста и каноничните постановления за брака, които уж произтичат от думите му, да имаме предвид, че „пост” липсва в неговите думи от 1 Кор. 7:3-5! Това е важно, защото мнозина в Църквата ни приемат, че правилото за съпружеско въздържание по време на пост трябва да бъде свързвано точно с тези думи на апостола.
Няма и намек за пост и в третото правило на св. Дионисий Александрийски (260 г.), който цитира думите на ап. Павел и косвено потвърждава констатацията ни по-горе. Св. Дионисий Александрийски ясно утвърждава величието на брака и свободата на съпрузите сами да определят правилата в него:

„Встъпващите в брак трябва да бъдат сами за себе си висша съдебна инстанция. Защото са слушали думите на ап. Павел: „Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в молитва; след това бъдете си пак заедно” (1 Кор. 7:5).

Подобно уважаване на волята и свободата на съпрузите откриваме и в 69-то Апостолско правило, където безпричинното ядене на блажна храна по време на пост се наказва с отлъчване от св. Причастие, докато въздържанието от съпружеска интимна близост в този период явно е оставено на взаимното съгласие на съпрузите.

Думата пост липсва и в правило 13 на Александрийския патриарх Тимотей, в което правило, между впрочем, за първи път имаме препоръка за въздържание на съпрузите от общение в дните събота и неделя. На въпроса: „Съвъкупяващите се в брачно общение в кои дни от седмицата трябва да се въздържат от съвъкупление един с друг и в кои дни имат право да го правят?” св. Тимотей отговаря: „Преди съм казал и сега повтарям, апостолът казва: ”Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в молитва; след това бъдете си пак заедно” (1 Кор. 7:5). Впрочем, необходимо е да се въздържат в дните събота и неделя, защото в тези дни духовната жертва се принася на Господа”. А принасянето на духовната жертва е било свързано и с причастяването на християните със св. Тайни, поради което Църквата постановява вечерта преди приемането на св. Причастие съпрузите да се въздържат от общение.
Предполагам прави впечатление, че в казаното от светеца няма и дума за събота като „ден на мъртвите или починалите”, която да има някакво отношение към брачния живот. Точно и ясно – това са дни, в които се принася духовна жертва на Господа. Никъде не се говори и за това, че половото общуване между съпрузите е само с цел създаването на деца, че то осквернява поста или неделния ден, че удоволствието от интимното общение на съпрузите е източник на греховност.
За съжаление, мнозина в Църквата приемат този уродлив образ на брачния живот като единствено благочестив, благодарение на което днес християнските семейства имат сред най-проблематични междуличностни семейни отношения често пъти с големи, дори шизофренични отклонения. И колкото по-крайни са религиозните кръгове в проповядването на подобни възгледи, толкова по-дълбоки са комплексите и личностните разстройства. Колко хубаво пише приснопаметният митрополит Антоний Сурожки за брака по повод римокатолическата енциклика на папа Павел VІ „Humanae vitae” от 1968 г, която утвърждава, че целта на брака са децата: „Мисля, че по отношение на енцикликата трябва да се поста¬вят редица въпроси. Най-напред отправната й точка - твърдението, че целта на брака е раждането на деца - е не само спорна, но дори неприемлива за православното богословие. Целта на брака е самият брак. Децата са негова съставна част, но човек не встъпва в брак, за да има деца. Хората се събират в семейство, за да изжи¬веят живот във взаимна любов, т. е. в преодоляване на индивидуал¬ната изолираност, в разширяване на границите на личността, което един немски автор нарича „живот на една личност в две лица".”
В този ред на мисли едва ли можем да намерим по-добро потвърждение на казаното дотук от думите на св. Йоан Златоуст, който тълкува св. ап. Павел: „Какво означава всичко това? Жената не трябва да се въздържа против волята на мъжа и мъжът не трябва да се въздържа против волята на жената. Защо? Защото от такова въздържание произлиза голямо зло, от него често произтича прелюбодеяние, блудодеяние и семейни раздори. Защото, ако други, имащи свои жени, се предават на прелюбодеяние, то колко повече биха прелюбодействали, ако бъдат лишени от това утешение. Хубаво казва (апостолът): Недейте се лишава, защото въздържането на единия против волята на другия е лишение, а в съгласие с волята му – не е. Така, ако ти вземеш от мене нещо, каквото и да е, с моето съгласие, това няма да бъде за мене лишение; лишава този, който взима против волята и с насилие. Това правят много жени, нарушавайки по този начин справедливостта и дават с това повод на мъжете си за разпътство, водещо до разрушаването на всичко. Във всичко трябва да се предпочита единодушието, то е най-важното. Ако искаш, ще го докажем с опит. Нека от двамата съпрузи жената да се въздържа тогава, когато мъжът не иска. Какво ще стане? Няма ли да се предаде на прелюбодеяние или ако не го направи, то няма ли да скърби, да бъде неспокоен, раздразнителен, да се гневи и да причинява на жена си множество неприятности? Какво полза от поста и въздържанието, когато се нарушава любовта? Никаква. Колко много огорчения неизбежно ще произлязат оттук, колко беди, колко раздори! Ако в дома си мъжът и жената не са в съгласие помежду си, то техният дом е като заливан от вълните кораб, на който кормчията и капитанът не са в съгласие. Затова и апостолът казва: Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в молитва. Тук той говори за молитвата, извършвана с особено усърдие, защото ако беше забранил на съвъкупляващите се да се молят, то как биха изпълнили заповедта за непрестанната молитва? Следователно, може и с жена си да се съвъкуплявате и да се молите, но при въздържание молитвата е по-съвършена. Не казва просто „да се молите”, но „да пребъдвате в молитва”, защото брачното дело само ни отвлича от това, но не води до осквернение. След това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане. За да не помислите, че това е закон, присъединява и причината. Каква причина? „Да не ви изкушава сатаната”. И за да знаете, че не само дяволът е виновен за прелюбодеянията, прибавя: „поради невъздържанието ви”.

Подобно е отношението към съпружеските отношения и на св. Григорий Богослов, който също говори, че е добре съпрузите да се въздържат за определено време и по взаимно съгласие от близост. Особено силни са последните му думи, които е хубаво да помним, защото пазят от категоричност и прибързаност във взимането на сериозни решения, засягащи живота на Църквата, а именно: „Защото не ви предписваме закон, но ви даваме съвет...”.

Можем да обобщим, че позицията на Църквата по въпроса на брака и интимните съпружески отношения в него се заключават във вече неколкократно изразената позиция: хубаво и душеполезно е въздържането от интимно общение по време на пост, но това никога не трябва да става против волята на когото и да е било от съпрузите и винаги по взаимно съгласие. Същото важи и за периода на въздържание - решението за това, колко дни ще „пребъдват в молитва”, е само и единствено решение на техните съвести! Ако все пак търсим някакво църковно ограничение, то това е преди всичко въздържание от плътско общение преди приемането на св. Причастие.

1Бел. ред.: Изразът "ревност не по разум" на св. ап. Павел от неговото послание до римляни (10:2) по-правилно трябва да се преведе от гръцкия оригинал "ревност без разбиране".









Целта на брака е самият брак

Автор митрополит Антоний Сурожки, превод: Олга Иванова, София Шиндарова
Източник: "Двери на Православието"

Енцикликата на римския папа Павел VI „Humanae vitae"1:, обнародвана през 1968 г., беше отговор на отдавна назрялата необходимост в Римокатолическата църква да се изясни въпросът за „контрола върху раждаемостта" - употребата на противоза¬чатъчни средства, и да се потвърди съществуващата от по-рано категорична забрана за католиците да използват такива сред¬ства, съпроводена и с препоръка да се възползват от естестве¬ните възможности за тази цел. Енцикликата предизвика бурни реакции, които засегнаха и други въпроси, като например пап¬ския авторитет и целибата на духовенството. Представената по-долу беседа предлага възгледа на Сурожкия митрополит (за Великобритания на Руската православна църква) Антоний Блум по тези въпроси.2

Мисля, че по отношение на енцикликата трябва да се поста¬вят редица въпроси. Най-напред отправната й точка - твърдение¬то, че целта на брака е раждането на деца - е не само спорна, но дори неприемлива за православното богословие. Целта на брака е самият брак. Децата са негова съставна част, но човек не встъпва в брак, за да има деца. Хората се събират в семейство, за да изжи¬веят живот във взаимна любов, т. е. в преодоляване на индивидуал¬ната изолираност, в разширяване границите на личността, което един немски автор нарича „живот на една личност в две лица".

Това е първият и извънредно важен момент, защото, ако дей¬ствително бракът се осмисля от раждането на деца, това, струва ми се, руши цялата енциклика, тъй като проблемът за предотвратява¬нето на зачатието изобщо не е въпрос за използваните методи. Ако целта на брака е раждането на деца, то всяко действие против това е посегателство против брака в неговата основна цел. Следова¬телно, всякакви противозачатъчни методи, изкуствени или естест¬вени, и дори съпружеското въздържание, имащо за цел изключва¬не на възможността за зачеване, е грях, посегателство срещу ос¬новната цел на брака. Този момент в енцикликата е лишен от логи¬чески смисъл и не издържа на критика.

Един от проблемите, които възникват, е оценката на телесни¬те отношения между две човешки същества в брака. На базата на енцикликата като цяло се създава впечатлението, че телесният живот в брака се разглежда като плътски сношения в онзи отрица¬телен смисъл, който аскезата придава на този израз. Има някакво раздвоение на съзнанието: от една страна, бракът според определе¬нието си е насочен към детерождение, а от друга страна, физичес¬ките отношения са заклеймени като уродливи и дефективни. Съвсем ясно се чувства, че за идеал тук се приема монашеският живот, животът във въздържание. Съвършено друга е обаче гледната точ¬ка на Православието. При нас съществува богословие на материя¬та, богословие на тялото, основаващо се на това, че Бог е създал човека като същество не просто духовно и душевно, но и матери¬ално, свързано със съвкупността от цялото видимо и невидимо тво¬рение - богословие, основаващо се преди всичко на Въплъщението. Въплъщението не е само божествен акт, в който Бог става човек; то е такова божествено действие, в което Бог приема върху Себе Си видимото и осезаемо вещество на създадения от Него свят. Той се съединява не само с човечеството, но също така и с космическа¬та реалност на материята, и нашето отношение към материята е доста по-различно от толкова често срещаното монофизитско от¬ношение към нея.

Третият момент е развитие на току-що казаното, а именно - нашето отношение към половото въздържание в брака. Думата „целомъдрие", която се среща няколко пъти в последованието на венчанието, често се схваща като отнасяща се до плътта, до аскезата. Но в действителност целомъдрието е нещо доста по-широко в пълния смисъл на този израз - то обхваща едновремен¬но духа, тялото и душата на човека. Това проличава съвсем ясно в последованието, където молим Господ да дари встъпващите в брак, в целомъдрие и радост да видят „децата на децата си". Целомъдрието не е нещо несъвместимо с детерождението. То е вътрешно състояние, което се определя не с физически катего¬рии, а чрез отношение: духовно отношение, отношение на душа¬та и тялото. […]

В първа глава на книга Битие сътворението на човека е поставено редом със сътворението на всички живи същества и именно в техния ред човек получава благословението да се плоди и преумножава, което е дадено и на всичко живо. А в друга глава в съвсем друг контекст е установен бракът. Във втора глава виждаме, че човекът, поставен пред лицето на всички земни същества, Човекът с главна буква, който е взет от пръстта, открива, че е самотен, че няма спътник, и Бог го избавя от тази самота като сътворява Ева. Този акт няма никакво отношение към раждането на деца. Той показва нещата в съвсем друга светлина, в друг контекст. Пред нас е съвсем нова ситуация – ситуацията на човека, достигнал до такава зрялост, която не му позволява да съществува в самота, и бракът е свързан именно с нея. Тогава му е предложен изход от нея, който обаче от самото начало има двойствен характер. Двойственост, произтичаща от това, че и тук се съхранява пълното уважение към човешката свобода, така че самото преодоляване на проблема може да се окаже чрез нея истинско или лъжливо. Без да се задълбочавам в подробности, ще посоча само текст от Библията: когато Адам се изправя лице в лице срещу Ева, той я познава и казва, че тя е плът от неговата плът и кост от неговите кости. Какво означава това признание? Пред него и пред Ева има два пътя: или да познае себе си в нея, а тя да познае в него себе си; да вижда само себе си във външно отражение, да вижда в другия продължение на самия себе си и напълно да забрави за съществуването на другия. Или напротив - да види в този акт пре¬минаване отвъд себе си, освобождаване от самия себе си, от соб¬ствената си ограниченост. За това говори св. Методий Патарски в своята книга: той използва игра на думи и, разсъждавайки за па¬дението, казва, че докато Адам и Ева се обичали един друг, те можели да се гледат и да си казват един за друг: това е моят „алтер его" (другото аз - б. ред.), другият - това съм аз. В момента на падението те виждат, че са голи, защото, виждайки другия, всеки си казва: аз съм си аз, а той си е той. Тук има пукнатина, разлом. И при него се появява елементът на влечението, пукнатина, разлом. И при него се появява елементът на влечението, пожеланието, смесват се двете перспективи - перспективата на природата (за която се говори в първа глава), перспективата на човечеството и трансцендирането на личността в свръхличен живот.

Връщайки се обратно към енцикликата, виждаме онова основополагащо объркване, което, струва ми се, почти вина¬ги, присъства в католическата литература: смесването на плътта с тялото. За да поясня различието между тях, ще ви припомня прекрасния израз на о. Сергий Булгаков: „Борбата с плътта е борба за тялото". Така се подчертава разликата меж¬ду тялото и плътта, телесността и плътското състояние. Като резултат от недоверчивото отношение към плътта, която се бърка с тялото, се появява тази, бих я нарекъл, игра на криеница по от¬ношение на раждането на деца. В енцикликата и при целия този на¬чин на разсъждаване изглежда се поставя въпросът за това как да се съчетаят забраната за избягване на детерождението и възмож¬ността то все пак да се избегне, когато е ясно, че би могло да се обърне в трагедия. Тук енцикликата повтаря Талмуда, където вече е разяснено, че Бог по Своето милосърдие, знаейки нашата сла¬бост и склонност към зло, е допуснал съществуването на периоди на безплодие, за да може и да се утоли въжделението, и да се из¬бегне опасността от зачеване. Но и от православна, а и просто от човешка гледна точка това ми се струва безнравствено, радикал¬но безнравствено...

1 Енциклика за човешкия живот (Humanae vitae) на папа Павел VI. Католическа апостолическа екзархия. С, 1996. - Б. ред.

2 Текстът е от книгата: Митрополит Антиний Блум. Човекът пред Бога. Москва, Център по изучаване на религиите, 1995 („God and Man", Darton, Longman and Todd, L., 1971), на бълг. в Сб. „Бракът като подвижничество”, Омофор, С., 2003 - Б. ред.

(със съкрашения)


Християнство и интимност
Автор Сергей Белорусов, превод: Радостина Ангелова
Източник: "Двери на Православието"

Размишлявах върху заглавие на рубрика, която любезно ми предложиха да водя. Ставаше дума за нещо от рода на “Сексът и християнството”. Но... някак не се съчетават тези две понятия, получава се явен дисонанс между тях. Не можем да ги произнесем заедно, без да изкривим смисъла на едното от тях. Излиза, че това са различни нива на възприемане на реалността... И какво от това – продъжавах да мисля по темата – нима християните живеят без секс? Очевидно не. Тогава ми хрумна изводът: където започва християнството, там свършва сексът. Но кой секс? Сексът в профанния смисъл на тази дума, сексът с ехидна усмивка, сексът-похот, сексът-техника, сексът като инструмент за манипулиране на хората. За християнството е характерно, че в него понятията се очистват, облагородяват, преобразяват. И в този ракурс – в християнството действително говорим не за секс, а за любов.

Именно християнството може да ни каже много за любовта. В Свещеното Писание откриваме удивителни прозрения, чрез които улавяме не само духовното, но и земното се изправя пред нас осмислено по нов начин. Да разгърнем Посланието на апостол Йоан – “Съвършената любов пропъжда страха... Който се бои, не е съвършен в любовта” (І Ин 4: 18). А не е ли символично, че първото Си чудо – превръщането на водата във вино – Спасителят извършва именно на сватбено тържество (Ин. 2:11).

По този начин интимните отношения между мъжа и жената в християнството придобиват своя тайнствен, истинен и висш смисъл. Един от светите отци казва: “Да обичаш жената, означава да я виждаш такава каквато я вижда Бог”. Съвременен християнски писател добавя: “Да кажеш: “Обичам те”, означава да кажеш: “Ти никога няма да умреш”. “Наистина ли всичко при вас е така сухо и скучно?” – ще ми възразят съвременните еснафи. Но да помислим: нима целомъдрието отнема радостта? В богатия език на Свещеното Писание глаголът “да позная” обозначава две действия – да узная нещо и да се съединя с някого. Може би именно в това се крие висшата радост от интимността – във възвишения цикъл – опознаване-докосване-сливане – вечно, несекващо опознаване! А нали най-добрата възможност за непрекъснато вглъбяване в любовта – на телесно, емоционално и духовно равнище – се осъществява именно в благословения от Църквата нелицемерно моногамен брак. И може би от всички останали религии единствено християнството възприема брака като Тайнство, тоест той носи в себе си онзи мистичен смисъл, в който “двамата стават едно”.

На тези страници ще поразсъждаваме в какво се състои смисълът на сексуалното влечение, присъщо на нашата природа и как да го реализираме така, че да огрее света, който изнемогва от недостиг на любов. Ще разберем защо известно въздържание може да ни помогне за по-пълното и всеобхватно осъществяване на едно еротично оцветено чувство. Ще осъзнаем, че истинската любов e винаги безгрешна и свята, а животът – твърде кратък, за да се задоволим с фалш. И ще открием какво е имал предвид учителят на Църквата блажени Августин, когато казва: “Обичай Бога и прави каквото искаш”. Да започваме...


Интимност и духовност. Влюбеност и любов

Какво може да бъде по-далеч от истината от предразсъдъка за противопоставянето между духовността и секса? Може би цялата драма на съвременния човек се корени в това, че под влиянието на фарисейската култура той се е научил да разделя в себе си висшето от нисшето, сакралното от профанното, благочестивата тържественост от битовизма. Често човек с подобни представи или съзнателно лъже, като се превръща в лицемер пред хората, но развихря въображението си в самота; или искрено смята себе си за безстрастен, докато в същото време потиснатото му либидо бушува, готово да опустоши всичко наоколо в удобен момент; или лукаво се оправдава: “В неделя ходя в храма, а през останалите дни, какво да се прави, слаб човек съм, а кой е без грях?” Подобни модели на мислене нямат нищо общо с християнството, нещо повече – те основателно отблъскват от Христа онези, които биха могли да станат Негови верни и радостни свидетели.

Какво мисли Църквата за интимните отношения между мъжа и жената, какво може да предложи тя за изцеление на болното общество? Болно? Несъмнено. И засиленият интерес към секса е един от симптомите на болестта. В медицината има поговорка: “Здравото сърце е сърцето, което не усещаш – все едно, че го няма”. Онова, което пари, безпокои, боли – показва необходимосттта от лечение. Сексът действително е обект на изострен интерес в наши дни и вероятно така е било винаги. Това означава само едно – че човекът все още не е осъзнал в пълна степен своята огромна свобода и отговорност; все още не е узрял духовно, за да приеме, че интимността хармонично се вплита в духовността, превръщайки се в удивителен източник на енергия, творчество и благодарност за безценния дар на пребиваването ни тук, на Земята.

Бог създава света. И в този свят Той създава Свой образ – човека. Това загадъчно същество – човекът, носи в себе си чертите на богоподобието наред със своята “земност” – причастността си към животинския свят. Но човекът дори биологично се отличава съществено от по-нисшите твари. Прост пример – животните са способни да оплождат в редки интервали от своя жизнен цикъл, докато човекът е открит към себеподобните си през по-голямата част от живота си. Този факт ни помага да осъзнаем, че човешкия стремеж към интимност не е напълно идентичен с инстинкта за размножаване у животните. Стремежът към близост, включително и на физическо ниво, е нещо много по-дълбоко и качествено различно. Той ни е дар от Бога, остава да проумеем какъв е смисълът на този дар.

На първи план може да ни се разкрие, че грижливо вложеният в нас стремеж към интимност е призив да излезем извън пределите на самите себе си. Да си представим колко студен и скучен би бил светът, ако хората не се стремяха един към друг. Колко красиви неща, подвизи, открития не биха се осъществили! Стремежът да разкриваме своята привлекателност изразява основната ни потребност – потребността от другия. Тя подтиква ленивите към действие, богатите – да споделят онова, което имат, талантливите – да даряват радост, тщеславните – въпреки всичко да правят добро. Поради потребността ни от внимание светът става по-уютен, по-разнообразен, по-красив.

Светците се отличавали от останалите с това, че умеели да откриват възвишен смисъл във всичко. Има един разказ за строг монах подвижник, който живеел в пустинята и заедно с учениците си отишъл в богат източен град. По пътя срещнали процесия, съпровождаща известна куртизанка, която седяла на носилка. Старецът дълго гледал след нея и накрая заплакал. На въпросите на учениците си той отговорил: “Как прекрасна е тя и как нищожен съм аз! Ако можех да посветя за спасението на душата си толкова време и усилия, каквито тя полага в грижи за своята външност, бих се приближил към Бога”. Да отбележим – нито дума на упрек, само поразително смирение и готовност да се учиш от всеки, когото срещаш по пътя си.

Великият християнски писател Достоевски, размишлявайки върху най-ужасните форми на разврат, достигнал до своето кредо: “Красотата ще спаси света”. Поривът към красота във всичките й проявления е втория пласт на възприемане на интимността от перспективата на духовността. Френският крал Людовик, канонизиран от католическата църква, веднъж казал пред поданиците си: “Вие, жени, обличайте се красиво, за да ви обичат мъжете ви”. Странно е да чуеш тези думи от светец, нали. Но в това е и смисълът на красотата – като преддверие към любовта.

А какво е любовта? Не очаквайте от мен отговор на въпроса, лежащ в основата на човешкото битие. Можем само да предположим, че онова, което наричаме “любов” невинаги се оказва действително любов. Ще илюстрираме това с феномена на влюбването. Вероятно това състояние е познато на всички. Да си спомним думите на поета: “Влечението е вид болест”. Обща разгорещеност, вътрешен дискомфорт, безпокойство... Мислите постоянно се връщат към обекта на страстта. Предишните интереси и близки хора отстъпват на втори план. Времето, което не е свързано с присъствието на любимия или любимата, се обезценява. Чувствата, насочени към обекта на влюбеност, са изострени до краен предел. Всичко останало губи своята актуалност, престава да ни интересува. Делим събитията на две – тези, които имат отношение към любимия, смятаме за изключително важни, а онези, които нямат – престават да ни вълнуват.

Във влюбеността можем да отбележим няколко аспекта, които имат действително духовен смисъл. Първият – ние отделяме любимия от останалия свят. Вероятно, ако бяхме добри християни, бихме били влюбени във всеки човек, в този смисъл, че бихме го виждали прекрасен и неповторим, какъвто го вижда и неговият Създател. Второ – когато сме влюбени, сме готови да се жертваме. Най-големият грях в християнството е гордостта, тоест прекомерно раздутото “аз”, което измества всичко останало. Така че когато сме влюбени, мислим повече за друга личност. Подобно жертване на удобството, състоянието, здравето, времето, а понякога и на чувството за самосъхранение, ни напомнят християнския принцип: “Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Ин. 15:13 – б. пр). Това е наистина много деликатен момент. Но тук е важно да не се объркаме. Действително ли за другия сме готови да отдадем живота си, или за другия, отнесен към нас? С други думи, не го ли правим заради собствените си чувства? Ако е така, излиза, че не е заради другия, а заради собствената ни личност, проектирана върху него. Това е капанът на “непросветената” влюбеност.

Но кардиналната разлика между влюбването и истинската любов е, че влюбването е винаги частично. То не обхваща образа на другия в цялост, а му приписва нереални качества. За влюбения е непоносима мисълта, че обектът на неговата страст ходи, да речем, в тоалетната. В същото време истинската любов приема другия цялостно – с неговите силни и слаби страни, с красотата и страданието му. И често именно битът, всекидневният съвместен живот се явяват онзи реактив, който безпогрешно ни разкрива истинския характер на чувствата – влюбването отминава, а любовта става по-богата, по-чувствена, по-интензивна, въпреки че може да се прояви в различни форми.

Традиционен християнски брак описва Н. В. Гогол в прекрасната повест “Старосветские помещики”. Да си припомним тези мили старци, които по волята на писателя откриваме в последния етап от добродетелното им съпружество. Как грижовни и ласкави са те един към друг и как много и разнообразно се хранят. Запознатият с психологията съвременен читател без усилие ще си представи младите им години и благородно ще завиди колко ли прекрасен, богат и непринуден, без загуба на целомъдрие е бил интимният им живот.

И тук ни се разкрива третият аспект от духовния смисъл на любовта – преобразяването на личността и нейното приближаване до Бога чрез другия. В това е мистиката на любовта. Докосването до Твореца чрез цялостното приемане на другата личност – физически, емоционално, интелектуално, духовно. И може би, в крайна сметка, друг път към Бога няма...

Авторът е практикуващ лекар-психотерапевт, получил богословско образование в Свето-Тихоновския богословски институт, автор на многобройни публикации в областта на психиатрията, психологията и духовността.





Съвети към венчаващите се
Протойерей Александър Авдюгин
Изтомник: pravoslavie.bg
Превод: Радостина Ангелова


Според Вас, само дълбоко вярващи хора ли трябва да пристъпват към тайнството Венчание? Ако не, как хората, които все още не са укрепнали във вярата, да се подготвят и да възприемат това тайнство?
Не бих поставил категорични критерии относно това кой може и кой не бива да пристъпва към венчание. В това отношение не са възможни строги църковни правила. Понякога думите: „Отче, бихме искали Бог да благослови брака ни” са напълно достатъчни; в други случаи настоявам за задължителна изповед и причастие преди извършване на венчанието.
Ако и младоженецът, и невестата са кръстени, достатъчно е единият от тях да вярва в Бога, а другият само да даде съгласието си за църковен брак. Новият завет разрешава тази дилема: „Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж” (1 Кор. 7:14). Подобни бракове не са рядкост и в мнозинството от случаите виждам, че след известно време двамата съпрузи идват на изповед, а не само онзи, който е настоял за венчание и се е смятал за „повече вярващ”.
За тайнството следва да се готвим така, както се подготвяме за всяко значимо събитие в живота ни – с вътрешна съсредоточеност. Тя се определя не само от красивия и тържествен външен вид, но и от душевната чистота. Ако под модните и оригинални сватбени тоалети младоженците са натрупали тъмни грехове, ако скриват нещо един от друг и има недомлъвки, началото на бъдещите семейни конфликти вече е поставено. Затова е необходимо венчаващите се да пристъпят към тайнството Покаяние, т. е. към изповед. Нали чрез венчанието Господ съединява душите и телата на двама, до неотдавна напълно различни хора, които не знаят нищо един за друг: „И ще бъдат двамата една плът” (Ефес. 5:31). Представете си: ако едната от тези души е чиста и непорочна, а другата – омърсена и потайна, какъв ще е резултатът?
Един съвет преди венчанието: бъдете искрени един с друг, и Божието благословение само по-силно ще обедини любещите сърца.
Върху какво да насочат вниманието си младоженците по време на обреда?
Тук по-лесно е да кажем на кое не трябва да обръщат внимание. Няма значение кой от венчаващите се ще застане пръв на разстлания под тях килим, както и няма никакви последствия, ако свидетелите разменят ръцете, държейки венците над главите на младоженците (още повече че венчалните корони са достатъчно тежки); без значение е чия венчална свещ ще гори по-дълго; не са катастрофа и изпуснатата халка или падналото було. Всички тези „поличби” имат един произход, който у нас наричат „агенция ЕЖК” – „една жена каза”.
Слушайте внимателно молитвите, произнасяни от свещеника и се молете заедно с него. Богослужебният чин на венчанието има своите корени в дълбините на вековете и така, както венчаваме сега, са се съчетавали в „брачно общение” и далечните ни предци; именно благодарение на тези свещенически молитви е станало възможно и днешното предстояние на жениха и невестата пред Божия престол. Ако не бяха се венчали нашите прапрабаби и прапрадядовци, откъде щеше да ни има на този свят?
Трябва ли в деня на своето венчание младоженците да присъстват на литургията?
Днес повечето двойки се венчават на втория ден от сватбата, в неделя. Какъв е смисълът след съботните празненства, веселия и поздравления да идват рано в храма за службата? Да се молят, все едно, няма да се получи. По-добре да отдъхнат до времето на венчавката.
Да се изповядат и причастят със светите Христови тайни е по-подходящо няколко дни преди официалните тържества.
Във вярващите, въцърковени семейства венчанието предшества първата брачна нощ, т.е. плътската близост между съпрузите. Сега тази традиция не е на почит сред младите хора, но защо, след като търсим Божията благословия, да не си спомним онези времена, когато спазването на това правило е гарантирало дълъг и щастлив съвместен живот?
Истина ли е, че короните, които държат над главите на венчаващите се по време на обреда, са символ на мъченичеството? Ако това е вярно, как да тълкуваме този символ?
Тези корони са символ на славния съюз между Христос и Църквата. Това е изразено в новозаветния текст: „Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота” (Откр. 2:10). Думите се отнасят за онези, които заради Бога могат да „претърпят” и да „останат верни”.
Нима съпружеският съюз не предполага жертване на собствените навици и пристрастия заради щастието на любимия човек? Нима семейният живот е винаги неземна радост и постоянно веселие? Ни най-малко. Това са нови грижи и ограничения на себе си в материален план, в удоволствията; това е бремето на отговорността за достойно възпитание на децата; това са в крайна сметка и недоразумения с нови и стари роднини, тъй като „врагове на човека са неговите домашни” (Мат. 10:36).
Ако в семейният живот един от съпрузите постави собственото си „аз" на първо място; ако не синхронизира мнението и желанията си с тези на другия, а ги противопоставя, единението престава да съществува и семейството остава само юридически факт.
Там, където заради любовта и щастието на съпруга или съпругата има жертвеност (мъченичество), винаги се дава велика награда – духовно единение; онази голяма радост, заради която си струва да се живее, която подтиква хората да встъпват в брак. Когато жертваме, придобиваме. Когато страдаме, въздигаме се.
Короните, с които венчаваме, които държат свидетелите върху главите на младоженците – това са венци на домашното царство, но и мъченически венци, защото щастлив семеен живот не се постига без смирение, без пренебрегване на собственото „аз”.
Именно затова, когато свещеникът повежда младоженците около аналоя, хорът пее песнопението: „Святые мученики, славно подвизавшиеся и увенчавшиеся, молитесь ко Господу о помилования душ наших”. („Свети мъченици, които славно се подвизавахте и увенчахте, молете Господа за спасение на нашите души” – бел. прев.)
Какво бихте казали на онези, които възприемат венчанието като „мода”?
Знаете как наричаме представителите на властта, които по силата на длъжността си и измислените си „задължения” присъстват на църковното богослужение и с балсамирани от напрежение лица „изтрайват” службата? Много просто – зяпачи. Те не играят друга роля нито в храма, нито по отношение на собствените си души. И защо все още неизкушените от живота младоженци по силата на някаква мода или пък за да се издигнат в очите на своите познати и приятели, да поставяме в ролята на безчувствени свещодръжци?
Ако венчанието не е молитва към Бога за освещаване на брака, изпросване на благословия за достоен и щастлив живот, за раждане и възпитаване на деца, а просто някаква точка от задължителния списък на сватбените ритуали: да положим цветя на паметника на Ленин, да изпием бутилка шампанско, да погадаем за щастие – то не принася полза.
Как се променя животът на младоженците след встъпването в брак? Какво следва и какво не следва да правят?
Да се обичат един друг. Всичко останало ще им се придаде. Един богослов (блаж. Августин – бел. прев.) казва: „Обичай Бога и прави каквото искаш”. Спокойно можем да перифразираме тази максима като: „Обичай жена си (мъжа си) и прави каквото искаш.” Любовта няма да ти позволи да огорчиш другия...
Мнозина дават съвети на младите и когато се подготвях за проповед, попаднах на следните, които повтарям всеки път, когато венчавам млади хора:
1). Никога не се сърдете едновременно един на друг.
2). Никога не си крещете (с изключение, когато има пожар в дома).
3). Ако някой от двамата иска да победи в спора, нека да отстъпи победата на другия.
4). Ако е необходимо да отправиш критика, направи го с любов.
5). Никога не припомняй грешки от миналото.
6). Не лягайте, без да сте се сдобрили.
7). Старайте се, макар и по веднъж на ден, да си казвате ласкави думи.
8). Ако си извършил нещо нередно, побързай да съобщиш грешката си и да поискаш прошка.
9). В спора участват двамата, но онзи, който не е прав, винаги говори повече.
Ако става дума за църковните забрани и каноническите правила в семейния живот, в този аспект всичко е индивидуално; всяко семейство е различно. Затова, ако имаме добри намерения да синхронизираме семейния си живот с православието, е необходимо да се обърнем за съвет към свещеник, може и към онзи, който е извършил венчанието.
Доколко е сериозна отговорността, която поемат върху себе си венчаващите се и какво означава понятието „развод” в Православната църква?
Църквата винаги е приемала като осъществяване на християнския нравствен идеал наред с девството заради Христа само единствения брак. Именно поради това църковните правила забраняват избиране на свещенослужители сред пребиваващите във втори брак или сред женените за съпруги, които вече са имали брак; още повече второбрачието след ръкополагане. На миряните при определени условия Църквата позволява встъпване във втори брак, който нарушава, макар и отчасти, заповядания от Христос идеал, но е допустим поради човешката немощ.
Чинопоследование за развод в Църквата не съществува. Съществува благословение за повторен брак.
Църквата настоява за пожизнената вярност на съпрузите и неразтрогваемостта на православния брак, позовавайки се на думите на Господ Иисус Христос: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва... Който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за напусната, прелюбодействува” (Мат. 19:6, 9). Разводът се осъжда от Църквата като грях, защото причинява тежки душевни страдания на съпрузите (поне на единия от тях) и особено на децата.
През 1918 г. Поместният събор на Руската православна църква в „Определения за причини за разтрогване на брак, осветен от Църквата” признава в качеството на такива освен прелюбодеянието и встъпването на една от страните в нов брак, също отпадане на съпруга или съпругата от православието; противоестествени пороци; неспособност за брачно съжителство; настъпило до брака или явило се впоследствие умишлено самоосакатяване; заболяване от проказа или сифилис; продължително пребиваване в неизвестност; осъждане на наказание, придружено с лишаване от право на собственост; посегателство върху живота и здравето на съпругата или децата; незаконно съжителство на свекър със снаха; сводничество; извличане на изгода от безпомощността на съпруга; неизлечима тежка душевна болест и злонамерено изоставяне на единия съпруг от другия. Към списъка с основания за разтрогване на брак в днешно време можем да добавим: заболяване от СПИН; медицински удостоверени хроничен алкохолизъм или наркомания; извършване на аборт на съпругата без съгласието на съпруга...
Във всеки случай – разводът е грях. | www.russned.ru