Енорийски лист с апостолските и евангеските четива, тропари и кондаци които ще бъдат четени в празничните и неделните дни:

  на 3 април

Трета Неделя на Великия Пост – Кръстопоклонна. Преп. Никита Изповедник, игумен Мидийски. 

Утрено св. Евангелие 11[Зач. 67.]

Иоана 21:15 – 25

В онова време Иисус се яви на учениците си, след като възкръсна от мъртвите и казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин. 

Църковнославянски

·         Егдá же обѣ́доваше, глагóла Си́мону Петрý Иисýсъ: Си́моне Иóнинъ, лю́биши ли мя́ пáче си́хъ? Глагóла емý: éй, Гóсподи, ты́ вѣ́си, я́ко люблю́ тя. Глагóла емý: паси́ áгнцы моя́.

·         Глагóла емý пáки вторó­е: Си́моне Иóнинъ, лю́биши ли мя́? Глагóла емý: éй, Гóсподи, ты́ вѣ́си, я́ко люблю́ тя. Глагóла емý: паси́ óвцы моя́.

·         Глагóла емý трéтiе: Си́моне Иóнинъ, лю́биши ли мя́? Оскорбѣ́ [же] пéтръ, я́ко речé емý трéтiе: лю́биши ли мя́? и глагóла емý: Гóсподи, ты́ вся́ вѣ́си: ты́ вѣ́си, я́ко люблю́ тя. Глагóла емý Иисýсъ: паси́ óвцы моя́.

·         Ами́нь, ами́нь глагóлю тебѣ́: егдá бы́лъ еси́ ю́нъ, поя́сал­ся еси́ сáмъ, и ходи́лъ еси́, áможе хотѣ́лъ еси́: егдá же состарѣ́ешися, воз­дѣ́жеши рýцѣ тво­и́, и и́нъ тя́ поя́шетъ, и ведéтъ, áможе не хóщеши.

·         Сié же речé, назнáменуя, кó­ею смéртiю прослáвитъ Бóга. И сiя́ рéкъ, глагóла емý: иди́ по мнѣ́.

·         Обрáщься же пéтръ ви́дѣ ученикá, егóже любля́ше Иисýсъ, вслѣ́дъ идýща, и́же и воз­лежé на вéчери на пéрси егó и речé: Гóсподи, ктó éсть предая́й тя́?

·         Сегó ви́дѣвъ пéтръ, глагóла Иисýсови: Гóсподи, сéй же чтó?

·         Глагóла емý Иисýсъ: áще хощý, да тóй пребывáетъ, дóндеже прiидý, чтó къ тебѣ́? ты́ по мнѣ́ гряди́.

·         Изы́де же слóво сé въ брáтiю, я́ко учени́къ тóй не ýмретъ. И не речé емý Иисýсъ, я́ко не ýмретъ, но: áще хощý томý пребывáти, дóндеже прiидý, чтó къ тебѣ́?

·         Сéй éсть учени́къ свидѣ́тел­ст­вуяй о си́хъ, и́же и написá сiя́: и вѣ́мъ, я́ко и́стин­но éсть свидѣ́тел­ст­во егó.

·         Сýть же и и́на мнóга, я́же сотвори́ Иисýсъ, я́же áще бы по еди́ному пи́сана бы́ша, ни самомý мню́ [всемý] мíру вмѣсти́ти пи́шемыхъ кни́гъ. Ами́нь. 

На св. Литургия   

  

Апостол

Евр. 4:14 – 5:6 [Зач. 311.]

Прокимен, глас

Братя, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието. Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях. И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ. Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове, и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ; и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове. И никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон. Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих"; както и другаде казва: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков". 

Цyрковнославянски

·         Имýще ýбо архiерéа вели́ка, прошéдшаго небесá, Иисýса Сы́на Бóжiя, да держи́мся исповѣ́данiя.

·         Не и́мамы бо архiерéа не могýща спострадáти нéмощемъ нáшымъ, но искушéна по вся́ческимъ по подóбiю, рáзвѣ грѣхá.

·         Да при­­ступáемъ ýбо съ дерзновéнiемъ къ престóлу благодáти, да прiи́мемъ ми́лость и благодáть обря́щемъ во благоврéмен­ну пóмощь.

·         Вся́къ бо первосвящéн­никъ, от­ человѣ́къ прiéмлемь, за человѣ́ки поставля́ет­ся на слýжбы я́же къ Бóгу, да при­­нóситъ дáры же и жéртвы о грѣсѣ́хъ,

·         спострадáти могíй невѣ́ж­ст­ву­ю­щымъ и заблуждáющымъ, понéже и тóй нéмощiю обложéнъ éсть:

·         и сегó рáди дóлженъ éсть я́коже о лю́дехъ, тáкожде и о себѣ́ при­­носи́ти за грѣхи́.

·         [Зач..] И никтóже сáмъ себѣ́ прiéмлетъ чéсть, но звáн­ный от­ Бóга, я́коже и Аарóнъ.

·         Тáко и Христóсъ не себé прослáви бы́ти первосвящéн­ника, но глагóлавый къ немý: Сы́нъ мóй еси́ ты́, áзъ днéсь роди́хъ тя́:

·         я́коже и и́ндѣ глагóлетъ: ты́ еси́ свящéн­никъ во вѣ́къ по чи́ну Мелхиседéкову.

Св. Евангелие

Марка 8:34 – 9:1[Зач. 37.] 

Рече Господ: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели. И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

 Цyрковнославянски

·         Речé Госпóдь: и́же хóщетъ по мнѣ́ ити́, да от­вéржет­ся себé, и вóзметъ крéстъ свóй, и по мнѣ́ грядéтъ:

·         и́же бо áще хóщетъ дýшу свою́ спасти́, погуби́тъ ю́: а и́же погуби́тъ дýшу свою́ менé рáди и евáнгелiа, тóй спасéтъ ю́:

·         кáя бо пóльза человѣ́ку, áще прiобря́щетъ мíръ вéсь, и отщети́тъ дýшу свою́?

·         или́ чтó дáстъ человѣ́къ измѣ́ну на души́ сво­éй?

·         и́же бо áще постыди́т­ся менé и мо­и́хъ словéсъ въ рóдѣ сéмъ прелюбо­дѣ́йнѣмъ и грѣ́шнѣмъ, и Сы́нъ человѣ́ческiй постыди́т­ся егó, егдá прiи́детъ во слáвѣ Отцá сво­егó со áнгелы святы́ми.

·         И глагóлаше и́мъ: ами́нь глагóлю вáмъ, я́ко сýть нѣ́цыи от­ здѣ́ стоя́щихъ, и́же не и́мутъ вкуси́ти смéрти, дóндеже ви́дятъ цáр­ст­вiе Бóжiе при­­шéдшее въ си́лѣ.

Песнопения

Възкресен Тропар, глас 3:

Да веселятся небесная, да радуются земная, яко сотвори державу мишцею своею Господ: попра смертию смерт, первенец мертвих бист, из чрева адова избави нас, и подаде мирови велию милость.

Да се веселят небесните, да се радват земните, защото с мишцата Си, Господ одържа победа: със смъртта Си победи смъртта, стана първороден от мъртвите, избави ни от утробата на ада и дапи на света велика милост.

Тропар на 3 Неделя на Великия Пост – на св.  Кръст, глас: 1

Спаси́, Го́споди, лю́ди Твоя́,  и благослови́ достоя́ние Твое́, побе́ди на сопроти́вния да́руя,  и Твое́ сохраня́я Кресто́м Твои́м жи́телство.

Спаси, Господи, Твоите люде и благослови достянието Си, като му даряваш победа над враговете и запазваш с кръста Си Твоя народ.

Тропар на храмовия светия: св. Преподобномъченик Яков Костурски, глас 8

В тебе, отче, известно спасеся еже по образу: приим бо Крест, последовал еси Христу,  и дея учил еси презирати убо плот, преходит бо, прилежати же о души, вещи безсмертней,  темже и со Ангели срадуется, преподобне Якове дух твой.

В тебе, отче, точно се запази образът Божий, защото ти, като прие кръста, си последвал Христа и на дело си показал да презираме плътта, понеже е преходна, а да се грижим за душата, която е безсмъртна. За това и твоят Дух, преподобни Якове, се радва с ангелите.

 

Кондак на 3 Неделя на Великия Пост, глас: 8

Взбранной Воеводе победительная, яко избавльшеся от злых, благодарственная восписуем Ти, раби Твои, Богородице, но, яко имущая державу непобедимую, от всяких нас бед свободи, да зовем Ти: радуйся, Невесто Неневестная.

На тебе, Богородице, бранна помощнице, ние твоите раби пеем победни песни, а като избавени от злини пеем благодарствени химни. Понеже имаш непобедима сила освободи ни от всякакви опасности, та велегласно да ти пеем: Радвай се, Невесто неневестна!

БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВA  В ИСПАНИЯ

БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

ЗАПАДНО И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКА ЕПАРХИЯ

БПЦ OБЩИНА "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" В ОБЛАСТ ВАЛЕНСИЯ НА ИСПАНИЯ

http://bg-tzarkva-ispania.blogspot.com.es/

Енорийски лист с апостолските и евангеските четива, тропари и кондаци които ще бъдат четени в празничните и неделните дни:

  на 27 март

2 Неделя на Великия Пост – Св. Григорий Палама. Св. мчца Матрона Солунска.

Утрено св. Евангелие 10

Иоан 21:1 – 14

В онова време, след като възкръсна от мъртвите, Иисус се яви на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй: бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата.Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.

 Църковнославянски

·         Посéмъ яви́ся пáки Иисýсъ ученикóмъ [сво­и́мъ, востáвъ от­ мéртвыхъ,] на мóри тиверiáдстѣмъ. Яви́ся же си́це:

·         бя́ху вкýпѣ Си́монъ пéтръ, и Ѳомá нарицáемыйблизнéцъ, и Нафанáилъ, и́же [бѣ́] от­ кáны Галилéйскiя, и сы́на зеведéова, и и́на от­ учени́къ егó двá.

·         Глагóла и́мъ Си́монъ пéтръ: идý ры́бы лови́ти. Глагóлаша емý: и́демъ и мы́ съ тобóю. Изыдóша [же] и всѣдóша áбiе въ корáбль, и въ тý нóщь не я́ша ничесóже.

·         У́тру же бы́в­шу, стá Иисýсъ при­­ брéзѣ: не познáша же ученицы́, я́ко Иисýсъ éсть.

·         Глагóла же и́мъ Иисýсъ: дѣ́ти, едá чтó снѣ́дно и́мате? Отвѣщáша емý: ни́.

·         О́нъ же речé и́мъ: ввéрзите мрéжу о деснýю странý корабля́ и обря́щете. Ввергóша же, и ктомý не можáху при­­влещи́ ея́ от­ мнóже­ст­ва ры́бъ.

·         Глагóла же учени́къ тóй, егóже любля́ше Иисýсъ, Петрóви: Госпóдь éсть. Си́монъ же пéтръ слы́шавъ, я́ко Госпóдь éсть, епенди́томъ препоя́сася, бѣ́ бо нáгъ, и ввéржеся въ мóре:

·         а друзíи ученицы́ кораблецéмъ прiидóша, не бѣ́ша бо далéче от­ земли́, но я́ко двѣ́ стѣ́ лактéй, влекýще мрéжу ры́бъ.

·         Егдá ýбо излѣзóша на зéмлю, ви́дѣша óгнь лежáщь, и ры́бу на нéмъ лежáщу и хлѣ́бъ.

·         [И] глагóла и́мъ Иисýсъ: при­­неси́те от­ ры́бъ, я́же я́сте ны́нѣ.

·         Влѣ́зъ [же] Си́монъ пéтръ, извлечé мрéжу на зéмлю, пóлну вели́кихъ ры́бъ стó [и] пятьдеся́тъ [и] три́: и толи́ко сýщымъ, не протóржеся мрéжа.

·         Глагóла и́мъ Иисýсъ: прiиди́те, обѣ́дуйте. Ни еди́нъ же смѣ́яше от­ учени́къ истязáти егó: ты́ ктó еси́? вѣ́дяще, я́ко Госпóдь éсть.

·         Прiи́де же Иисýсъ, и прiя́тъ хлѣ́бъ, и дадé и́мъ, и ры́бу тáкожде.

·         Сé ужé трéтiе яви́ся Иисýсъ ученикóмъ сво­и́мъ, востáвъ от­ мéртвыхъ.

На св. Литургия   

  

Апостол

Евр. 1:10 – 2:3

Прокимен, глас 4

В начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха; ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат". А кому от Ангелите някога Бог е казал: "седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение? Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем. Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата, как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него?

Църковнославянски

·         И [пáки]: въ начáлѣ ты́, Гóсподи, зéмлю основáлъ еси́, и дѣлá рукý твоéю сýть небесá:

·         тá поги́бнутъ, ты́ же пребывáеши: и вся́, я́коже ри́за, обетшáютъ,

·         и я́ко одéжду свiéши и́хъ, и измѣня́т­ся: ты́ же тóйжде еси́, и лѣ́та твоя́ не оскудѣ́ютъ.

·         Комý же от­ áнгелъ речé когдá: сѣди́ о деснýю менé, дóндеже положý враги́ твоя́ поднóжiе нóгъ тво­и́хъ?

·         Не вси́ ли сýть служéбнiи дýси, въ служéнiе посылáеми за хотя́щихъ наслѣ́довати спасéнiе?

·         Сегó рáди подобáетъ нáмъ ли́шше внимáти слы́шан­нымъ, да не когдá от­падéмъ.

 А́ще бо глагóлан­ное áнгелы слóво бы́сть извѣ́стно, и вся́ко преступлéнiе и ослушáнiе прáведное прiя́тъ мздовоз­дая́нiе:

·         кáко мы́ убѣжи́мъ, о толи́цѣмъ неради́в­ше спасéнiи, éже зачáло прiéмь глагóлатися от­ Гóспода, слы́шав­шими въ нáсъ извѣсти́ся,

Св. Евангелие

Марка 2:1 – 12

В онова време Иисус влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали.

 Църковнославянски

·         И вни́де пáки въ капернаýмъ по днéхъ: и слы́шано бы́сть, я́ко въ домý éсть.

·         И áбiе собрáшася мнóзи, я́коже ктомý не вмещáтися ни при­­ двéрехъ: и глагóлаше и́мъ слóво.

·         И прiидóша къ немý нося́ще разслáблен­на [жи́лами], носи́ма четы́рьми:

·         и не могýщымъ при­­бли́житися къ немý нарóда рáди, от­кры́ша покрóвъ, идѣ́же бѣ́, и прокопáв­ше свѣ́сиша óдръ, на нéмже разслáблен­ный лежá­ше.

·         Ви́дѣвъ же Иисýсъ вѣ́ру и́хъ, глагóла разслáблен­ному: чáдо, от­пущáют­ся тебѣ́ грѣси́ тво­и́.

·         Бя́ху же нѣ́цыи от­ кни́жникъ тý седя́ще и помышля́юще въ сердцáхъ сво­и́хъ:

·         чтó сéй тáко глагóлетъ хулы́? ктó мóжетъ оставля́ти грѣхи́, тóкмо еди́нъ Бóгъ?

·         И áбiе разумѣ́въ Иисýсъ Дýхомъ сво­и́мъ, я́ко тáко тíи помышля́ютъ въ себѣ́, речé и́мъ: чтó сiя́ помышля́ете въ сердцáхъ вáшихъ?

·         чтó éсть удóбѣе? рещи́ разслáблен­ному: от­пущáют­ся тебѣ́ грѣси́? или́ рещи́: востáни, и воз­ми́ óдръ твóй, и ходи́?

·         но да увѣ́сте, я́ко влáсть и́мать Сы́нъ человѣ́ческiй на земли́ от­пущáти грѣхи́: глагóла разслáблен­ному:

·         тебѣ́ глагóлю: востáни, и воз­ми́ óдръ твóй, и иди́ въ дóмъ твóй.

·         И востá áбiе, и взéмъ óдръ, изы́де предъ всѣ́ми: я́ко диви́тися всѣ́мъ и слáвити Бóга, глагóлющымъ, я́ко николи́же тáко ви́дѣхомъ.

Песнопения

Възкресен Тропар, глас 2:

Егда снизшел еси к смерти, Животе безсмертный, тогда ад умертвил еси блистанием Божества.
Егда же и умершыя от преисподних воскресил еси, вся силы небесныя взываху: Жизнодавче, Христе Боже наш, слава Тебе.

Животе безсмъртни, когато слезе при смъртта, тогава Ти си  умъртвил ада с блясъка на Божеството; а когато и умрелите си възкресил от преизподнята, всички небесни силипееха: Животодателю, Христе Боже наш, слава на Тебе.

Тропар на 2 Неделя на Великия Пост – на Св. Григорий Палама, глас: 8

Православия светильниче,  Церкве утверждение и учителю,  монахов доброто,  богословов поборниче непреборимый, Григорие чудотворче,  Фессалонитская похвало, проповедниче благодати,  молися выну спастися душам нашим.

Светилниче на Православието, твърдиня и учител на Църквата, украса на монасите, необорим поборник на богословието, Григорие чудотворче, солунска похвало, проповедниче на благодатта, моли се винаги да се спасят душите ни.

Тропар на храмовия светия: светите равноапостолни  Кирил и Методий, глас :4

 

Яко апостолом единонравнии и словенских стран учителие, Кирилле и Методие богомудрии,  Владику всех молите,  вся язики словенския утвердити в Православии и единомислии,  умирити мир и спасти души нашя.

Кириле и Методие  богомъдри, Като равни на апостолите и учители на славянските страни, молете Владиката на всичко да утвърди всички славянски народи в православие и единомислие, да умири света и да спаси душите ни.

Кондак на 2 Неделя на Великия Пост, глас: 8

Взбранной Воеводе победительная, яко избавльшеся от злых, благодарственная восписуем Ти, раби Твои, Богородице, но, яко имущая державу непобедимую, от всяких нас бед свободи, да зовем Ти: радуйся, Невесто Неневестная.

На тебе, Богородице, бранна помощнице, ние твоите раби пеем победни песни, а като избавени от злини пеем благодарствени химни. Понеже имаш непобедима сила освободи ни от всякакви опасности, та велегласно да ти пеем: Радвай се, Невесто неневестна!

БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВA  В ИСПАНИЯ

БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

ЗАПАДНО И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКА ЕПАРХИЯ

БПЦ OБЩИНА "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" В ОБЛАСТ ВАЛЕНСИЯ НА ИСПАНИЯ

http://bg-tzarkva-ispania.blogspot.com.es/

Енорийски лист с апостолските и евангеските четива, тропари и кондаци които ще бъдат четени в празничните и неделните дни:

  

  на 20 март

Първа Неделя на Великия пост – ПРАВОСЛАВНА. Преп. Отци, избити в манастира „св. Сава“.

Утрено св. Евангелие 9

Иоан 20:19 – 31

Вечерта в първия ден на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име. 

·         Сýщу же пóздѣ въ дéнь тóй во еди́ну от­ суббóтъ, и двéремъ затворéн­нымъ, идѣ́же бя́ху ученицы́ [егó] сóбрани, стрáха рáди Иудéйска, прiи́де Иисýсъ и стá посредѣ́, и глагóла и́мъ: ми́ръ вáмъ.

·         И сié рéкъ, показá и́мъ рýцѣ [и нóзѣ] и рéбра своя́. Возрáдовашася ýбо ученицы́, ви́дѣв­ше Гóспода.

·         Речé же и́мъ Иисýсъ пáки: ми́ръ вáмъ: я́коже послá мя Отéцъ, и áзъ посылáю вы́.

·         И сié рéкъ, дýну и глагóла и́мъ: прiими́те Дýхъ свя́тъ:

·         и́мже от­пуститé грѣхи́, от­пýстят­ся и́мъ: и и́мже держитé, держáт­ся.

·         Ѳомá же, еди́нъ от­ обою­нá­де­ся­те, глагóлемый близнéцъ, не бѣ́ [тý] съ ни́ми, егдá прiи́де Иисýсъ.

·         Глагóлаху же емý друзíи ученицы́: ви́дѣхомъ Гóспода. О́нъ же речé и́мъ: áще не ви́жу на рукý егó я́звы гвоз­ди́н­ныя, и вложý пéрста мо­егó въ я́звы гвоз­ди́н­ныя, и вложý рýку мою́ въ рéбра егó, не и́му вѣ́ры.

·         И по днéхъ осми́хъ пáки бя́ху внýтрь ученицы́ егó, и Ѳомá съ ни́ми. Прiи́де Иисýсъ двéремъ затворéн­нымъ, и стá посредѣ́ [и́хъ] и речé: ми́ръ вáмъ.

·         Потóмъ глагóла Ѳомѣ́: при­­неси́ пéрстъ твóй сѣ́мо, и ви́ждь рýцѣ мо­и́: и при­­неси́ рýку твою́, и вложи́ въ рéбра моя́: и не бýди невѣ́ренъ, но вѣ́ренъ.

·         И от­вѣщá Ѳомá и речé емý: Госпóдь мóй и Бóгъ мóй.

·         Глагóла емý Иисýсъ: я́ко ви́дѣвъ мя́, вѣ́ровалъ еси́: блажéни не ви́дѣв­шiи и вѣ́ровав­ше.

·         Мнóга же и и́на знáменiя сотвори́ Иисýсъ предъ ученики́ сво­и́ми, я́же не сýть пи́сана въ кни́гахъ си́хъ:

·         сiя́ же пи́сана бы́ша, да вѣ́руете, я́ко Иисýсъ éсть Христóсъ Сы́нъ Бóжiй, и да вѣ́ру­ю­ще живóтъ и́мате вои́мя егó.

На св. Литургия   

  

Апостол

Евр. 11:24 – 26. 32 – 40; 12:1 - 2

Прокимен, глас 4

 Братя, с вяра Моисей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря, и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада, и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата. И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци, които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство. Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата – Иисуса.

            · Вѣ́рою Моисéй, вели́къ бы́въ, от­вéржеся нарицáтися сы́нъ дщéре    фараóновы:

· пáче [же] извóли страдáти съ людьми́ Бóжiими, нéжели имѣ́ти врéмен­ную грѣхá слáдость,

· бóлшее богáт­ст­во вмѣни́въ Еги́петскихъ сокрóвищъ поношéнiе Христóво: взирá­ше бо на мздовоз­дая́нiе.

· И чтó ещé глагóлю? Не достáнетъ бо ми́ повѣ­ст­вýющу врéмене о гедеóнѣ, Варáцѣ же и сампсóнѣ и Иефѳáи, о Дави́дѣ же и самуи́лѣ, и о [други́хъ] прорóцѣхъ,

· и́же вѣ́рою побѣди́ша цáр­ст­вiя, содѣ́яша прáвду, получи́ша обѣтовáнiя, загради́ша устá львóвъ,

· угаси́ша си́лу óгнен­ную, избѣгóша óстрея мечá, воз­могóша от­ нéмощи, бы́ша крѣ́пцы во бранéхъ, обрати́ша въ бѣ́г­ст­во полки́ чужди́хъ:

· прiя́ша жены́ от­ воскресéнiя мéртвыхъ сво­и́хъ: инíи же избiéни бы́ша, не прiéмше избавлéнiя, да лýчшее воскресéнiе улучáтъ:

· друзíи же ругáнiемъ и рáнами искушéнiе прiя́ша, ещé же и ýзами и темни́цею,

· кáменiемъ побiéни бы́ша, претрéни бы́ша, искушéни бы́ша, убíй­ст­вомъ мечá умрóша, про­идóша въ ми́лотехъ [и] въ кóзiяхъ кóжахъ, лишéни, скорбя́ще, озлóблени:

· и́хже не бѣ́ достóинъ [вéсь] мíръ, въ пусты́нехъ скитáющеся и въ горáхъ и въ вертéпахъ и въ прóпастехъ земны́хъ.

· И сíи вси́ послýше­ст­вани бы́в­ше вѣ́рою, не прiя́ша обѣтовáнiя,

· Бóгу лýчшее чтó о нáсъ предзрѣ́в­шу, да не безъ нáсъ совершéн­ство прiи́мутъ.

· Тѣ́мже ýбо и мы́, толи́къ имýще облежáщь нáсъ о́блакъ свидѣ́телей, гóрдость вся́ку {брéмя вся́ко} от­лóжше и удóбь обстоя́телный грѣ́хъ, терпѣ́нiемъ да течéмъ на предлежáщiй нáмъ пóдвигъ,

· взирáюще на начáлника вѣ́ры и соверши́теля Иисýса.

Св. Евангелие

Иоан 1:43 – 51

В онова време Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж. Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш.
И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

· Во время оно восхотѣ́ изы́ти въ Галилéю: и обрѣ́те Фили́ппа и глагóла емý: гряди́ по мнѣ́.

· Бѣ́ [же] Фили́ппъ от­ Виѳсаи́ды, от­ грáда Андрéова и Петрóва.

· Обрѣ́те Фили́ппъ наѳанáила и глагóла емý: егóже писá Моисéй въ закóнѣ и прорóцы, обрѣтóхомъ Иисýса Сы́на Иóсифова, и́же от­ назарéта.

· И глагóла емý наѳанáилъ: от­ назарéта мóжетъ ли чтó добрó бы́ти? Глагóла емý Фили́ппъ: прiиди́ и ви́ждь.

· Ви́дѣ [же] Иисýсъ наѳанáила грядýща къ себѣ́ и глагóла о нéмъ: сé, во­и́стин­ну Изрáилтянинъ, въ нéмже льсти́ нѣ́сть.

· Глагóла емý наѳанáилъ: кáко мя́ знáеши? Отвѣщá Иисýсъ и речé емý: прéжде дáже не воз­гласи́ тебé Фили́ппъ, сýща тя́ подъ смокóвницею ви́дѣхъ тя́.

· Отвѣщá наѳанáилъ и глагóла емý: равви́, ты́ еси́ Сы́нъ Бóжiй, ты́ еси́ Цáрь Изрáилевъ.

· Отвѣщá Иисýсъ и речé емý: занé рѣ́хъ ти́, я́ко ви́дѣхъ тя́ подъ смокóвницею, вѣ́руеши: бóлша си́хъ ýзриши.

· И глагóла емý: ами́нь, ами́нь глагóлю вáмъ, от­сéлѣ ýзрите нéбо от­вéрсто и áнгелы Бóжiя восходя́щыя и низходя́щыя надъ Сы́на человѣ́ческаго.

Песнопения

Възкресен Тропар, глас 1:

Камени запечатану от иудей, и воином стрегущим пречистое тело Твое, воскресл еси, тридневний Спасе, даруяй мирови жизн. 
Сего ради сили небесния вопияху Ти, Жизнодавче:слава воскресению Твоему, Христе, слава царствию Твоему, слава смотрению Твоему, едине Человеколюбче.

Макар, че гробът бе запечатан от иудеите и войниците пазеха Твоето пречисто тяло, 
Ти възкръсна на третия ден, Спасителю, дарувайки живот на света. Затова, Животодателю, небесните сили Ти пееха: Слава на Твоето възкресение, Христе; Слава на Твоето царство; 
Слава на Твоя промисъл, единствений Човеколюбче!

Тропар в Неделя Торжество на Православито, глас 2:

На пречистия Твой образ се покланяме, Благий, като просим прошка за прегрешенията ни, Христе Боже. Защото доброволно си приел с плътта Си да бъдеш издигнат на кръста, за да избавиш нас, които си създал, от робството на врага. Затова с благодарност Ти пеем: Спасителю наш, дошъл да спасиш света, с радоет си изпълнил всичко.

Пречи́стому о́бразу Твоему́ покланя́емся, Благий́, прося́ще проще́ния прегреше́ний на́ших, Христе́ Бо́же, во́лею бо благоволи́л еси́ пло́тию взы́ти на Крест, да изба́виши, я́же созда́л еси́, от рабо́ты вра́жия. Тем благода́рственно вопие́м Ти: ра́дости испо́лнил еси́ вся, Спа́се наш, прише́дый спасти́ мир.

Тропар на храмовия светия: светите равноапостолни  Кирил и Методий, глас :4

Яко апостолом единонравнии и словенских стран учителие, Кирилле и Методие богомудрии,  Владику всех молите,  вся язики словенския утвердити в Православии и единомислии,  умирити мир и спасти души нашя.

Кириле и Методие  богомъдри, Като равни на апостолите и учители на славянските страни, молете Владиката на всичко да утвърди всички славянски народи в православие и единомислие, да умири света и да спаси душите ни.

Кондак на Неделя Торжество на Православито, глас: 2

На тебе, Богородице, бранна помощницва, ние твоите раби пеем победни песни, а като избавени от злини пеем благодарствени химни. Понеже имаш непобедима сила освободи ни от всякакви опасности, та велегласно да ти пеем: Радвай се, Невесто неневестна!

Неопи́санное Сло́во О́тчее, из Тебе́, Богоро́дице, описа́ся воплоща́емь, и оскве́рншийся о́браз в дре́внее вообрази́в, Боже́ственною добро́тою смеси́, но испове́дающе спасе́ние, де́лом и сло́вом сие́ вообража́ем.

БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВA  В ИСПАНИЯ

БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

ЗАПАДНО И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКА ЕПАРХИЯ

БПЦ OБЩИНА "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" В ОБЛАСТ ВАЛЕНСИЯ НА ИСПАНИЯ

http://bg-tzarkva-ispania.blogspot.com.es/