Търсене - BUSQUEDA

ГОВОРЕТЕ С ВАШИЯ СВЕЩЕНИК

ГОВОРЕТЕ С ВАШИЯ СВЕЩЕНИК
За всяка Ваша грижа, нужда или проблем има молитва и може да се намери разрешение.

ВЕЛИК ПОКАЕН КАНОН НА СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ

Източник: pravoslavieto.com


Пeсен първа
Ирмос
Помощник, Покровител мой биде ми за спасение:
Той моят Бог е - и ще Го прославя с песнопение.
И на отците ми е Бог - ще го превъзнеса,
защото се прослави със несметни чудеса.
Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!
Отде да започна да плача над своя живот окаянен,
над своите греховни дела, о пресладки Иисусе Христе?
Какво ли начало да сложа на моето скръбно ридание? -
0, Премилосърдни, прости ми Ти моите безброй грехове.
Ела, пренещастна ти, душо, с плътта си от грях овладяна -
и в изповед чиста, сърдечна до Бога се ти възвиси.
От грешен живот откажи се - и цялата в сълзи обляна,
пречиста, покаяна жертва на Господа ти принеси.
По първия грях на Адама увлечен във тъмна съблазън,
видях се разголен пред Бога - и чужд за блажения рай.
В престъпност се виждам затънал - и тръпна и чезна в боязън.
Далеч съм от вечното царство - грехът ме измъчва безкрай.
Горко ми, о душо! Последва на Ева ти примира дързък:
в съблазън си вдаде очите - и зле се от туй нарани.
Плода забранен ти откъсна - да вкусиш от него побърза,
и тъй, както Ева, пред Бога в греха й се ти провини.
Като съблазнената Ева и аз с мисълтта си порочна
станах като Ева - повикан от дръзкия глас на плътта.
Горчивата ябълка вкусих - наглед така сладка и сочна.
И тъй се предадох всецяло - безпомощен роб на страстта.
Заслужено беше изгонен прадедът Адам от Едема,
пред Твойта едничка повеля не свел благосклонно глава.
А аз пък пострадах, защото в своята гордост голяма
отхвърлям със дързост безспир животворните Твои слова.
Надминах убиеца Каин - и сам аз станах доброволен
убиец на своята съвест. И моята плът оживя.
Война неразумна повдигнах - аз, Твоят син най-недостоен -
Война срещу своята съвест с лукавите мои дела.
На чистата правда на Авел аз чужд се показах, Иисусе.
И нивга на Теб не принесох приятен, безкористен дар.
Доволство от свят дълг изпълнен в живота си нивга не вкусих,
живот непорочен не дадох пред Твоя божествен олтар.
И ние на своя създател принесохме, душо, със тебе
нечистата жертва на Каин: позорни и черни дела.
Порочна е нашата жертва: животът ни тлей непотребен,
затуй и присъдата тежка надвисна над нашта глава.
На този свят Ти ме извика - от кал ми създаде телото,
вложи плът и кости в мене, вдъхна ми дихание Ти.
О, Творче, към тебе прибягвам - Ти, Съдниче мой в живота,
Избавител мой, приеми ме разкаян пред Твоите врати!
Спасителю, аз изповядвам безбройните свои падения.
И раните, ето, разкривам на мойта душа и тело.
Тез рани се мен причиниха след страшни, жестоки мъчения,
от помисли зли, породени от връзка с всемирното зло.
Безброй грехове са ми бреме - но знам Твойта милост безбрежна:
Спасителю, с обич и милост Ти само наказваш Един!
За тоз, който плаче разкаян, разкрил си прегръдката нежна
И с бащина прошка приемаш любимия, блудния син.
Лежа аз пред твоите двери - с молитва гореща, сърдечна:
- Спасителю, Ти не отблъсквай раба си поне в старини.
Не ме запокитвай във ада, и Своята милост всевечна
върху греховете излей ми - във края на моите дни.
В ръцете на разбойници паднах, със своите помисли грешни.
И те най-жестоко покриха телото ми с рани безчет.
Но ето ме, свлечен, Иисусе, във Твоите нозе безутешен:
- Христе, изцери с милостта Си сина Свой разблуден и клет.
Свещеникът мина край мене, погледна ме с взор безучастен,
мина и левитът - и в него не трепна сърцето от жал.
Единствен, Иисусе, Ти, Който чрез Майката Дева проблясна,
склони се над мен, изцери ме и щедро с любов ме обля.
Ти, Който върху Си поемаш на целия свят греховете,
Ти, Агьнче Божи, снеми и греховното бреме от мен!
Облей ме със милост - и нека тя в мойто сърце да просветне.
О, дай ми способност да мога да роня сълзи умилен.
Към Тебе пристъпям в тревога, във времето за покаяние,
и пак Те, Създателю, моля: - от моите слаби плещи
снеми ми греховното бреме - и дай ми едно въздаяние, -
по Твоята милост безкрайна - поройни, умилни сълзи.
От грях изнемогвам, но моля - не ме отминавай с погнуса,
и Свойто лице не отвръщай от моя греховен товар.
Безкрайна е Твоята милост - през сълзи Те моля, Иисусе:
за моите грехопадения прати ми Ти прошка във дар.
Спасителю, неизброими са моите тук прегрешения -
съзнателни или неволни - и явни, и скрити са те,
и знайни, и не... О, прати ми, Ти, Боже всеблаг, утешение,
и нов човек Ти сътвори ме - очистен, спасен, опростен.
От млади години неспирно пристъпвам аз и пренебрегвам
свещените Твои завети, Христе. И преминах така
живота си тук в униние. Но днес със молба аз Те следвам:
- Простри, в старостта ми, Ти Свойта спасителна крепка ръка.
Спасителю, Свойто богатство в безпътен живот аз разсипах.
От подвизи благочестиви изпразнен е моят съсъд.
Със гладна душа съм и жадно към Теб не преставам да викам:
- Побързай, помилвай сина Си преди да премина отвъд.
Пред Теб коленича, Иисусе, в грях паднах, но Ти очисти ме.
Снеми, Милостиви, от мене тоз тежък товар-грехове.
Облей ми сърцето със обич - умилни сълзи изпрати ми!
Не ще ми душата престане към Тебе все тъй да зове.
Не влизай във съд Ти със мене! Недей ми посочва делата!
словата ми като изследваш; и моите простьпки Ти
като ми изтъкваш, Всесилни. Но със щедростта Си пресвята,
не гледай безчинствата мои, и милост ми Ти изпрати.
На преподобната Мария Египетска
Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.
Дай ми от дарената ти свише светозарна благодат на Бога -
та да пръсна мрачната тревога
от страстта, която в мене диша.
И с възторг да мога да възпея
твоя жизнен подвиг чудодеен.
На Христовите свети повели
ти се подчини с благоговение,
и Христа последва с вдъхновение -
повиците на плътта презряла.
И на добродетелта цветята
цъфнаха, Марийо, теб в душата.
На преподобния Андрей Критски
Преподобни отче Андрее, моли се Богу за нас.
Молим те, Андрее, с твоите молитви избави ни
на безчестието от погибелната страст.
И участници на Божието царство направи ни, -
Със любов сега ти пеем - погледни към нас!
Троичен
Слава на Отца, и Сина, и на Светия Дух.
Предвечна Троице, Която в преклонение
ний славим във едно Божествено лице, -
снеми Ти, милостна, греховното ми бреме,
прати умилни сълзи в моето сърце.
Богородичен
И сега, и всякога, и във вечни векове. Амин.
Богородице, чиста надеждо, ходатайко свята
на всички, които те с песни възпяват, снеми
Ти греховното бреме, що с тяжест ломи ми снагата.
И, о милосърдна, прати ми умилни сълзи!

Песен втора
Ирмос
Заслушайте се, небеса: - със словото си ще възпявам
с възторжен, светъл химн Христа, в света се въплътил от Дева!
Послушай моя глас, небе! Земя, ти в словото внимавай
на този, който пей хвала на Бога - преклонен, разкаян.
Със Свойто милосно око, Спасителю, Ти погледни ме.
Изповедта ми от сърце - сърдечно моля, приеми ми.
От всички най-съм грешен аз, най-много съгреших пред Тебе.
Но Твоя твар съм - приласкай сина си грешен, най-последен.
На злото вихърът вилней в душата ми - и той ломи ме,
но Ти простри ръка над мен и, както Петра, подкрепи ме.
О, виж, като блудницата, покайни сълзи Ти поднасям:
о, Спасе, Ти ме очисти - Излей над мене милостта Си.
Душевната си красота аз помрачих чрез своите страсти -
и в прах превърна се умът на Твоя блуден син нещастен.
Раздрах си дрехата, що Ти уши ми в часа рожденен:
и днес лежа аз гол пред Теб, във грях окалян, непотребен.
Облякох скъсания плащ, що със коварство изтъка ми змията,
и потъвам в срам - нечист, окаян, с гнойни рани.
Видях на рая хубостта в градината - и във съблазън
с ума си паднах - и затуй лежа гол и със срам наказан.
Водачите на всяка страст ме дращят с гняв и задушават.
И беззаконието им не стихва, още продължава.
Доброто, Твоя образ чист, що Ти вложи в начало в мене,
погубих аз - сега съм гол, срамувам се, сърце ми стене.
Съши ми плътско облекло грехът, отхвърли той раздрана
от рая дрехата ми, що от Теб бе, Боже, изтъкана.
С одеждите на моя срам покрит съм като с лист смокинен,
със туй да се изобличат в мен страстите неукротими.
Облякох срамна дреха аз във гнусота окървавена
от чувствения ми живот - в безпътица и грях проведен.
Спасителю, аз оскверних одеждата на мойто тяло,
и онова, що Твой е лик, със своите дела изкалях.
Паднах в порока на страстта, плътта ми тлее в сляпа жажда,
И от тогаз до днешен ден врагът неспирно ми досажда.
От плътска ненаситност и превързаност към всичко земно,
сега подтиснат съм, Христе, Спасителю, от тежко бреме.
И образа на свойта плът кат украсих със скверни мисли,
сега се сам осъждам аз и мъка страшна ме притиска.
Погрижих се за външността, а скинията на душата,
що Бог по образ Свой съгради, презрях, пленен от суетата.
И като си представих аз безпътността на моите страсти,
заплетох своя разум чист в стремежите си любострастни.
Първоначалния свой лик на добротата аз премахнах.
Но, Спасе, Ти го пак открий като изгубената драхма.
Кат грешницата викам аз: - Сгреших, похулих Твоите тайни,
о, приеми като миро, Христе, сълзите ми покайни.
Спасителю, като Давид, чрез блуд паднах на грях в ярема,
но Ти със моите сълзи омий душа ми осквернена.
Като митаря викам аз: - Спасителю, Ти очисти ме,
защото съгреших пред Теб тъй както никой не грешил е.
Ни покаяние, ни сълзи, нито пък умиление имам,
но Ти, Спасителю, си Бог - и моля: тях Ти изпрати ми.
Недей затваря Ти вратите Свои, Господи, пред мене:
пустни разкаяника Си - през тях да влеза с опрощение.
Човеколюбче, Който искаш да бъдем всичките спасени,
сърдечното ми покаяние съзри - и призови и мене.
Душата ми въздиша - чуй. И приеми ми Ти сълзите.
Разкаян грешник съм аз; Ти - безкрайно благият Спасител.
Богородичен
Ти, Която си от всички най-възпята,
със молитва ний сега пред Теб стоим:
- Дево, Майко Богородице пресвята,
за спасението наше се моли!
Друг ирмос
Вижте: Аз Бог съм всемогъщ, Който в пустинята, отдавна,
за Своя народ, като дъжд, изпратих от небето манна;
отключих твърдата скала, гръдта й извор чист да стане,
и жаждата да утоля на Своите чеда избрани.
- Послушайте, вижте: Аз Бог съм! - Вникни в тези думи, о душо,
защото Господ ги изрича. И скъсай с предишния грях.
И бой се, кат Нему подсъдна: готова присъда да слушаш,
че Той Съдия е и Бог е, яви се пред Него със страх.
Кому ли приличаш, о душо, окаяна и многогрешна?
На Каин - убиеца първи, а също тъй и на Ламех.
Телото си си вкаменила - със злото в коварната среща.
Със злите стремежи ума си уби ти, потъна във грях.
Макар ти, о душо, за всички от древното време да знаеш,
ти пак ни Еноса последва, ни пример от Сита пък взе.
Ти не заприлича на Ноя, нито на Енох, и нехаеш
живота си в правда да минеш със чисти и святи нозе.
На Божия гняв ти отвори източника, душо, самичка.
И във дълбините бездънни на тоз извор ти потопи:
плътта си, делата, живота, което си имала - всичко.
Навън от ковчега на Ноя остана единствена ти.
Ламех тъй редеше в ридание: Аз мъж убих и нараних се.
Убих и младеж, и телото със струпеи ми се покри, -
А ти не се стряскаш, о душо, макар, че ума оскверни си
и своята плът ти изкаля. Огледай се - и трепери!
О, как подражавах и аз на убиеца древен Ламеха!
Той мъж бе убил, а пък аз си душата с греха умъртвих.
Младеж той лиши от живот, на ума си живота отнех аз.
Кат Каина брат си и аз свойто тяло с порока убих.
Изхитри се стълб да издигнеш и кула да зидаш със похот.
Но твоите замисли, душо, Творецът с един мах възпря.
Пречупи Той твоята хитрост и ти повали се без ропот
и немощно върху земята. И в тази немощ ти изгоря.
Ранен съм аз смъртно. И ето, стрелите с отрова поени,
които нанесоха рани на мойто тело и душа.
Тез рани са: смутът душевен и струпеите загноени -
на тъмната похот чедата и слепият кълн на страстта.
В гнева си Бог нявга отгоре изпрати огън всеизгарящ
и той над содомците грешни обилно, кат дъжд, се изля.
А ти, на геената огъня, душо, неспирно разгаряш
и в този огън ще погинеш за свойта безпътност и грях.
- Аз Бог съм - Тоз, Който изпитвам сърцата - прозрете и вижте!
Аз всичките помисли зная, делата - и зли, и добри.
Горя греховете и съдя сираци, смирени и нищи!
Аз Бог съм!.. - Послушай ти, душо: склони се пред Бога, смири!
На преподобната Мария Египетска
Ти, Марийо, Си ръце простряла
в бездната на злото потопени,
и от Бога щедър ти спасение
молиш за душа си изгладняла:
както Петра Той да те избави,
нов човек - спасен да те направи.
Всеусърдно и с любов всецяла
на Христа в нозете ти се свлече.
От греха предишен се отрече,
пътя на отшелника избрала.
Със живот и помисли най-свети
ти изпълни Божите завети.
На преподобния Андрей Критски
Искаш ли, о душо, любовта на Бога да ни грее -
нека коленичим пред нозете Му в сълзи
и да шепнем: - Чрез молитвите най-чисти на Андрея,
Господи, помилвай ни, спаси!
Троичен
Ти, Базначална Троице, Една, Несътворена
и Неразделна - грешника разкаян приеми.
Не пренебрегвай, пощади душата ми смирена -
от огъня на вечността я избави.
Богородичен
Богородице, Владичице свята, надежда и пристан
за всички, що страдат и буря в живота громи, -
със Своите усърдни молитви, о Майко пречиста,
Сина Свой, Създателя наш, умилостиви.

Песен трета
Ирмос
Върху скалата непоклатна на Твоите заповеди -
Ти Христе, със сила благодатна моята мисъл утвърди!
Със огън Господ изгори на содомяните земята,
излял се като огнен дъжд от лоното на небесата.
О, бягай, душо, като Лот-във планината се спасявай.
В Сигор се скрий - в покруса там разкайвай се и се смирявай!
О, бягай, душо, от Содом - заплахата му е голяма:
та теб да не унищожи стихийният божествен пламък.
Пред Теб със изповед, Христе, пристъпям - съгреших безмерно.
Но Ти си милосърд - прости, измий душата моя черна!
Пред Теб най-много аз греших - безчет са моите престъпления!
Но Ти, Спасителю Христе, не ме отбллъсквай със презрение.
Че Ти Си Пастирят добър - о, напъти се и към мене
и ме със обич потьрси - като овцата заблудена!
Иисусе сладки, Ти си мой Създател, а пък аз - създание,
което във копнеж гори да го облееш с оправдание I
Троичен
Единна Троице, към Тебе със моление
пристьпяме: - Предпазвай, Боже, Ти
душата наша от съблазън, изкушение,
в опасност ни спасение прати!
Богородичен
Радвай се, Утробо осветена!
Радвай се на Господа престол!
Радвай се, о Майко преблажена:
грее те небесен ореол!
Друг ирмос
О, утвърди Ти, Господи, върху скалата
на Твоите заповеди моето сърце!
То колебливо е. Едничка воля свята
е Твойта! Ти единствен Господ си, Христе!
В Теб, Който си Извор на всеки живот, о Христе,
единствено в Тебе видях на смъртта победител.
И в края на дните си викам от цяло сърце:
- Сгреших аз пред Теб, очисти ме, бъди ми спасител!
На тез, що живяха безпътно и блудно при Ной,
Спасителю, аз проявих се кат сляп подражател.
Затуй и присъдата тяхна е жребий и мой:
кат тях да загина в потопа, обгърнал земята.
Сгреших аз пред Тебе, о Боже, с най-тежкия грях.
Но Ти очисти ме. Че няма друг тук на земята,
когото в греха не надминах-от всичките тях
най-грешния аз съм: с най-тежката рана в душата.
Последва делото на отцехулителя Хам;
постъпката му леконравна ти, душо, повтори:
на ближния си не закри срамотата. И в свян
не свърна лице - да не гледаш му, душо, позора.
О, душо нещастна! Наследница ти не стана
кат Сим: не получи кат него ти благословение;
нито наследи, кат Иафета, безкрайна земя,
макар че възможност ти дадена бе - за прошение.
Излез от греха ти. Излез от земята Харан!
Иди, моя душо, иди във земята, където
извира живот и нетление, която Аврам
в наследство получи за своята праведност света!
Ти чула си, душо, как нявга, във древните дни,
Аврам по повеля на Бога, замята напусна,
в която живели: баща му, деди, прадеди!...
- Бъди като него, о душо, на Бога послушна!
Кога патриархът Аврам, при Мамврийския дъб,
троицата ангели срещна - получи обета: -
в блажената старост подарък от Бога най-скьп
да има: наследник очакван с надежда най-светла.
О душо нещастна, разбираш ли ти, че Исак
е жертва предобразна, Богу принесена тайно?
- Последвай и ти със решителност Божия знак
на волята Негова - с преданост пълна, безкрайна!
Ти знаеш, че в древност Измаил изгонен е бил,
кат рожба на похот, от майка робиня добита. -
Бъди, моя душо, внимателна, та да не би
така да пострадаш за своята похот прикрита.
Агар, египтянката древна, последва и ти -
и, също кат нея, о душо, робиня ти стана:
от връзката с твоята похот ти също роди
Измаила нов - дързостта, със греховни желания.
За стълбата знаеш, що Якову се присъни:
небето тя свързваше с твърдата гръд на земята. -
По нея и ти с благочестие твърдо стигни,
о душо, чертога спасителен на небесата!
Последвай ти примера, душо, на Мелхиседек,
салимския цар, и на Бога най-предан свещеник!
На Бога Христа той предобраз бе в древния век. -
бъди му и ти подражателка, душо смирена!
Не се кат жаната на Лота обръщай назад,
о, душо, та солен стълб ти да не станеш.
И нека содомците грешни, съдбата на техния град -
ти бъдат поука. - В Сигор се спасявай, далеко!
Ти бягай, о душо, от тежкия, страшния грях,
извършен от жителите на Содом и Гомора.
Тъй както Лот, в древни години избяга от тях -
избягвай да вкусваш на плътската похот позора.
Помилвай ме, Боже, помилвай ме! - Чуй ми гласът, -
когато пак дойдеш със Своите ангели святи,
и ни призовеш Ти под Своя всеправеден съд,
възмездие всекиму да въздадеш по делата.
Недей Ти отхвърля, Владико, молбите на тез,
които Ти пеят, в молитва пред Теб преклонени.
Със своята обич безкрайна в душите им влез,
срещни ги със милост и ги отпрати опростени.
На преподобната Мария Египетска
Буря е развихрена във мене
и на грях потъвам във вълните.
Майко, със ръка ме досети ти -
посочи ми пътя за спасение:
светлото пристанищно сияние
на божественото покаяние.
Моята молитва всеотдайна,
преподобна Майко, принеси ти,
заедно със своите молитви,
Пречистата Господня Майка.
И така за мен да се отворят
дверите на Божите простори.
На преподобния Андрей Критски
О, светителю Андрее Критски, моля те сърдечно: -
и на моите грехове ти прошка изпрати
със молитвите твои най-чисти. На Твореца вечен
свят служител, преизряден таиник си ти!
Троичен
Несътворена Троице, Единна, Безначална,
възпявана във три Лица, - спаси, спаси ни Ти!
Ний с вяра се покланяме и с песен величална
възхваляме ний Твойта мощ: Отец, Син, Дух Свети!
Богородичен
Богомайко, Тоз, Който роден е предвечно от Бога,
чрез Тебе - Девица, яви се в света посред нас.
И, макар че кърми Го и плод бе на Твойта утроба,
пак Дева остана - по чудо на Божата власт.

Песен четвърта
Ирмос
Пророкът чу, о Боже, за Твоето пришествие
и трепна от уплаха: че Ти ще се родиш
от Дева - и така в света ще се явиш.
И рече: - Чух пречудното известие
за Теб - и се уплаших... Господи, да е
прославена мощта Ти през всички векове!
Не презирай Своите дела,
не оставяй Своето създание! -
Ти си безпогрешен Съдия,
аз - последен грешник окаянен.
Повече от всички съгреших.
Но пък Ти си Бог всемилостиви,
Имаш власт на всички да простиш
греховете тежки, нечестиви.
Душо, краят вижда се, но ти
си се вдала в плен на сатаната.
Времето се вече съкрати:
Съдията чака при вратата.
Като сън и цвят ще отлети, -
ти защо не готвиш се за среща
и защо нехаеш? Стани ти,
моя душо пренещастна, грешна.

Пробуди се и се загрижи
за делата, душо, що извърши.
До лицето си ги приближи -
и облей ги с капчици от сълзи.
Доблестно си пред Христа признай
грешните дела и помишления,
та Той с обич да те приласкай
и ти прати мир и опрощение.
Във живота няма, Боже, грях,
нито дело, нито злоба има -
на които аз да не станах
сляп проводник, жертва най-любима.
С помисли и дело аз греших,
както никой друг тук на земята,
с ум и дело аз се провиних
като стъпках волята ти свята.
И затуй аз бях изобличен
и осъден бях от съвестта си -
тоя съдник силен и свещен.
Но Ти, Господи, мой Съдия си,
и Избавител всезнаещ си -
върху ми простри десница свята,
и с пощада ме дари, спаси
Ти на Своя блуден раб душата.
Лествицата до небесний свод,
що видя в съня си Яков, в древност,
символ е на устрем и възход,
полет към небесната безбрежност.
Ако искаш в творчески размах
и разумно, душо, да живееш -
скъсай със живота си във грях,
обнови се цяла - и ще грееш.
Зноя дневен и в нощта студа
Яков с примирение търпеше.
Той пасеше чуждите стада -
дълг в живота този труд му беше.
Трудеше се всеки час и ден -
не само за своята прехрана,
а да бъде и възнаграден
с две жени - кат ценно достояние.
Но разбирай ти под "две жени" -
дейността и разума просветен.
В Лия - дейността ознамени,
в подвига на майка многодетна.
А Рахил е образ на труда,
проявен с настойчивост и ревност;
че без труд не може във света
нито разум, нито, душо, дейност.
Постоянствай, душо ти и бди,
както патриарха Яков в древност, -
и да проявиш се потруди
разум буден, многолика дейност:
бъди ум, що Божето лице
вижда - и в тъмата непрогледна
ще прозира твоето сърце,
обдарено със сила всепобедна.
Със дванайсетте си синове -
патриарси Яков ти представи
стълба на възхода вдъхновен
към небето, душо, - прав и равен.
Съответства всякое дете
на стъпало в стълбата: скъсява
пътя до безкрайното небе -
и до Бога то те възвисява.
На Исав ненавистния ти
се във подражание отдаде, -
кат на този, що те прелъсти,
първата си красота продаде.
И от бащин благослов така
ти лиши се душо. Осъзнай се!
Два пъти пропадна във греха:
в помисъл и дело! - О, покай се!

Зарад своя властолюбив нрав,
зарад своето невъздържание,
назован беше "Едом" Исав -
със неутолимите желания.
В пламъка гореше на греха
и затуй така бе и наречен -
че"Едом" е символ на душа,
що гори, пребъдва в грях всевечен.
Макар Иов да ти бе познат,
на бунище прокажен захвърлен, -
не поиска, душо, в този свят
мъжествеността му да прегърнеш.
Чужда бе на тебе твърдостта,
та и ти кат него да посрещаш
пипалата на съблазънта, -
ти, нетърпелива, душо грешна.
Който на престола бе преди,
днес е на бунището разголен,
който много деца бе родил,
днес бездомен е и обездолен.
Замени с гноището сега
блясъка, разкоша на палата,
струпеи покриват таз снага,
що преди сияеше в позлата.
Този, който бе удостоен
със достойнството на царете,
който беше с лаври украсен,
с багреница царствена облечен,
богаташът праведен, велик,
със богатствата и със стадата,
бе лишен в едничък само миг
и от славата и от благата.
Щом и тази праведна душа,
що от всички бе най-малко грешна,
примките на злия не можа
да избегне - как ти ще посрещнеш,
душо, ако нещо те слети -
ти, окаяна, грехолюбива,
помисли, какво ще правиш ти -
как с лукавия ще се надвиваш ?
Оскверних си тялото, Христе,
своя дух окалях в мръсотите,
цял съм в рани - дреха ми са те,
но Ти като всемогъщ Лечител,
с покаяние ме изцери,
и измий ми тялото, душата,
по-чисти от сняг ги сътвори,
Спасе мой, по волята Си свята.
Базначални Слове, Ти за мен
в жертва даде Свойта кръв и тяло:
тялото - да стана обновен,
и кръвта - да съм измит всецяло.
И духа предаде си, Христе,
да се извися във висините,
и достигна Твоя свят Отец, -
в царството безсмъртно на душите.
О, прещедри, Ти сред нас дойде
да спасиш човешкий род окаян.
Доброволно кръстна смърт прие -
да отвориш дверите на рая.
И затуй във тоз и онзи свет
горните и поднебесни твари -
всеповинно кланят се на Теб,
своето спасение в Теб познали.
Нека Твоите кръв и вода,
що избликнаха Ти от ребрата,
да са купел за мойта душа -
извори на прошката Ти свята.
Та като помажа се със тях -
и от тях, о слове, като пия,
с Твоите слова, от всеки грях
нека се душата ми измие.
Гол съм, от чертога брачен вън -
вън от дома брачен и вечеря.
И светилникьт ми без огън
веч остана - с масло догоряло.
Че когато съм безгрижно спял
свършила вечерята, чертога
се затворил - в уличната кал
окован сега съм, в изнемога.
Твоите, Спасителю, ребра,
от които разум и прощение
като в двойна струя се изля -
в Църквата са олицетворение
на двата завета - Стар и Нов -
като чаша тя ги притежава,
та от нея с вяра и любов
непрестанно да се освещава.
Времето на моя земен дял
малко е и пълно със стенание,
в болести, лукавства съм живял -
но ме приеми във покаяние;
към разбиране ме призови
Ти на Твойта правда свята, твърда,
към мене, Спасе, милост прояви -
плячка на врага аз да не бъда.
С ум високомерен съм сега,
със сърце ожесточено, празно.
Но не ме осъждай ти така,
както фарисея си наказал.
А смирението ми прати
на митаря, о Премилостиви,
и към него причисли ме Ти,
Съднико всеправеден и живи.
Плътският съсъд си оскверних,
Милостиви, с туй аз съм съзнание,
че неспирно и безкрай греших. -
Но приеми във покаяние.
Моят ум, Ти, Боже, просвети -
да познава истината Твоя.
И облей ме с милостта си Ти -
да не ме пленят вразите мои.
Със страстта вреда нанасях сам
на душата си, и Твойто име
поругах - но милосърд си, знам! -
в покаяние Ти приеми ме.
В Твойта чиста истина света,
Спасе мой, Ти просвети сина Си -
и над мен излей си милостта -
да не стана плячка на врага си!
В Твоя верен се не вслушах глас -
и престъпих Твоето писание.
Тежък грешник съм пред Тебе аз -
но ме приеми във покаяние;
към познание ме призови,
Спасе мой, на истината вечна:
та да не ме злият улови за храна -
помилвай ме сърдечно!
На преподобната Мария Египетска
На безплътните живота сяен
ти прекара, Майко преподобна,
с благодат от Бога се възмогна -
и сега си във живот безкраен.
Молим те - от напаст избави ни,
с твоите молитви очисти ни!
Ти, Марийо, беше в дълбините
на пороците най-тежки, страшни,
но не изгоря в тях - и душата си
в добродетел висша извиси ти.
С вяра делова и със достойнство
ти очуди ангелското войнство.
На преподобния Андрей Критски
Андрее, на отците похвало, със своята молитва неотстьпна -
от пребожествената Троица ти помощ, всеблажени, измоли
за всички нас, които със любов пред Бога имаме те за застъпник,
Та във мъки да не гинем! Чуй молитвата ни - Ти, предтавител на Крит!
Троичен
По същност неразделна Ти, неолитна по лица,
аз изповядвам Те, Едно Троично Божество,
съцарствено и съпрестолно! - Пея с тържество
трикратно химна, що Ти пеят в Твоите небеса.
Богородичен
О, Дево, Ти раждаш, и пак си Девица оставаш -
като Майка и Дева запазваш едно естество.
Когато Бог каже - природния ред изменява:
от девствено лоно да грейне свето Рождество!

Песен пета
Ирмос
Просвети, Човеколюбче, моя разум - аз Те моля:
знанието ми за Твоите повели отвори, -
за да върша с всички сили Твоята свещена воля!
Ето, бодърствам пред Тебе аз от ранните зори.
Като в нощ аз преминах живота си тук на земята.
Като бродник в нощта на греха - в непрогледен гъст мрак.
Аз се движех в мъгла - но простри Си над мене ръката:
като син на деня направи ме, Спасителю благ!
На Рувим подражавах - и аз му повторих делото -
баззаконен извърших съвет против Тебе и аз.
И, отдал се на страст, оскверних си, окалях леглото:
тъй Рувим оскверни свойто бащино ложе във страст.
О, Христе, о Царю, в топла изповед падам пред Тебе:
- Съгреших, съгреших, както братята във древността,
що продадоха Йосифа като предмет непотребен. -
А той грееше във целомъдрие и чистота.
Сродни хора тоз праведник свързаха с мисъл нечиста -
и предобразът Божи бе даден на чужди за роб. -
А ти, душо, робиня да станеш - сама си поиска:
на пороците свои продаде се в тъмния гроб.
О, окаяна душо, на Йосифа ти подражавай
целомъдра бъди - засияй ти със праведен ум.
С недостойни стремежи ти, душо, не се осквернявай,
отвърни се от калния, от беззаконния друм.
Нявга Йосиф макар във рова да прекара, Владико,
но туй беше предобраз на всичко, що Ти преживя:
погребение - и възкресение чудно, велико...
А кога ли и аз съща жертва ще Ти принеса?
Ти си чувала, душо, за кошницата със Мойсея,
що във древност са носили речните Нилски вълни.
И закрилян така, кат в чертог, младенецът лелеян
е избягнал съдбата на робите в древните дни.
Египтянските баби последвай ти, душо: - отдавна
те живота Мойсеев спазиха с боязън света.
Със страх Божи възраствай и ти, моя душо безславна,
утвърждавай се като Мойсея и ти в мъдростта.
Египтянския ум в себе си, душо, не си умъртвила:
египтянина както Мойсей би убил в древността.
И кажи, как ти без покаяние би се решила
да заселиш се там - във пустинния кът на страстта ?
Мойсей се засели в пустинята, о подражавай
на прекрасния негов живот - и по святост велик!
Та да видиш и ти, как в къпината се откроява
в разгорения огън на Бога свещения лик.
Припомни си за жезъла, с който Мойсей бе ударил
морето, о душо, и водите му в миг раздели.
Знай: предобраз бе туй на Господния кръст светлозарен.
С този кръст, душо, можеш ти чудни дела да твориш.
Аарон непорочен и чист огън Богу принесе.
Финеес пък и Офни принасяха чужд Богу дар.
И ти, заедно с тях, моя душо, принасяш несвестен
и порочен живот пред пречистия Божи олтар.
С упорития нрав уподобих се на фараона,
и на Йани и Йамврий по дух и тело, с помрачен
ум - но моля, Владико, седящ във небето на трона,
протегни ни за помощ ръка, възроди ме спасен.
С ум нещастен - със кал твоя образ изцапах, окалях.
Но Те моля, Владико: - Измий ме със моите сълзи.
Избели като сняг - направи я и чиста и бяла
мойта плът - и със Своята святост я Ти ороси.
Аз обглеждам делата си: виждам, Спасителю, ето,
че в греха съм надминал аз всичките тук на света:
че съзнателно аз провиних се в хула към Небето,
и защото неволен не бе моят грях на страстта.
Пощади ме, о Ти, пощади, Боже, Свойто създание:
аз затънах дълбоко в греха, но прости ме, прости.
Само Ти си най-чист, само Тебе грехът не обхвана.
Няма друг без порок - непорочен едиствено си Ти.
Ти си Бог, но за мен Ти прие моя образ човешки!
Чудеса Ти твори - прокажени във миг изцери.
И разслабения изцери Ти от болката тежка;
с оздравяване кръвотечивата също дари.
И ти, заедно с нея, о душо, простри си ръката:
на Христовата дреха ти крайчеца с вяра хвани.
Та Христос и за теб изцерение щедро да прати
със светите слова: - Твойта вяра спаси те. Стани!
И жената прегърбена следвай във примера, душо:
о, ела, припадни пред нозете Исусови ти.
И снагата ти Той ще изправи, в молбата ти вслушан,
за да тръгнеш по стъпките Негови верни, свети.
Водоем си дълбок на струи животворни, Владико!
Източи ми от него - аз моля Те - жива вода:
та живителен сок непрестанно във мене да блика;
и като самарянката сит да съм аз навсегда.
О, Владико мой, Господи, нека сълзите ми бъдат
Силоамска къпалия, та своите сърдечни очи
да измия във тях - та да виждам аз Тебе навсъде:
на Предвечното Слънце да виждам светите лъчи.
На преподобната Мария Египетска
Да се поклониш си пожелала
на дървото свято на живота,
и, в борбата със плътта и злото,
в своето желание си успяла.
Сподоби и мен да се сдобия
с тази слава, майчице Марийо.
Ти Йорданските струи премина
и покой безбеден ти получи,
като се от страстите отучи
и изцяло за плътта истина.
Нека ти молитвата изгони
и у нас греховните нагони.
На преподобния Андрей Критски
Андрее премъдри, пастирю богоизбрани,
сърдечно те моля: Пред Бога се ти застъпи
да ми излекува духовните, тежките рани,
спасен да ме пусне през Своите небесни врати.
Троичен
В Теб, Троице, Единствения Бог прославяме:
трикратно свят си, свят и свят - Отец, и Син, и Дух!
Несложно Същество, Ти вечно покланяемо, -
кьм мене, недостойния, сведи Ти Своя слух.
Богородичен
Нетленна и безмъжна, в мойто тяло се облече,
чрез Теб, Творецът на света - и Сам човек стана.
Ти, Дево, Майка си на Бога - Господа всевечен,
Който греха на всички нас на Себе Си взема.

Песен шеста
Ирмос
Към Бога всещедър - от цялото свое сърце -
из бездните адови вопъл раздиращ отправих.
Той чу ме - и с милост протегна ми благи ръце:
спаси ми живота от тление, вдъхна ми здраве.
Спасителю, аз Ти поднасям сълзите на моите очи,
със чистите свои въздишки, дълбоко бликнали в сърцето.
И то, съкрушено от болка, вопие към Тебе в небето:
- О, Господи, грешен съм много, но моя грях Ти заличи!
От своя Господ, моя душо, далече се ти отклони,
с греха на двамината братя - Датан и Авирон - приобщи се.
Но ти, от недрата на ада, към Бога викни, не бави се -
земята да те не погълне във тъмните си дълбини.
Разюздана си се, о душо, същинска телица си ти,
и с тъй на Ефрем заприлича. Но ти запази се от злото,
тъй както сърната се пази от ловката примка живота,
о душо, със разум и зоркост живота си ти огради.
Ръката Мойсеева нека, о душо, да ни увери,
как може живота прокажен Господ да очисти, избели.
И ти си прокажена: рани са цялата теб овладели,
но пак не се, душо, отчайвай, а милост от Бога моли.
Спасителю, както, във древност, водите в Червено море
внезапно се съединиха - и буйно с вълни си обляха
коне и войници египетски, тъй и във мене се сляха
вълните на мойта греховност - и техния съд ме обля.
И ти си така безразсъдна, тъй както Израил тогаз,
и ти предпочитане даде на плътската, душо, пресита.
Като безсловесните твари - отказа ти да се наситиш
с обилната манна небесна - презря ти Господния глас.
В дълбокия вир на халдейската мисъл се, душо, втаи -
и него така предпочете пред извора бистър в скалата,
от който извира обилно на чиста премъдрост реката,
изливаща Божа наука във животворящи струи.
Трапезата пищна в Египет с обилното свинско месо
не беше забравил народът еврейски в пустинята гладна, -
И ти таз храна предпочете, о душо, пред Божата манна:
ти земната плът предпочете пред духа божествен, висок.
Спасителю, нявга Мойсей бе ударил със жезъл скала -
и бликна вода изобилна. И туй бе предобраз чудесен
за чудните струи спасителни, що като балсам небесен
избликнаха в древност от Твоите прободени святи ребра.
Изпитай и виж, кат Иисуса Навина, о душо, и ти,
каква е земята, тъй щедро и теб обещана от Бога.
И с твоя живот на земята във праведна, светла възмога
и ти засели се, о душо, във тучните и широти.
Стани, покори своите страсти, тъй както във древните дни
сразяваше амаликитци Иисус Навин, душо, със сила.
И гаваонитците както със силата си покорил е,
тъй своите помисли грешни, о душо, и ти подчини.
О душо, преходното време на краткия земен живот
мини така както премина реката ковчега заветен, -
и тъй завладей ти земята, която по думите свети
на Господа.е обещана на верния Нему народ.
Спасителю, както си Петра, потъващ в морето спасил, -
побързай и мен да избавиш на алчния звяр от устата.
Простри и върху ми, Всесилни, десницата Своя пресвята:
от бездните на греховете нагоре ме Ти изведи.
Ти, тихо пристанище мое.Владико, Владико Христе!
Спасителна пристан за всички - побързай-и мен да избавиш!
Базкрайно си Ти милосърден, и знам, че не ще ме оставиш
да тъна във бездни греховни, отчаян и в злото встрастен.
Спасителя, царската драхма, изгубена в древност, съм аз.
Но Ти запали, Слове Божи, светилника светъл и сяен
на Твоя Предтеча - и с него във този свят грешен, безкраен,
мен - образа Свой - потьрси и найди ме в спасителен час.
На преподобната Мария Египетска
Пламъка на страстите телесни,
майко, за да угасиш всецяло,
сълзи непрестанно ти си ляла
и горяла си в огън небесен.
С тази чудна благодат - и мене
обдари, Марийо вдъхновена.
Придоби безстрастие небесно,
майко ти, чрез свято въздържание,
в непрестанно, чудно покаяние,
къпеше душата своя честна.
Затова на тез, що те възпяват,
помогни от грях да се избавят.
На преподобния Андрей Критски
Аз те знам за пастир на Крит, засиял в светостта.
Ти молитвеник Божи си - аз в греховете си чезна.
Чуй молитвата ми що трепти върху моите уста:
- Избави ме, Андрее, на греха от дълбоката бездна.
Троичен
Бог Отец, и Бог Син, и Бог Дух Свети
казва тъй от небесните си висоти:
- Неразделна и проста съм Троица Аз,
по лица разделена - единна по власт.
Богородичен
Чрез Теб, Богородице, Бог се роди като мене.
Ти си Майка на Бога - за всички се Ти помоли
пред Него - та с Твоите молитви пречисти, свещени,
да изпрати ни милост, спасение да ни дари.
Кондак
Душо моя, стани събуди се - защо още спиш?
Приближава се краят - и ти ще се цяла смутиш!
Събуди се от сън, та да бъдеш от Бога Христа пощадена. -
Той Бог вездесъщ е, изпълващ света.
Икос
Лечебницата на Христа като видя отворена
и съгрешилия Адам - във нея изцерен,
почуствува се Лукавият болезнено прободен - и
към своя, дяволски сонм, извика озверен:
- Кажете, как да уязвя Марииния Син?
Уби ме Витлеемецът - всевластният Един!

Песен седма
Ирмос
Във грях, неправди, беззакония, пред Тебе се ние провинихме
и Твоите заповеди святи нией спазихме, нито вършихме.
Но Ти, о Боже милостиви, на нашите бащи Господ,
недей оставя да погине пред Тебе престъпилият род.
Греших, беззаконствах много, отхвърлих наредбите Твои,
защото роден съм във тежки, безброй грехове.
Към своите наследствени рани прибавин и струпеи мои...
Но чуй, как в покруса сърцето към Тебе зове:
- Ти Своята милост обилна над мен изпрати.
Помилвай ме щедро, о Боже на нашите бащи.
Пред Теб изповядвам, о Боже, аз своите тайни сърдечни.
Ти мой Съдия си - и мойто смирение виж!
Ти виж и скръбта ми безкрайна преди да осъдиш ме вечно,
молбата ми чуй - участта ми преди да решиш:
-Ти Своята милост обилна над мен изпрати.
Помилвай ме щедро, о Боже на нашите бащи.
В годините древни, о душо, ослиците като изгуби
Саул на баща си - намери той царство със тях. -
Внимавай, о душо, пази се, отблъсквай ти похоти груби
и себе си ти не забравяй - пази се от грях.
Недей предпочита във скотска похот да си, -
до Царството Божие, душо, се ти извиси!
О душо, ти знаеш Давида със двойния грях, що направи,
на блудното дело пронизан от злата стрела.
Пленен от жестокост, на злото си волята той предостави -
и стана убиец - две тежки греховни дела. -
Макар да не си се свързала, о душо, със тях,
по-зле те измъчва на твойта страст тежкия грях.
Давид с беззаконие, в древност, свърза беззаконие ново:
убийството подло той с блудното дело смеси.
Но мигом се двойно покая, смири се сърцето - готово
да моли от Бога - със милост да го ороси. -
Макар да си сторила, душо, по-тежки дела,
пред Бога не свеждаш в покаяна горест глава.
Давид в дните древни сърдечно си тежкия грях изповяда:
картинно, във песен, делото си изобличи.
И най-вдъхновено разкри си дълбоко душата как страда:
- Помилвай ме, Боже, - и моя грях Ти зличи.
Защото пред Тебе единствено аз съгреших,
о, Боже на всичко - но Ти ме прости, утеши.
Кивотът когато бе носен, в ония дни, на колесница
и Оза, да го придържи, го досегна с ръка, -
за таз, душо, дързост неволна, Господнята гневна десница
сложи се над Оза... - От туй поучи се така:
светинята трябва в смирение да се свети -
със страх и със почит към нея отнасяй се ти.
За Авесалома ти знаеш, самата природа потьпкал;
делата му знаеш: леглото си бил осквернил
на своя баща цар Давида, - Ти, душо, по същите стъпки
се движиш стремглаво - към адовите дълбини.
Ти следваш страстта му - грехът му е грях и на теб.
Стремежът му пехотен твой е - безпаметен, слеп.
Небесното свое достойнство си ти покорила, о душо,
на своето тяло. Намери ти пагубен враг.
Намери друг Ахитофел ти - съветът му скверен послуша,
последва му вражите стъпки - потъна във мрак. -
Христос сам, обаче, разсея ги, та по лесно ти
да стигнеш спасена, небесните райски врати.
Със ум бе прославен, изпълнен с премъдрост
божествена беше
и, въпреки туй, Соломон се поддаде на зло.
И зло той извърши - отстъпи от Бога с живота свой грешен. -
Отстъпното дело е, душо, и твое дело.
Последва ти него със своя порочен живот,
и виж - греховете ти тежки от нето са плод!
Увлечен във тъмни наслади, които страстта предизвиква,
премъдрият стана ревнител на блудни жени.
И тъй, отчуждил се от Бога, помръкна за него светликът
на чистата мъдрост в душевните му глъбини.-
Горко ми! О душо, ти нему следовница си,
със ум сладострастен - могла ли би да се спасиш?
По скверния друм Ровоамов потегли, презряла съвета на
своя Родител - последва най-злия човек:
отстъпника древен Иеровоама! О, душо, най-клета,
отбягвай да им подражаваш ти в своя си век!
А стон отправи ти към Бога - и кротък, и тих:
- Помилвай ме, Боже, премного пред Теб съгреших!
Ахава ти също последва - и скверните ти му повтори.
Ти жилище стана - горко ми! - на плътската гнус.
Стана съд на срамните страсти - врати на порока отвори.
О душо, падни пред Христовия, честния кръст:
с дълбока въздишка греха си пред Бога кажи,
в нозе му покайно ти свойта сърдечност сложи.
Илия предаде на огън пророците срамни, лъжливи,
служители на Иезавела - порочни и зли.
Това стори в изобличение той на Ахав нечестиви. -
О душо, ти за греховете си прошка моли!
И твърдо избягвай ти да подражаваш на тях, -
укрепвай се с воля, пази се от техния грях.
Задето Ахав не послуша гласа на пророка Илия,
за него затвори небето Бог - прати и глад, -
За теб стана същото, душо - таз участ и тебе прати я
Господ - но използвай си времето в земния свят: -
вдовицата бедна Сарептска последвай и ти -
сърдечно душата Илиева ти подкрепи.
Ти събрала си в себе си, душо, простьпките на Манасия,
той идоли имаше, твоят идол бе страстта.
О душо, така ти греховната своя вина удвои я,
и двойно голяма ти стана отговорността.
На неговото покаяние ти поревни:
от Бога помилвана - ти къмто Бога тръгни.
- Пред Тебе припадам и сълзи покаянни аз Ти принасям.
Грехът ми е тежък - по-тежък от блудния грях
на грешницата. От безпътните най-провиненият аз съм,
от грешните - първият грешник съм аз посред тях.
Но ти се над Свойто създание, Владико, смили.
Повикай ме: с прошка дари ме и ме обгали.
- Погребах Ти образа светъл и Твойта заповед стъпках -
и се помрачи добротата, угасна свещта
от моите страсти, о Спасе, но чуй ми сърдечната тръпка
и с милостен поглед смекчи ми, съгрей участта.
Давид както пее - помилвай, помилвай ме Ти,
и радост небесна, о Господи, ми изпрати.
Свърни ти, о душо, покай се, разкрий си своите тайни
пред Бога всезнаещ, сърдечно, смирено кажи:
- Спасителю, кришниците ми изцяло от Тебе са знайни,
но Сам Ти над мене ръката Си с ласка сложи.
Давид както пее - помилвай ме, по милостта Си!
Помилвай ме, Боже, и с прошка облей Ти сина Си.
Изчезнаха дните ми, както изчезва сънят от очите
но тоз, що от сън се събужда във свежия ден.
Затуй аз като Езекия си лея обилно сълзите -
да бъде животът ми с повече дни продължен.
Но, душо, кой други Исайя ще бъде пред теб,
ако не Бог - Господ на всички и целия свят?
На преподобната Мария Египетска
Страстите, що по-преди в душата ти
причиняваха жестоки рани,
ти обузда - и врага засрами
със молитвен вик към Богоматер.
Помогни ми в скърбите, Марийо!"
Твоят раб ти горестно вопие.
Тоз, Когото ти обикна много,
и с душа си чиста възжелала,
за Когото ти си обуздала
свойта плът, о майко преподобна, -
помоли - със милост да посрещне
нас, рабите свои многогрешни.
На преподобния Андрей Критски
Върху непоклатимия камък на вярата ти утвърди ме,
о, отче Андрее, със своите чудни молитви свети,
свето покаяние дай ми, с божествен страх ти обгради ме,
от примките на враговете спаси ме, светителю ти!
Троичен
- Несложна и неразделна Троице единосъщна,
по естество една - Светлини и Светлина;
трисвято Същество и единосвята Същност,
Бог-Троица - всевечна Божа Същина! -
Така се възвестява във песните. - Тъй също
прославяй, моя душо, Бога всемогъщи!
Богородичен
Богородице, с песни възторжени Тебе възпяваме,
със поклани Те тачим и Те от сърце благославяме -
от Неразделната Троица - че си Христа Ти родила
и си небесните двери за нас, от земята, разкрила.

Песен осма
Ирмос
Бога в небето неспирно небесните войнства славят;
херувимите и серафимите тръпнат пред Него сърдечно.
- Всякоя твар и дихание, пейте на Бога прослава!
Благославяйте Господа всички и Го превъзнасяйте вечно.
Спасителю, много съм грешен, помилвай ме с Твойта сърдечност,
ума заблуден възвиси ми - да свърна покаянен път;
смили се над тоз, що Ти вика: - Престъпих закона Ти вечен,
но Ти ме спаси и помилвай, покрий ми със прошка грехът.
Илия, във времето древно, върху колесница бе грабнат,
но на колесница по-друга над земното се извиси:
издигна се той с добродетел в небесните сфери отдавна! -
0 душо, така да възлетиш в небето способна ли си?
Илиевата власеница струите Йордански разсече:
те спряха се пред Елисея разделно - отсам и оттам. -
А ти, моя душо, безумно от благодатта се отрече
за свойта несдържана похот, покрила те в грях и във срам.
Спомни - нявга как Елисей със Илиевата власница
сподоби се с двойна от Бога небесна света благодат, -
А ти, моя душо нещастна, на таз благодат си чуждица,
че си невъздържана в живота - най-грешна от всички в тоз свят.
Ти сонамитянката знаеш, как в древност се бе проявила:
във своя дом праведник срещна, дари го с подслон и гости. -
А ти изморения странник не си в своя дом приютила, -
затуй от чертога навънка ще плачеш затворена ти.
Нечестния нрав на Гиезия неспирно ти следваше, душо!
Поне в дните на старостта си порока му ти отхвърли:
със сребролюбива алчност ти скъсай. И Бога послушай!
От огъня адски избягай, свърши със делата си зли.
Като си последвала, душо, на Озия примера жалък,
ти двойна проказа получи и с нея се ти украси.
Изцяло си на празнотата ти своята мисъл отдала,
дела беззаконни и грешни неспирно ти, душо, твориш.
Ти за ниневийците, душо си слушала - как се покрили
с вретище и пепел, пред Бога сърдечно се каели те. -
Ти тях не последва: яви се, сред всичките, що са грешили
преди и подире закона, - ти, душо, с най-грешно лице.
Ти чула си за Иеремия, о душо, когато от рова
с обилни сълзи към Сиона отправяше вопли безспир.-
0 душо, живота плачевен на този пророк ти готова
бъди - да последваш, и вярвай - ще найдеш спасение, мир!
В Тарсис, душо, Йона побягна. Защото прозрял бе пророкът,
че ниневитяните ще се обърнат към Бога. И Бог
ще бъде към тях милосърден - и ревност смъти го дълбока:
дали той не ще се излъже във погледа си на пророк.
Ти чула си за Даниила, о душо, затворил устата
на лъвовете, сред които се бе отзовал във трапа.
Узнала си и за момците с дълбоката вяра, когато
с Азария те потушиха пламтящия огън в пещта.
Приведох ти, душо, за пример на всички лица имената,
изпълнили плътни страници във Ветхия Божи завет.
О душо, последвай възторжено на светите люде делата,
презри и отбягвай да следваш на грешните примера клет...
- Спасителю, Съдниче прави, помилвай ме и избави ме
от огъня, който на мене се пада възмездно по съд.
Преди да настъпи ми краят, аз моля Те: - прошка дари ми.
Разкайвам се с горест дълбока за своя изминат в грях път.
Спасителю, викам към Тебе, тъй както злодеят от кръста:
- Спомни си за мене, Иисусе. - Ридая кат Петра и аз:
- Прости ми! - И както митаря покайно в гърдите се блъскам.
И както блудницата плача. - О, чуй ми плачевния глас!
- Спасителю, гнойните рани в душата ми грешна, смирена
аз моля Те - Ти излекувай: едничкият Лекар си Ти!
С пластир наложи ги, облей ги с вино и с елей скъпоценен:
дела покаянни и сълзи умилни ми Ти изпрати.
- Помилвай ме, Сине Давидов! - ведно с хананейката викам.
Кат кръвотечивата с вяра докосвам Ти дрехата аз.
В очите ми с мъка покайна обилно сълзите ми бликат,
като на Мария и Марта във смъртния Лазаров час.
- Спасителю, чаша със сълзи над Твойта глава аз проливам,
тъй както жената разблудна обля Те със скъпо миро.
Тя търсеше милост. Аз също към Тебе ръце си простирам
и моля: - Прости, и затрий ми от мен сътвореното зло.
- Макар и да няма друг някой пред Теб като мен да грешил е
Спасителю добросърдечни, пак дръзвам да моля със страх,
разкаян за свойта греховност, в сърцето с любов най-обилна:
- Помилвай ме, Премилостиви, изтрий ми големия грях.
- Спасителю, Свойто създание Ти пощади, потърси ме.
Добрия си Пастир, Иисусе, а аз - заблудена овца.
Загивам - ръка протегни ми, от вълчата паст изтръгни ме,
стори ме на агне невинно под Твоята пастирска власт.
- Спасителю, Съдниче прави, когато ще седнеш да съдиш
и Своята слава покажеш - във всички ще пламне страхът:
горящата пещ ще им спомня за тежки, правдиви присъди,
и всички във тръпка ще бъдат пред Твоя величествен съд!
На преподобната Мария Египетска
Майко, Светлината непреходна
като те с лъчите Си огрея,
мрачните си страсти ти със нея
отстрани - и се видя свободна.
Ти в благодатта си възсияла, -
просвети тез, що те възхваляват.
Майко, като видя Зосима -
теб, безплътен ангел, в плът облечен,
в миг изпита ужас сърдечен
и възхвали Божието име.
На Христа - Творец на чудесата,
химн възнесе чист към небесата.
На преподобния Андрей Критски
Учителю на покаяние, Андрее Критски, вдъхновен от Бога!
Прослава на светците Божии - за мене, грешния, се помоли:
да снеме Господ Бог греховните вериги, под които изнемогвам
и със великодушно опрощение Той щедро да ме обдари.
Троичен
Ти, безначални Отче, Събезначални Сине,
и Душе, благ Дарител на праведността.
Родителю на Словото, Което Ти прати ни,
Предвечно Слово на Предвечния Отца!
О, Душе, Който съживяваш и съзиждаш!
- Единна Свята Троице, Ти виждаш
покайните ми сълзи и смирение: -
простри десница милостна над мене!
Богородичен
Пречиста Дево, багреницата мечтана на Емануила
се изтъка във Твоята утроба чиста, преблагословена,
като от пурпур. - И затуй Те тачим като Господа родила:
за Майка Богородица почита Тебе цялата вселена.

Песен девета
Ирмос
Неизразимо с думи е пречудното рождение,
що чрез зачатие безсеменно в света се изяви.
Плодът пречист и свят на Майката без мъж нетленен е,
защото Божието раждане нас всички обнови.
- Затуй като Богоневеста Майка на всички във света
Те православно величаем, Богородице света.
Умът изранен е, телото във болки изгаря,
духът боледува, без сили остана речта.
Животът е мъртъв - пред него се вече отваря,
за края му земен, последната тежка врата.
- Какво ще направиш, окаянна душо, когато
поиска ти сметка за твоите дела Съдията?
Припомних ти, душо, световната повест, която
Мойсей бе описал, и целия Божи завет:
на грешни и праведни аз ти разказах делата,
живели и дали добро или зло в този свет. -
Ти бе подражателка, душо, на тез, що грешиха,
а не на които се в свят живот тук проявиха.
За тебе, о душо, безсилен законът остана,
без сила остана светата евангелска реч,
стана безполезно и цялото свято Писание,
светите пророци отблъсна ти, душо, далеч.
И твоите рани безспирно се все умножават,
че липсва ти лекар, о душо, да ги оздравява.
Привеждам ти, душо, от новозаветното Слово
затрогващи примери - вниквай с размисъл във тях:
и праведните да последваш бъди ти готова,
от грешните се отвръщавай - от техния грях. -
С молитва сърдечна и пост, с чистота и говение,
смили ти Христа - та Той да ти прати прощение.
Когато Христос във плътта на човек се облече,
разбойници към покаяние Той призова. -
0, душо, локай се! Вратите на Царството вечно
са вече разкрити. И грабят го - виждаш това! -
разкаяни грешници: и фарисеи, митари...-
Нима ще допуснеш теб, душо, да те изпреварят?
Христос Бог прие тук човек като мене да стане.
С плътта приобщил се, и Той по човешки живя.
И всичко, присъщо човеку, изпълни, обхвана,
освен греховете. - И образ бе, душо, това! -
С това Бог показа безкрайното си снизхождение
към тебе, о душо! Почуствай го ти във смирение!
Христос мъдреците спаси и овчари повика,
и много деца-младенци мъченици стори.
Дари Симеон престарелия с радост велика,
пророчица Ана огрея с небесни зари! -
На никой от тях ти не си поревнувапа, душо! -
И как ще застанеш присъдата вечна да слушаш?
Четиресет деня Господ във пустинята жежка
прекара във пост - накрая и Той огладня.
С това Той показа природата Своя човешка. -
0 душо, най-грешна от всички на тази земя,
не се поленявай, когато врагът връхлетей те,
а го отблъсни със най-ревностен пост и молитва.
Христос бе подложен от дявола на изкушение.
Предложи Му злият в хляб камъни да претвори. -
За миг на планинско изкачи Го той възвишение -
царства му предложи - на Него да ги подари...
Пази се, о душо, и ти от уловка такава.
В молитва и бдение ти всекичасно прекарвай.
Светилникът Божи - пустинническа гургулица -
приканваше към покаяние с гласа на пророк.
А Ирод в безпътство живя с незаконна царица -
потьваше с Иродиада във грях най-дълбок. -
0 душо, от примки греховни свърни си окото.
В свето покаяние ти потопи се със кротост.
В пустинята дива засели се светъл Предтеча,
предтеча на Бога и Божията благодат.
При Него Юдея, Самария - цяла се стече
с покаянно чувство - с копнеж по отвъдния свят.
И всички приемаха с вяра светото кръщение...-
Ти чужда си, душо, на тяхната вяра, смирение.
И бракът е честен, и брачното ложе е свято,
защото и двете Христос с благослов обдари,
когато във Кана прие със плътта Си храната,
и, с първото чудо, във вино вода претвори, -
И всичко това Той, о душо, за тебе направи, -
да станеш ти нова - и черния грях да забравиш.
Христос излекува човека, що беше разслабен,
И мървтия син на вдовицата Той възкреси.
Сина и на стотника върна в живота оздравен.
И пред самарянката Своя Лик Той изрази. -
И всичко това, о душо, за тебе направи,
та служба със дух и със истина да му отправяш.
Дари Бог със здраве жената, докоснала края
на плаща Му - бедната кръвотечива жена.
Очисти прокажени. Хроми изправи - да знаят
да ходят. На слепите Той подари светлина.
На глухи, прегърбени, неми - дари изцеление
с една само дума - за твоето, душо, спасение!
Христос бе лечител - със здраве дареше живота,
осеняше бедните с вечната, благата вест.
Протегна ръка - и отпъди смъртта от леглото
на щерката на Иаира, сломен и злочест.
Беседваше с грешници. Господ със бедни дружеше.
С митарите, що ги презираха всички, ядеше.
Спаси се митарят; жената разблудна възрастна
в свето целомъдрие; гордият пак фарисей
присъда получи. Молбата на първия ясна
бе: - Господи, Своята милост над мене излей!
А вторият гледаше другия с горда глава.
Признателност Богу уж думаше с празни слова.
Закхей бе митар - и все пак получи спасение.
В съблазън се бе фарисеинът Симон поддал.
Получи блудницата на греховете прощение
от Тоз, Който прошка над всякакъв грях е излял. -
Побързай, о душо, на примера и в подражание,
облей се с водите на чисто, свето разкаяние.
Не си ти последвала, душо, жената разблудна,
що миро уханно във съд алабастрен вложи:
и с него помаза, през сълзи, със преданост чудна
Иисусу нозете, изтри ги със своите коси.
И списъка на греховете и Господ разкъса
и къмто греха и изпълни сърцето с погнуса.
Ти знаеш, о душо, онез градове, във които
Христос благовести - и как ги тогава прокле. -
Внимавай и ти да не бъдеш с таз участ покрита,
с присъдата, що се върху им от Бога изле.
Сравнени със содомците бяха - и, вместо с награда,
Христос отежни ги с осъждане даже до ада.
Ти чула си за хананейката, със дъщерята,
която бе болна - и с дума Христос изцери.
- Спаси ме, о Сине Давидов! - със вик на устата
Христа тя достигна - Той чу я и я обдари. -
Не падай, о душо, за своя грях в отчаяние,
сърдечно последвай Иисуса и ти със ридание.
- Смили се, спаси ме, о Сине Давидов, помилвай -
Ти, Който със дума една бесновати цериш.
Облей ме със Своята милост безкрайна, обилна,
и както разбойника, ме със надежда дари:
- Във рая небесен ще бъдеш със Мене - тогава,
кагато Аз дойда във Свойта божествена слава.
- Висяха на кръстове с Тебе разбойници двама:
обсипа Те с хули жестоки единът от тях.
А другият Те благославяше с вяра голяма,
видял в Тебе Бога - за своя разкаял се грях.
- О Благоутробие, и мен, кат разбойника верен,
введи ме във вечното царство през Своите двери.
-Творението цяло потръпна в уплаха, когато
видя Те разпънат. Разпаднаха се планини,
сгромени от ужас. Разтресе се цяла земята.
Разтвори се адът. Небето се в миг затьмни.
Помръкна светликът на дневното слънце, - в покруса,
кога прикован Те видяха на кръста, Иисусе!
- От мене не искай достоен плод на покаяние,
защото съм слаб - но дарявай ми всякога Ти
сърце съкрушено - раздирано в плач и ридание,
и в бедност духовна Ти целия ме потопи. -
Та те, о Спасителю, жертва да бъдат от мене,
принесена Ти във огъня на свято смирение.
- О, Господи, Съдниче, Ти ме познаваш всецяло!
Когато пък дойдеш с небесния ангелски чин -
да съдиш сърцето човешко във грях загрубяло, -
дари със пощада Ти Своя най-грешен син. -
Че са греховете ми, щедри Иисусе, най-тежки,
и те надминават природата наша човешка.
На преподобната Мария Египетска
Със живота свой безплътен, сяен,
ангели и хора ти почуди,
като самоволно се прокуди -
зад Йордан - в пустинен кът незнаен.
Ти, Марийо, си препобедила
плътската природа с чудна сила.
Преподобна Майко, ти пред Бога
застъпи се - милост да излее
върху тез, кои хвала ти пеят, -
та да се избавят от тревоги. -
И, презрели всички изкушения,
Бога, с теб, да славят с песнопение.
На преподобния Андрей Критски
Отче честни, пастирю на Крит, Андрее преблажени,
винаги моли се ти за тез, които те възпяват.
Та да се избавиме от гняв, и скърби и от тление,
и от грях - които тачим вярно твойта свята памет.
Троичен
Единосъщна Троице, единна в три лица,
възпяваме Те, като славиме Отца,
и Сина със молитва величаем,
на на Духа се покланяме - Бог истинен и сияен.
Единно троелично естество със животворна сила -
Която със живот си всичко обдарила.
Богородичен
Пречиста Богородице, Ти Своя град спази,
защото той чрез Теб, чрез Твойта мощ царува.
Чрез Теб укрепва се, над своите врази,
чрез Тебе, със победа тържествува.
Чрез Теб той побеждава и всяко изкушение -
духовните врази - и ги държи пленени.



ПЪТЯТ НА ПОКАЯНИЕТО. ВЕЛИКИЯТ ПОКАЕН КАНОН НА ПРЕПОДОБНИ АНДРЕЙ КРИТСКИ
Автор: Митрополит Иларион /Алфеев/
Източник: Православна младеж http://www.pravmladeji.org

В първите четири дни на Великия пост всяка вечер ние слушаме четенето на Покайния канон на преподобни Андрей Критски. Пред нас преминават образите на хора от Ветхия и Новия Завет, на хора, които са съгрешавали и принасяли покаяние, падали и отново ставали. Техният път на възвръщане към Бога винаги преминавал през покаянието, осъзнаването на техните грехове, несъвършенства, несъответствия с това, което трябва да бъде човек.
Бог е създал всеки от нас по Свой образ и подобие, и земният ни живот ние даден, за да разкриваме ежедневно в себе си този Божи образ, с всеки ден да ставаме все повече и повече подобни на Христа. Това богоуподобяване се постига чрез изпълнение Христовите заповеди, чрез живот според евангелското слово, според по словото на Христа Спасителя. Всеки път, когато ние се оказваме пред избор – да изпълним евангелското слово или не, да следваме ли Христос или не, – се решава нашата съдба във вечността. И всеки път, когато ние изпускаме този шанс, ние трябва да се възвръщаме на Божия път чрез покаяние. А тъй като ние ежедневно съгрешаваме и всеки ден се оказваме недостойни за своето високо призвание, покаяние трябва да бъде наша ежедневна задача, особено в дните на Великия пост, когато всичко – обстановката в храма, думите, които тук чуваме – ни напомнят за това.
В дните на Великия пост ние трябва, събрали своите мисли и чувства, да оценим своя живот в светлината на евангелското слово. Всеки трябва да се запита: съответства ли моят живот на това, което Бог иска от мен, на това, което ме учи Евангелие? Или пък Божият образ в мен е помрачен от греха, от егоизма, от неспособност да се отворя към Бога и ближния? И ние трябва да принесем покаяние, което се заключава не само в това да кажеш: «Да, аз съм грешник, аз съм по-лош от всички хора», – но в това да изменим своя живот към по-добро, така че на мястото на греха да дойдат добрите дела, на мястото на егоизма – грижата за другите хора, на мястото на постоянната мисъл за себе си – самопожертването, готовността да делим с ближните това, което имаме, а ако е нужно, да отдадем и живота си за ближния.
Свещеното Писание ни дава множество примери – както положителни, така и отрицателни. Немалко имена на праведници и грешници са упоменати във Великия покаен канон на преподобни Андрей Критски. Ние си спомняме историите на Авраам, Исаак, Иаков, Иосиф и неговите братя, Моисей, Давид. Тези истории не трябва да бъдат за нас само занимателно четиво. Те са обърнати непосредствено към всеки от нас, защото ни говорят за хората, чиято съдба във вечността е зависела от това, по какъв начин те се определяли по отношение към Бога. Нали в своите взаимоотношения с Бога човек не може да бъде неутрален, не може да стои на място. Животът на всеки от нас преминава или със знака «плюс», или със знака «минус»: всеки ден или ни приближава към Бога, или ни отдалечава от Него и, следователно, води или към спасение, или към гибел.
Да погинеш духовно, да станеш духовно мъртъв е много просто. за това е достатъчно само веднъж да паднеш и да не се изправиш, само веднъж да съгрешиш и да не се покаеш. Вслушвайки се в думите на Великия покаен канон, да помним какво велико оръжие е покаянието. Да се взрем дълбоко в себе си – не за да се ужасим от собствената си греховност, не за да изпаднем в униние, не за да си кажем: «Аз не съм способен за нищо, нищо не мога», – но за да намерим в себе си сили да се обърнем към Бога за помощ и да принесем искрено покаяние. Защото да се покаем, да се изправим да се изменим към по-добро, ние можем само с Божията помощ; нашите собствени, човешки сили не стигат за това. Нека се обърнем с молитва към Бога и Божията Майка. Нека се обърнем към светиите – към тези, които са преминали пътя на покаянието и така са достигнали святост. Нека им се молим, и нашият живот да принесе достойни плодове на покаяние и да се увенчае с този венец, който е приготвен за всеки от нас в Царството Божие. Амин.
xxx
ВЕЛИК ПОКАЕН КАНОН НА ПРЕПОДОБНИ АНДРЕЙ КРИТСКИ

ПЪТЯТ НА ПОКАЯНИЕТО. ВЕЛИКИЯТ ПОКАЕН КАНОН НА ПРЕПОДОБНИ АНДРЕЙ КРИТСКИ
Автор: Митрополит Иларион /Алфеев/
Източник: Православна младеж http://www.pravmladeji.org

В първите четири дни на Великия пост всяка вечер ние слушаме четенето на Покайния канон на преподобни Андрей Критски. Пред нас преминават образите на хора от Ветхия и Новия Завет, на хора, които са съгрешавали и принасяли покаяние, падали и отново ставали. Техният път на възвръщане към Бога винаги преминавал през покаянието, осъзнаването на техните грехове, несъвършенства, несъответствия с това, което трябва да бъде човек.
Бог е създал всеки от нас по Свой образ и подобие, и земният ни живот ние даден, за да разкриваме ежедневно в себе си този Божи образ, с всеки ден да ставаме все повече и повече подобни на Христа. Това богоуподобяване се постига чрез изпълнение Христовите заповеди, чрез живот според евангелското слово, според по словото на Христа Спасителя. Всеки път, когато ние се оказваме пред избор – да изпълним евангелското слово или не, да следваме ли Христос или не, – се решава нашата съдба във вечността. И всеки път, когато ние изпускаме този шанс, ние трябва да се възвръщаме на Божия път чрез покаяние. А тъй като ние ежедневно съгрешаваме и всеки ден се оказваме недостойни за своето високо призвание, покаяние трябва да бъде наша ежедневна задача, особено в дните на Великия пост, когато всичко – обстановката в храма, думите, които тук чуваме – ни напомнят за това.
В дните на Великия пост ние трябва, събрали своите мисли и чувства, да оценим своя живот в светлината на евангелското слово. Всеки трябва да се запита: съответства ли моят живот на това, което Бог иска от мен, на това, което ме учи Евангелие? Или пък Божият образ в мен е помрачен от греха, от егоизма, от неспособност да се отворя към Бога и ближния? И ние трябва да принесем покаяние, което се заключава не само в това да кажеш: «Да, аз съм грешник, аз съм по-лош от всички хора», – но в това да изменим своя живот към по-добро, така че на мястото на греха да дойдат добрите дела, на мястото на егоизма – грижата за другите хора, на мястото на постоянната мисъл за себе си – самопожертването, готовността да делим с ближните това, което имаме, а ако е нужно, да отдадем и живота си за ближния.
Свещеното Писание ни дава множество примери – както положителни, така и отрицателни. Немалко имена на праведници и грешници са упоменати във Великия покаен канон на преподобни Андрей Критски. Ние си спомняме историите на Авраам, Исаак, Иаков, Иосиф и неговите братя, Моисей, Давид. Тези истории не трябва да бъдат за нас само занимателно четиво. Те са обърнати непосредствено към всеки от нас, защото ни говорят за хората, чиято съдба във вечността е зависела от това, по какъв начин те се определяли по отношение към Бога. Нали в своите взаимоотношения с Бога човек не може да бъде неутрален, не може да стои на място. Животът на всеки от нас преминава или със знака «плюс», или със знака «минус»: всеки ден или ни приближава към Бога, или ни отдалечава от Него и, следователно, води или към спасение, или към гибел.
Да погинеш духовно, да станеш духовно мъртъв е много просто. за това е достатъчно само веднъж да паднеш и да не се изправиш, само веднъж да съгрешиш и да не се покаеш. Вслушвайки се в думите на Великия покаен канон, да помним какво велико оръжие е покаянието. Да се взрем дълбоко в себе си – не за да се ужасим от собствената си греховност, не за да изпаднем в униние, не за да си кажем: «Аз не съм способен за нищо, нищо не мога», – но за да намерим в себе си сили да се обърнем към Бога за помощ и да принесем искрено покаяние. Защото да се покаем, да се изправим да се изменим към по-добро, ние можем само с Божията помощ; нашите собствени, човешки сили не стигат за това. Нека се обърнем с молитва към Бога и Божията Майка. Нека се обърнем към светиите – към тези, които са преминали пътя на покаянието и така са достигнали святост. Нека им се молим, и нашият живот да принесе достойни плодове на покаяние и да се увенчае с този венец, който е приготвен за всеки от нас в Царството Божие. Амин.
xxx
Велик покаен канон на св. Андрей Критски
Източник: pravoslavieto.com
Пeсен първа
Ирмос
Помощник, Покровител мой биде ми за спасение:
Той моят Бог е - и ще Го прославя с песнопение.
И на отците ми е Бог - ще го превъзнеса,
защото се прослави със несметни чудеса.
Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!
Отде да започна да плача над своя живот окаянен,
над своите греховни дела, о пресладки Иисусе Христе?
Какво ли начало да сложа на моето скръбно ридание? -
0, Премилосърдни, прости ми Ти моите безброй грехове.
Ела, пренещастна ти, душо, с плътта си от грях овладяна -
и в изповед чиста, сърдечна до Бога се ти възвиси.
От грешен живот откажи се - и цялата в сълзи обляна,
пречиста, покаяна жертва на Господа ти принеси.
По първия грях на Адама увлечен във тъмна съблазън,
видях се разголен пред Бога - и чужд за блажения рай.
В престъпност се виждам затънал - и тръпна и чезна в боязън.
Далеч съм от вечното царство - грехът ме измъчва безкрай.
Горко ми, о душо! Последва на Ева ти примира дързък:
в съблазън си вдаде очите - и зле се от туй нарани.
Плода забранен ти откъсна - да вкусиш от него побърза,
и тъй, както Ева, пред Бога в греха й се ти провини.
Като съблазнената Ева и аз с мисълтта си порочна
станах като Ева - повикан от дръзкия глас на плътта.
Горчивата ябълка вкусих - наглед така сладка и сочна.
И тъй се предадох всецяло - безпомощен роб на страстта.
Заслужено беше изгонен прадедът Адам от Едема,
пред Твойта едничка повеля не свел благосклонно глава.
А аз пък пострадах, защото в своята гордост голяма
отхвърлям със дързост безспир животворните Твои слова.
Надминах убиеца Каин - и сам аз станах доброволен
убиец на своята съвест. И моята плът оживя.
Война неразумна повдигнах - аз, Твоят син най-недостоен -
Война срещу своята съвест с лукавите мои дела.
На чистата правда на Авел аз чужд се показах, Иисусе.
И нивга на Теб не принесох приятен, безкористен дар.
Доволство от свят дълг изпълнен в живота си нивга не вкусих,
живот непорочен не дадох пред Твоя божествен олтар.
И ние на своя създател принесохме, душо, със тебе
нечистата жертва на Каин: позорни и черни дела.
Порочна е нашата жертва: животът ни тлей непотребен,
затуй и присъдата тежка надвисна над нашта глава.
На този свят Ти ме извика - от кал ми създаде телото,
вложи плът и кости в мене, вдъхна ми дихание Ти.
О, Творче, към тебе прибягвам - Ти, Съдниче мой в живота,
Избавител мой, приеми ме разкаян пред Твоите врати!
Спасителю, аз изповядвам безбройните свои падения.
И раните, ето, разкривам на мойта душа и тело.
Тез рани се мен причиниха след страшни, жестоки мъчения,
от помисли зли, породени от връзка с всемирното зло.
Безброй грехове са ми бреме - но знам Твойта милост безбрежна:
Спасителю, с обич и милост Ти само наказваш Един!
За тоз, който плаче разкаян, разкрил си прегръдката нежна
И с бащина прошка приемаш любимия, блудния син.
Лежа аз пред твоите двери - с молитва гореща, сърдечна:
- Спасителю, Ти не отблъсквай раба си поне в старини.
Не ме запокитвай във ада, и Своята милост всевечна
върху греховете излей ми - във края на моите дни.
В ръцете на разбойници паднах, със своите помисли грешни.
И те най-жестоко покриха телото ми с рани безчет.
Но ето ме, свлечен, Иисусе, във Твоите нозе безутешен:
- Христе, изцери с милостта Си сина Свой разблуден и клет.
Свещеникът мина край мене, погледна ме с взор безучастен,
мина и левитът - и в него не трепна сърцето от жал.
Единствен, Иисусе, Ти, Който чрез Майката Дева проблясна,
склони се над мен, изцери ме и щедро с любов ме обля.
Ти, Който върху Си поемаш на целия свят греховете,
Ти, Агьнче Божи, снеми и греховното бреме от мен!
Облей ме със милост - и нека тя в мойто сърце да просветне.
О, дай ми способност да мога да роня сълзи умилен.
Към Тебе пристъпям в тревога, във времето за покаяние,
и пак Те, Създателю, моля: - от моите слаби плещи
снеми ми греховното бреме - и дай ми едно въздаяние, -
по Твоята милост безкрайна - поройни, умилни сълзи.
От грях изнемогвам, но моля - не ме отминавай с погнуса,
и Свойто лице не отвръщай от моя греховен товар.
Безкрайна е Твоята милост - през сълзи Те моля, Иисусе:
за моите грехопадения прати ми Ти прошка във дар.
Спасителю, неизброими са моите тук прегрешения -
съзнателни или неволни - и явни, и скрити са те,
и знайни, и не... О, прати ми, Ти, Боже всеблаг, утешение,
и нов човек Ти сътвори ме - очистен, спасен, опростен.
От млади години неспирно пристъпвам аз и пренебрегвам
свещените Твои завети, Христе. И преминах така
живота си тук в униние. Но днес със молба аз Те следвам:
- Простри, в старостта ми, Ти Свойта спасителна крепка ръка.
Спасителю, Свойто богатство в безпътен живот аз разсипах.
От подвизи благочестиви изпразнен е моят съсъд.
Със гладна душа съм и жадно към Теб не преставам да викам:
- Побързай, помилвай сина Си преди да премина отвъд.
Пред Теб коленича, Иисусе, в грях паднах, но Ти очисти ме.
Снеми, Милостиви, от мене тоз тежък товар-грехове.
Облей ми сърцето със обич - умилни сълзи изпрати ми!
Не ще ми душата престане към Тебе все тъй да зове.
Не влизай във съд Ти със мене! Недей ми посочва делата!
словата ми като изследваш; и моите простьпки Ти
като ми изтъкваш, Всесилни. Но със щедростта Си пресвята,
не гледай безчинствата мои, и милост ми Ти изпрати.
На преподобната Мария Египетска
Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.
Дай ми от дарената ти свише светозарна благодат на Бога -
та да пръсна мрачната тревога
от страстта, която в мене диша.
И с възторг да мога да възпея
твоя жизнен подвиг чудодеен.
На Христовите свети повели
ти се подчини с благоговение,
и Христа последва с вдъхновение -
повиците на плътта презряла.
И на добродетелта цветята
цъфнаха, Марийо, теб в душата.
На преподобния Андрей Критски
Преподобни отче Андрее, моли се Богу за нас.
Молим те, Андрее, с твоите молитви избави ни
на безчестието от погибелната страст.
И участници на Божието царство направи ни, -
Със любов сега ти пеем - погледни към нас!
Троичен
Слава на Отца, и Сина, и на Светия Дух.
Предвечна Троице, Която в преклонение
ний славим във едно Божествено лице, -
снеми Ти, милостна, греховното ми бреме,
прати умилни сълзи в моето сърце.
Богородичен
И сега, и всякога, и във вечни векове. Амин.
Богородице, чиста надеждо, ходатайко свята
на всички, които те с песни възпяват, снеми
Ти греховното бреме, що с тяжест ломи ми снагата.
И, о милосърдна, прати ми умилни сълзи!

Песен втора
Ирмос
Заслушайте се, небеса: - със словото си ще възпявам
с възторжен, светъл химн Христа, в света се въплътил от Дева!
Послушай моя глас, небе! Земя, ти в словото внимавай
на този, който пей хвала на Бога - преклонен, разкаян.
Със Свойто милосно око, Спасителю, Ти погледни ме.
Изповедта ми от сърце - сърдечно моля, приеми ми.
От всички най-съм грешен аз, най-много съгреших пред Тебе.
Но Твоя твар съм - приласкай сина си грешен, най-последен.
На злото вихърът вилней в душата ми - и той ломи ме,
но Ти простри ръка над мен и, както Петра, подкрепи ме.
О, виж, като блудницата, покайни сълзи Ти поднасям:
о, Спасе, Ти ме очисти - Излей над мене милостта Си.
Душевната си красота аз помрачих чрез своите страсти -
и в прах превърна се умът на Твоя блуден син нещастен.
Раздрах си дрехата, що Ти уши ми в часа рожденен:
и днес лежа аз гол пред Теб, във грях окалян, непотребен.
Облякох скъсания плащ, що със коварство изтъка ми змията,
и потъвам в срам - нечист, окаян, с гнойни рани.
Видях на рая хубостта в градината - и във съблазън
с ума си паднах - и затуй лежа гол и със срам наказан.
Водачите на всяка страст ме дращят с гняв и задушават.
И беззаконието им не стихва, още продължава.
Доброто, Твоя образ чист, що Ти вложи в начало в мене,
погубих аз - сега съм гол, срамувам се, сърце ми стене.
Съши ми плътско облекло грехът, отхвърли той раздрана
от рая дрехата ми, що от Теб бе, Боже, изтъкана.
С одеждите на моя срам покрит съм като с лист смокинен,
със туй да се изобличат в мен страстите неукротими.
Облякох срамна дреха аз във гнусота окървавена
от чувствения ми живот - в безпътица и грях проведен.
Спасителю, аз оскверних одеждата на мойто тяло,
и онова, що Твой е лик, със своите дела изкалях.
Паднах в порока на страстта, плътта ми тлее в сляпа жажда,
И от тогаз до днешен ден врагът неспирно ми досажда.
От плътска ненаситност и превързаност към всичко земно,
сега подтиснат съм, Христе, Спасителю, от тежко бреме.
И образа на свойта плът кат украсих със скверни мисли,
сега се сам осъждам аз и мъка страшна ме притиска.
Погрижих се за външността, а скинията на душата,
що Бог по образ Свой съгради, презрях, пленен от суетата.
И като си представих аз безпътността на моите страсти,
заплетох своя разум чист в стремежите си любострастни.
Първоначалния свой лик на добротата аз премахнах.
Но, Спасе, Ти го пак открий като изгубената драхма.
Кат грешницата викам аз: - Сгреших, похулих Твоите тайни,
о, приеми като миро, Христе, сълзите ми покайни.
Спасителю, като Давид, чрез блуд паднах на грях в ярема,
но Ти със моите сълзи омий душа ми осквернена.
Като митаря викам аз: - Спасителю, Ти очисти ме,
защото съгреших пред Теб тъй както никой не грешил е.
Ни покаяние, ни сълзи, нито пък умиление имам,
но Ти, Спасителю, си Бог - и моля: тях Ти изпрати ми.
Недей затваря Ти вратите Свои, Господи, пред мене:
пустни разкаяника Си - през тях да влеза с опрощение.
Човеколюбче, Който искаш да бъдем всичките спасени,
сърдечното ми покаяние съзри - и призови и мене.
Душата ми въздиша - чуй. И приеми ми Ти сълзите.
Разкаян грешник съм аз; Ти - безкрайно благият Спасител.
Богородичен
Ти, Която си от всички най-възпята,
със молитва ний сега пред Теб стоим:
- Дево, Майко Богородице пресвята,
за спасението наше се моли!
Друг ирмос
Вижте: Аз Бог съм всемогъщ, Който в пустинята, отдавна,
за Своя народ, като дъжд, изпратих от небето манна;
отключих твърдата скала, гръдта й извор чист да стане,
и жаждата да утоля на Своите чеда избрани.
- Послушайте, вижте: Аз Бог съм! - Вникни в тези думи, о душо,
защото Господ ги изрича. И скъсай с предишния грях.
И бой се, кат Нему подсъдна: готова присъда да слушаш,
че Той Съдия е и Бог е, яви се пред Него със страх.
Кому ли приличаш, о душо, окаяна и многогрешна?
На Каин - убиеца първи, а също тъй и на Ламех.
Телото си си вкаменила - със злото в коварната среща.
Със злите стремежи ума си уби ти, потъна във грях.
Макар ти, о душо, за всички от древното време да знаеш,
ти пак ни Еноса последва, ни пример от Сита пък взе.
Ти не заприлича на Ноя, нито на Енох, и нехаеш
живота си в правда да минеш със чисти и святи нозе.
На Божия гняв ти отвори източника, душо, самичка.
И във дълбините бездънни на тоз извор ти потопи:
плътта си, делата, живота, което си имала - всичко.
Навън от ковчега на Ноя остана единствена ти.
Ламех тъй редеше в ридание: Аз мъж убих и нараних се.
Убих и младеж, и телото със струпеи ми се покри, -
А ти не се стряскаш, о душо, макар, че ума оскверни си
и своята плът ти изкаля. Огледай се - и трепери!
О, как подражавах и аз на убиеца древен Ламеха!
Той мъж бе убил, а пък аз си душата с греха умъртвих.
Младеж той лиши от живот, на ума си живота отнех аз.
Кат Каина брат си и аз свойто тяло с порока убих.
Изхитри се стълб да издигнеш и кула да зидаш със похот.
Но твоите замисли, душо, Творецът с един мах възпря.
Пречупи Той твоята хитрост и ти повали се без ропот
и немощно върху земята. И в тази немощ ти изгоря.
Ранен съм аз смъртно. И ето, стрелите с отрова поени,
които нанесоха рани на мойто тело и душа.
Тез рани са: смутът душевен и струпеите загноени -
на тъмната похот чедата и слепият кълн на страстта.
В гнева си Бог нявга отгоре изпрати огън всеизгарящ
и той над содомците грешни обилно, кат дъжд, се изля.
А ти, на геената огъня, душо, неспирно разгаряш
и в този огън ще погинеш за свойта безпътност и грях.
- Аз Бог съм - Тоз, Който изпитвам сърцата - прозрете и вижте!
Аз всичките помисли зная, делата - и зли, и добри.
Горя греховете и съдя сираци, смирени и нищи!
Аз Бог съм!.. - Послушай ти, душо: склони се пред Бога, смири!
На преподобната Мария Египетска
Ти, Марийо, Си ръце простряла
в бездната на злото потопени,
и от Бога щедър ти спасение
молиш за душа си изгладняла:
както Петра Той да те избави,
нов човек - спасен да те направи.
Всеусърдно и с любов всецяла
на Христа в нозете ти се свлече.
От греха предишен се отрече,
пътя на отшелника избрала.
Със живот и помисли най-свети
ти изпълни Божите завети.
На преподобния Андрей Критски
Искаш ли, о душо, любовта на Бога да ни грее -
нека коленичим пред нозете Му в сълзи
и да шепнем: - Чрез молитвите най-чисти на Андрея,
Господи, помилвай ни, спаси!
Троичен
Ти, Базначална Троице, Една, Несътворена
и Неразделна - грешника разкаян приеми.
Не пренебрегвай, пощади душата ми смирена -
от огъня на вечността я избави.
Богородичен
Богородице, Владичице свята, надежда и пристан
за всички, що страдат и буря в живота громи, -
със Своите усърдни молитви, о Майко пречиста,
Сина Свой, Създателя наш, умилостиви.

Песен трета
Ирмос
Върху скалата непоклатна на Твоите заповеди -
Ти Христе, със сила благодатна моята мисъл утвърди!
Със огън Господ изгори на содомяните земята,
излял се като огнен дъжд от лоното на небесата.
О, бягай, душо, като Лот-във планината се спасявай.
В Сигор се скрий - в покруса там разкайвай се и се смирявай!
О, бягай, душо, от Содом - заплахата му е голяма:
та теб да не унищожи стихийният божествен пламък.
Пред Теб със изповед, Христе, пристъпям - съгреших безмерно.
Но Ти си милосърд - прости, измий душата моя черна!
Пред Теб най-много аз греших - безчет са моите престъпления!
Но Ти, Спасителю Христе, не ме отбллъсквай със презрение.
Че Ти Си Пастирят добър - о, напъти се и към мене
и ме със обич потьрси - като овцата заблудена!
Иисусе сладки, Ти си мой Създател, а пък аз - създание,
което във копнеж гори да го облееш с оправдание I
Троичен
Единна Троице, към Тебе със моление
пристьпяме: - Предпазвай, Боже, Ти
душата наша от съблазън, изкушение,
в опасност ни спасение прати!
Богородичен
Радвай се, Утробо осветена!
Радвай се на Господа престол!
Радвай се, о Майко преблажена:
грее те небесен ореол!
Друг ирмос
О, утвърди Ти, Господи, върху скалата
на Твоите заповеди моето сърце!
То колебливо е. Едничка воля свята
е Твойта! Ти единствен Господ си, Христе!
В Теб, Който си Извор на всеки живот, о Христе,
единствено в Тебе видях на смъртта победител.
И в края на дните си викам от цяло сърце:
- Сгреших аз пред Теб, очисти ме, бъди ми спасител!
На тез, що живяха безпътно и блудно при Ной,
Спасителю, аз проявих се кат сляп подражател.
Затуй и присъдата тяхна е жребий и мой:
кат тях да загина в потопа, обгърнал земята.
Сгреших аз пред Тебе, о Боже, с най-тежкия грях.
Но Ти очисти ме. Че няма друг тук на земята,
когото в греха не надминах-от всичките тях
най-грешния аз съм: с най-тежката рана в душата.
Последва делото на отцехулителя Хам;
постъпката му леконравна ти, душо, повтори:
на ближния си не закри срамотата. И в свян
не свърна лице - да не гледаш му, душо, позора.
О, душо нещастна! Наследница ти не стана
кат Сим: не получи кат него ти благословение;
нито наследи, кат Иафета, безкрайна земя,
макар че възможност ти дадена бе - за прошение.
Излез от греха ти. Излез от земята Харан!
Иди, моя душо, иди във земята, където
извира живот и нетление, която Аврам
в наследство получи за своята праведност света!
Ти чула си, душо, как нявга, във древните дни,
Аврам по повеля на Бога, замята напусна,
в която живели: баща му, деди, прадеди!...
- Бъди като него, о душо, на Бога послушна!
Кога патриархът Аврам, при Мамврийския дъб,
троицата ангели срещна - получи обета: -
в блажената старост подарък от Бога най-скьп
да има: наследник очакван с надежда най-светла.
О душо нещастна, разбираш ли ти, че Исак
е жертва предобразна, Богу принесена тайно?
- Последвай и ти със решителност Божия знак
на волята Негова - с преданост пълна, безкрайна!
Ти знаеш, че в древност Измаил изгонен е бил,
кат рожба на похот, от майка робиня добита. -
Бъди, моя душо, внимателна, та да не би
така да пострадаш за своята похот прикрита.
Агар, египтянката древна, последва и ти -
и, също кат нея, о душо, робиня ти стана:
от връзката с твоята похот ти също роди
Измаила нов - дързостта, със греховни желания.
За стълбата знаеш, що Якову се присъни:
небето тя свързваше с твърдата гръд на земята. -
По нея и ти с благочестие твърдо стигни,
о душо, чертога спасителен на небесата!
Последвай ти примера, душо, на Мелхиседек,
салимския цар, и на Бога най-предан свещеник!
На Бога Христа той предобраз бе в древния век. -
бъди му и ти подражателка, душо смирена!
Не се кат жаната на Лота обръщай назад,
о, душо, та солен стълб ти да не станеш.
И нека содомците грешни, съдбата на техния град -
ти бъдат поука. - В Сигор се спасявай, далеко!
Ти бягай, о душо, от тежкия, страшния грях,
извършен от жителите на Содом и Гомора.
Тъй както Лот, в древни години избяга от тях -
избягвай да вкусваш на плътската похот позора.
Помилвай ме, Боже, помилвай ме! - Чуй ми гласът, -
когато пак дойдеш със Своите ангели святи,
и ни призовеш Ти под Своя всеправеден съд,
възмездие всекиму да въздадеш по делата.
Недей Ти отхвърля, Владико, молбите на тез,
които Ти пеят, в молитва пред Теб преклонени.
Със своята обич безкрайна в душите им влез,
срещни ги със милост и ги отпрати опростени.
На преподобната Мария Египетска
Буря е развихрена във мене
и на грях потъвам във вълните.
Майко, със ръка ме досети ти -
посочи ми пътя за спасение:
светлото пристанищно сияние
на божественото покаяние.
Моята молитва всеотдайна,
преподобна Майко, принеси ти,
заедно със своите молитви,
Пречистата Господня Майка.
И така за мен да се отворят
дверите на Божите простори.
На преподобния Андрей Критски
О, светителю Андрее Критски, моля те сърдечно: -
и на моите грехове ти прошка изпрати
със молитвите твои най-чисти. На Твореца вечен
свят служител, преизряден таиник си ти!
Троичен
Несътворена Троице, Единна, Безначална,
възпявана във три Лица, - спаси, спаси ни Ти!
Ний с вяра се покланяме и с песен величална
възхваляме ний Твойта мощ: Отец, Син, Дух Свети!
Богородичен
Богомайко, Тоз, Който роден е предвечно от Бога,
чрез Тебе - Девица, яви се в света посред нас.
И, макар че кърми Го и плод бе на Твойта утроба,
пак Дева остана - по чудо на Божата власт.

Песен четвърта
Ирмос
Пророкът чу, о Боже, за Твоето пришествие
и трепна от уплаха: че Ти ще се родиш
от Дева - и така в света ще се явиш.
И рече: - Чух пречудното известие
за Теб - и се уплаших... Господи, да е
прославена мощта Ти през всички векове!
Не презирай Своите дела,
не оставяй Своето създание! -
Ти си безпогрешен Съдия,
аз - последен грешник окаянен.
Повече от всички съгреших.
Но пък Ти си Бог всемилостиви,
Имаш власт на всички да простиш
греховете тежки, нечестиви.
Душо, краят вижда се, но ти
си се вдала в плен на сатаната.
Времето се вече съкрати:
Съдията чака при вратата.
Като сън и цвят ще отлети, -
ти защо не готвиш се за среща
и защо нехаеш? Стани ти,
моя душо пренещастна, грешна.

Пробуди се и се загрижи
за делата, душо, що извърши.
До лицето си ги приближи -
и облей ги с капчици от сълзи.
Доблестно си пред Христа признай
грешните дела и помишления,
та Той с обич да те приласкай
и ти прати мир и опрощение.
Във живота няма, Боже, грях,
нито дело, нито злоба има -
на които аз да не станах
сляп проводник, жертва най-любима.
С помисли и дело аз греших,
както никой друг тук на земята,
с ум и дело аз се провиних
като стъпках волята ти свята.
И затуй аз бях изобличен
и осъден бях от съвестта си -
тоя съдник силен и свещен.
Но Ти, Господи, мой Съдия си,
и Избавител всезнаещ си -
върху ми простри десница свята,
и с пощада ме дари, спаси
Ти на Своя блуден раб душата.
Лествицата до небесний свод,
що видя в съня си Яков, в древност,
символ е на устрем и възход,
полет към небесната безбрежност.
Ако искаш в творчески размах
и разумно, душо, да живееш -
скъсай със живота си във грях,
обнови се цяла - и ще грееш.
Зноя дневен и в нощта студа
Яков с примирение търпеше.
Той пасеше чуждите стада -
дълг в живота този труд му беше.
Трудеше се всеки час и ден -
не само за своята прехрана,
а да бъде и възнаграден
с две жени - кат ценно достояние.
Но разбирай ти под "две жени" -
дейността и разума просветен.
В Лия - дейността ознамени,
в подвига на майка многодетна.
А Рахил е образ на труда,
проявен с настойчивост и ревност;
че без труд не може във света
нито разум, нито, душо, дейност.
Постоянствай, душо ти и бди,
както патриарха Яков в древност, -
и да проявиш се потруди
разум буден, многолика дейност:
бъди ум, що Божето лице
вижда - и в тъмата непрогледна
ще прозира твоето сърце,
обдарено със сила всепобедна.
Със дванайсетте си синове -
патриарси Яков ти представи
стълба на възхода вдъхновен
към небето, душо, - прав и равен.
Съответства всякое дете
на стъпало в стълбата: скъсява
пътя до безкрайното небе -
и до Бога то те възвисява.
На Исав ненавистния ти
се във подражание отдаде, -
кат на този, що те прелъсти,
първата си красота продаде.
И от бащин благослов така
ти лиши се душо. Осъзнай се!
Два пъти пропадна във греха:
в помисъл и дело! - О, покай се!

Зарад своя властолюбив нрав,
зарад своето невъздържание,
назован беше "Едом" Исав -
със неутолимите желания.
В пламъка гореше на греха
и затуй така бе и наречен -
че"Едом" е символ на душа,
що гори, пребъдва в грях всевечен.
Макар Иов да ти бе познат,
на бунище прокажен захвърлен, -
не поиска, душо, в този свят
мъжествеността му да прегърнеш.
Чужда бе на тебе твърдостта,
та и ти кат него да посрещаш
пипалата на съблазънта, -
ти, нетърпелива, душо грешна.
Който на престола бе преди,
днес е на бунището разголен,
който много деца бе родил,
днес бездомен е и обездолен.
Замени с гноището сега
блясъка, разкоша на палата,
струпеи покриват таз снага,
що преди сияеше в позлата.
Този, който бе удостоен
със достойнството на царете,
който беше с лаври украсен,
с багреница царствена облечен,
богаташът праведен, велик,
със богатствата и със стадата,
бе лишен в едничък само миг
и от славата и от благата.
Щом и тази праведна душа,
що от всички бе най-малко грешна,
примките на злия не можа
да избегне - как ти ще посрещнеш,
душо, ако нещо те слети -
ти, окаяна, грехолюбива,
помисли, какво ще правиш ти -
как с лукавия ще се надвиваш ?
Оскверних си тялото, Христе,
своя дух окалях в мръсотите,
цял съм в рани - дреха ми са те,
но Ти като всемогъщ Лечител,
с покаяние ме изцери,
и измий ми тялото, душата,
по-чисти от сняг ги сътвори,
Спасе мой, по волята Си свята.
Базначални Слове, Ти за мен
в жертва даде Свойта кръв и тяло:
тялото - да стана обновен,
и кръвта - да съм измит всецяло.
И духа предаде си, Христе,
да се извися във висините,
и достигна Твоя свят Отец, -
в царството безсмъртно на душите.
О, прещедри, Ти сред нас дойде
да спасиш човешкий род окаян.
Доброволно кръстна смърт прие -
да отвориш дверите на рая.
И затуй във тоз и онзи свет
горните и поднебесни твари -
всеповинно кланят се на Теб,
своето спасение в Теб познали.
Нека Твоите кръв и вода,
що избликнаха Ти от ребрата,
да са купел за мойта душа -
извори на прошката Ти свята.
Та като помажа се със тях -
и от тях, о слове, като пия,
с Твоите слова, от всеки грях
нека се душата ми измие.
Гол съм, от чертога брачен вън -
вън от дома брачен и вечеря.
И светилникьт ми без огън
веч остана - с масло догоряло.
Че когато съм безгрижно спял
свършила вечерята, чертога
се затворил - в уличната кал
окован сега съм, в изнемога.
Твоите, Спасителю, ребра,
от които разум и прощение
като в двойна струя се изля -
в Църквата са олицетворение
на двата завета - Стар и Нов -
като чаша тя ги притежава,
та от нея с вяра и любов
непрестанно да се освещава.
Времето на моя земен дял
малко е и пълно със стенание,
в болести, лукавства съм живял -
но ме приеми във покаяние;
към разбиране ме призови
Ти на Твойта правда свята, твърда,
към мене, Спасе, милост прояви -
плячка на врага аз да не бъда.
С ум високомерен съм сега,
със сърце ожесточено, празно.
Но не ме осъждай ти така,
както фарисея си наказал.
А смирението ми прати
на митаря, о Премилостиви,
и към него причисли ме Ти,
Съднико всеправеден и живи.
Плътският съсъд си оскверних,
Милостиви, с туй аз съм съзнание,
че неспирно и безкрай греших. -
Но приеми във покаяние.
Моят ум, Ти, Боже, просвети -
да познава истината Твоя.
И облей ме с милостта си Ти -
да не ме пленят вразите мои.
Със страстта вреда нанасях сам
на душата си, и Твойто име
поругах - но милосърд си, знам! -
в покаяние Ти приеми ме.
В Твойта чиста истина света,
Спасе мой, Ти просвети сина Си -
и над мен излей си милостта -
да не стана плячка на врага си!
В Твоя верен се не вслушах глас -
и престъпих Твоето писание.
Тежък грешник съм пред Тебе аз -
но ме приеми във покаяние;
към познание ме призови,
Спасе мой, на истината вечна:
та да не ме злият улови за храна -
помилвай ме сърдечно!
На преподобната Мария Египетска
На безплътните живота сяен
ти прекара, Майко преподобна,
с благодат от Бога се възмогна -
и сега си във живот безкраен.
Молим те - от напаст избави ни,
с твоите молитви очисти ни!
Ти, Марийо, беше в дълбините
на пороците най-тежки, страшни,
но не изгоря в тях - и душата си
в добродетел висша извиси ти.
С вяра делова и със достойнство
ти очуди ангелското войнство.
На преподобния Андрей Критски
Андрее, на отците похвало, със своята молитва неотстьпна -
от пребожествената Троица ти помощ, всеблажени, измоли
за всички нас, които със любов пред Бога имаме те за застъпник,
Та във мъки да не гинем! Чуй молитвата ни - Ти, предтавител на Крит!
Троичен
По същност неразделна Ти, неолитна по лица,
аз изповядвам Те, Едно Троично Божество,
съцарствено и съпрестолно! - Пея с тържество
трикратно химна, що Ти пеят в Твоите небеса.
Богородичен
О, Дево, Ти раждаш, и пак си Девица оставаш -
като Майка и Дева запазваш едно естество.
Когато Бог каже - природния ред изменява:
от девствено лоно да грейне свето Рождество!

Песен пета
Ирмос
Просвети, Човеколюбче, моя разум - аз Те моля:
знанието ми за Твоите повели отвори, -
за да върша с всички сили Твоята свещена воля!
Ето, бодърствам пред Тебе аз от ранните зори.
Като в нощ аз преминах живота си тук на земята.
Като бродник в нощта на греха - в непрогледен гъст мрак.
Аз се движех в мъгла - но простри Си над мене ръката:
като син на деня направи ме, Спасителю благ!
На Рувим подражавах - и аз му повторих делото -
баззаконен извърших съвет против Тебе и аз.
И, отдал се на страст, оскверних си, окалях леглото:
тъй Рувим оскверни свойто бащино ложе във страст.
О, Христе, о Царю, в топла изповед падам пред Тебе:
- Съгреших, съгреших, както братята във древността,
що продадоха Йосифа като предмет непотребен. -
А той грееше във целомъдрие и чистота.
Сродни хора тоз праведник свързаха с мисъл нечиста -
и предобразът Божи бе даден на чужди за роб. -
А ти, душо, робиня да станеш - сама си поиска:
на пороците свои продаде се в тъмния гроб.
О, окаяна душо, на Йосифа ти подражавай
целомъдра бъди - засияй ти със праведен ум.
С недостойни стремежи ти, душо, не се осквернявай,
отвърни се от калния, от беззаконния друм.
Нявга Йосиф макар във рова да прекара, Владико,
но туй беше предобраз на всичко, що Ти преживя:
погребение - и възкресение чудно, велико...
А кога ли и аз съща жертва ще Ти принеса?
Ти си чувала, душо, за кошницата със Мойсея,
що във древност са носили речните Нилски вълни.
И закрилян така, кат в чертог, младенецът лелеян
е избягнал съдбата на робите в древните дни.
Египтянските баби последвай ти, душо: - отдавна
те живота Мойсеев спазиха с боязън света.
Със страх Божи възраствай и ти, моя душо безславна,
утвърждавай се като Мойсея и ти в мъдростта.
Египтянския ум в себе си, душо, не си умъртвила:
египтянина както Мойсей би убил в древността.
И кажи, как ти без покаяние би се решила
да заселиш се там - във пустинния кът на страстта ?
Мойсей се засели в пустинята, о подражавай
на прекрасния негов живот - и по святост велик!
Та да видиш и ти, как в къпината се откроява
в разгорения огън на Бога свещения лик.
Припомни си за жезъла, с който Мойсей бе ударил
морето, о душо, и водите му в миг раздели.
Знай: предобраз бе туй на Господния кръст светлозарен.
С този кръст, душо, можеш ти чудни дела да твориш.
Аарон непорочен и чист огън Богу принесе.
Финеес пък и Офни принасяха чужд Богу дар.
И ти, заедно с тях, моя душо, принасяш несвестен
и порочен живот пред пречистия Божи олтар.
С упорития нрав уподобих се на фараона,
и на Йани и Йамврий по дух и тело, с помрачен
ум - но моля, Владико, седящ във небето на трона,
протегни ни за помощ ръка, възроди ме спасен.
С ум нещастен - със кал твоя образ изцапах, окалях.
Но Те моля, Владико: - Измий ме със моите сълзи.
Избели като сняг - направи я и чиста и бяла
мойта плът - и със Своята святост я Ти ороси.
Аз обглеждам делата си: виждам, Спасителю, ето,
че в греха съм надминал аз всичките тук на света:
че съзнателно аз провиних се в хула към Небето,
и защото неволен не бе моят грях на страстта.
Пощади ме, о Ти, пощади, Боже, Свойто създание:
аз затънах дълбоко в греха, но прости ме, прости.
Само Ти си най-чист, само Тебе грехът не обхвана.
Няма друг без порок - непорочен едиствено си Ти.
Ти си Бог, но за мен Ти прие моя образ човешки!
Чудеса Ти твори - прокажени във миг изцери.
И разслабения изцери Ти от болката тежка;
с оздравяване кръвотечивата също дари.
И ти, заедно с нея, о душо, простри си ръката:
на Христовата дреха ти крайчеца с вяра хвани.
Та Христос и за теб изцерение щедро да прати
със светите слова: - Твойта вяра спаси те. Стани!
И жената прегърбена следвай във примера, душо:
о, ела, припадни пред нозете Исусови ти.
И снагата ти Той ще изправи, в молбата ти вслушан,
за да тръгнеш по стъпките Негови верни, свети.
Водоем си дълбок на струи животворни, Владико!
Източи ми от него - аз моля Те - жива вода:
та живителен сок непрестанно във мене да блика;
и като самарянката сит да съм аз навсегда.
О, Владико мой, Господи, нека сълзите ми бъдат
Силоамска къпалия, та своите сърдечни очи
да измия във тях - та да виждам аз Тебе навсъде:
на Предвечното Слънце да виждам светите лъчи.
На преподобната Мария Египетска
Да се поклониш си пожелала
на дървото свято на живота,
и, в борбата със плътта и злото,
в своето желание си успяла.
Сподоби и мен да се сдобия
с тази слава, майчице Марийо.
Ти Йорданските струи премина
и покой безбеден ти получи,
като се от страстите отучи
и изцяло за плътта истина.
Нека ти молитвата изгони
и у нас греховните нагони.
На преподобния Андрей Критски
Андрее премъдри, пастирю богоизбрани,
сърдечно те моля: Пред Бога се ти застъпи
да ми излекува духовните, тежките рани,
спасен да ме пусне през Своите небесни врати.
Троичен
В Теб, Троице, Единствения Бог прославяме:
трикратно свят си, свят и свят - Отец, и Син, и Дух!
Несложно Същество, Ти вечно покланяемо, -
кьм мене, недостойния, сведи Ти Своя слух.
Богородичен
Нетленна и безмъжна, в мойто тяло се облече,
чрез Теб, Творецът на света - и Сам човек стана.
Ти, Дево, Майка си на Бога - Господа всевечен,
Който греха на всички нас на Себе Си взема.

Песен шеста
Ирмос
Към Бога всещедър - от цялото свое сърце -
из бездните адови вопъл раздиращ отправих.
Той чу ме - и с милост протегна ми благи ръце:
спаси ми живота от тление, вдъхна ми здраве.
Спасителю, аз Ти поднасям сълзите на моите очи,
със чистите свои въздишки, дълбоко бликнали в сърцето.
И то, съкрушено от болка, вопие към Тебе в небето:
- О, Господи, грешен съм много, но моя грях Ти заличи!
От своя Господ, моя душо, далече се ти отклони,
с греха на двамината братя - Датан и Авирон - приобщи се.
Но ти, от недрата на ада, към Бога викни, не бави се -
земята да те не погълне във тъмните си дълбини.
Разюздана си се, о душо, същинска телица си ти,
и с тъй на Ефрем заприлича. Но ти запази се от злото,
тъй както сърната се пази от ловката примка живота,
о душо, със разум и зоркост живота си ти огради.
Ръката Мойсеева нека, о душо, да ни увери,
как може живота прокажен Господ да очисти, избели.
И ти си прокажена: рани са цялата теб овладели,
но пак не се, душо, отчайвай, а милост от Бога моли.
Спасителю, както, във древност, водите в Червено море
внезапно се съединиха - и буйно с вълни си обляха
коне и войници египетски, тъй и във мене се сляха
вълните на мойта греховност - и техния съд ме обля.
И ти си така безразсъдна, тъй както Израил тогаз,
и ти предпочитане даде на плътската, душо, пресита.
Като безсловесните твари - отказа ти да се наситиш
с обилната манна небесна - презря ти Господния глас.
В дълбокия вир на халдейската мисъл се, душо, втаи -
и него така предпочете пред извора бистър в скалата,
от който извира обилно на чиста премъдрост реката,
изливаща Божа наука във животворящи струи.
Трапезата пищна в Египет с обилното свинско месо
не беше забравил народът еврейски в пустинята гладна, -
И ти таз храна предпочете, о душо, пред Божата манна:
ти земната плът предпочете пред духа божествен, висок.
Спасителю, нявга Мойсей бе ударил със жезъл скала -
и бликна вода изобилна. И туй бе предобраз чудесен
за чудните струи спасителни, що като балсам небесен
избликнаха в древност от Твоите прободени святи ребра.
Изпитай и виж, кат Иисуса Навина, о душо, и ти,
каква е земята, тъй щедро и теб обещана от Бога.
И с твоя живот на земята във праведна, светла възмога
и ти засели се, о душо, във тучните и широти.
Стани, покори своите страсти, тъй както във древните дни
сразяваше амаликитци Иисус Навин, душо, със сила.
И гаваонитците както със силата си покорил е,
тъй своите помисли грешни, о душо, и ти подчини.
О душо, преходното време на краткия земен живот
мини така както премина реката ковчега заветен, -
и тъй завладей ти земята, която по думите свети
на Господа.е обещана на верния Нему народ.
Спасителю, както си Петра, потъващ в морето спасил, -
побързай и мен да избавиш на алчния звяр от устата.
Простри и върху ми, Всесилни, десницата Своя пресвята:
от бездните на греховете нагоре ме Ти изведи.
Ти, тихо пристанище мое.Владико, Владико Христе!
Спасителна пристан за всички - побързай-и мен да избавиш!
Базкрайно си Ти милосърден, и знам, че не ще ме оставиш
да тъна във бездни греховни, отчаян и в злото встрастен.
Спасителя, царската драхма, изгубена в древност, съм аз.
Но Ти запали, Слове Божи, светилника светъл и сяен
на Твоя Предтеча - и с него във този свят грешен, безкраен,
мен - образа Свой - потьрси и найди ме в спасителен час.
На преподобната Мария Египетска
Пламъка на страстите телесни,
майко, за да угасиш всецяло,
сълзи непрестанно ти си ляла
и горяла си в огън небесен.
С тази чудна благодат - и мене
обдари, Марийо вдъхновена.
Придоби безстрастие небесно,
майко ти, чрез свято въздържание,
в непрестанно, чудно покаяние,
къпеше душата своя честна.
Затова на тез, що те възпяват,
помогни от грях да се избавят.
На преподобния Андрей Критски
Аз те знам за пастир на Крит, засиял в светостта.
Ти молитвеник Божи си - аз в греховете си чезна.
Чуй молитвата ми що трепти върху моите уста:
- Избави ме, Андрее, на греха от дълбоката бездна.
Троичен
Бог Отец, и Бог Син, и Бог Дух Свети
казва тъй от небесните си висоти:
- Неразделна и проста съм Троица Аз,
по лица разделена - единна по власт.
Богородичен
Чрез Теб, Богородице, Бог се роди като мене.
Ти си Майка на Бога - за всички се Ти помоли
пред Него - та с Твоите молитви пречисти, свещени,
да изпрати ни милост, спасение да ни дари.
Кондак
Душо моя, стани събуди се - защо още спиш?
Приближава се краят - и ти ще се цяла смутиш!
Събуди се от сън, та да бъдеш от Бога Христа пощадена. -
Той Бог вездесъщ е, изпълващ света.
Икос
Лечебницата на Христа като видя отворена
и съгрешилия Адам - във нея изцерен,
почуствува се Лукавият болезнено прободен - и
към своя, дяволски сонм, извика озверен:
- Кажете, как да уязвя Марииния Син?
Уби ме Витлеемецът - всевластният Един!

Песен седма
Ирмос
Във грях, неправди, беззакония, пред Тебе се ние провинихме
и Твоите заповеди святи нией спазихме, нито вършихме.
Но Ти, о Боже милостиви, на нашите бащи Господ,
недей оставя да погине пред Тебе престъпилият род.
Греших, беззаконствах много, отхвърлих наредбите Твои,
защото роден съм във тежки, безброй грехове.
Към своите наследствени рани прибавин и струпеи мои...
Но чуй, как в покруса сърцето към Тебе зове:
- Ти Своята милост обилна над мен изпрати.
Помилвай ме щедро, о Боже на нашите бащи.
Пред Теб изповядвам, о Боже, аз своите тайни сърдечни.
Ти мой Съдия си - и мойто смирение виж!
Ти виж и скръбта ми безкрайна преди да осъдиш ме вечно,
молбата ми чуй - участта ми преди да решиш:
-Ти Своята милост обилна над мен изпрати.
Помилвай ме щедро, о Боже на нашите бащи.
В годините древни, о душо, ослиците като изгуби
Саул на баща си - намери той царство със тях. -
Внимавай, о душо, пази се, отблъсквай ти похоти груби
и себе си ти не забравяй - пази се от грях.
Недей предпочита във скотска похот да си, -
до Царството Божие, душо, се ти извиси!
О душо, ти знаеш Давида със двойния грях, що направи,
на блудното дело пронизан от злата стрела.
Пленен от жестокост, на злото си волята той предостави -
и стана убиец - две тежки греховни дела. -
Макар да не си се свързала, о душо, със тях,
по-зле те измъчва на твойта страст тежкия грях.
Давид с беззаконие, в древност, свърза беззаконие ново:
убийството подло той с блудното дело смеси.
Но мигом се двойно покая, смири се сърцето - готово
да моли от Бога - със милост да го ороси. -
Макар да си сторила, душо, по-тежки дела,
пред Бога не свеждаш в покаяна горест глава.
Давид в дните древни сърдечно си тежкия грях изповяда:
картинно, във песен, делото си изобличи.
И най-вдъхновено разкри си дълбоко душата как страда:
- Помилвай ме, Боже, - и моя грях Ти зличи.
Защото пред Тебе единствено аз съгреших,
о, Боже на всичко - но Ти ме прости, утеши.
Кивотът когато бе носен, в ония дни, на колесница
и Оза, да го придържи, го досегна с ръка, -
за таз, душо, дързост неволна, Господнята гневна десница
сложи се над Оза... - От туй поучи се така:
светинята трябва в смирение да се свети -
със страх и със почит към нея отнасяй се ти.
За Авесалома ти знаеш, самата природа потьпкал;
делата му знаеш: леглото си бил осквернил
на своя баща цар Давида, - Ти, душо, по същите стъпки
се движиш стремглаво - към адовите дълбини.
Ти следваш страстта му - грехът му е грях и на теб.
Стремежът му пехотен твой е - безпаметен, слеп.
Небесното свое достойнство си ти покорила, о душо,
на своето тяло. Намери ти пагубен враг.
Намери друг Ахитофел ти - съветът му скверен послуша,
последва му вражите стъпки - потъна във мрак. -
Христос сам, обаче, разсея ги, та по лесно ти
да стигнеш спасена, небесните райски врати.
Със ум бе прославен, изпълнен с премъдрост
божествена беше
и, въпреки туй, Соломон се поддаде на зло.
И зло той извърши - отстъпи от Бога с живота свой грешен. -
Отстъпното дело е, душо, и твое дело.
Последва ти него със своя порочен живот,
и виж - греховете ти тежки от нето са плод!
Увлечен във тъмни наслади, които страстта предизвиква,
премъдрият стана ревнител на блудни жени.
И тъй, отчуждил се от Бога, помръкна за него светликът
на чистата мъдрост в душевните му глъбини.-
Горко ми! О душо, ти нему следовница си,
със ум сладострастен - могла ли би да се спасиш?
По скверния друм Ровоамов потегли, презряла съвета на
своя Родител - последва най-злия човек:
отстъпника древен Иеровоама! О, душо, най-клета,
отбягвай да им подражаваш ти в своя си век!
А стон отправи ти към Бога - и кротък, и тих:
- Помилвай ме, Боже, премного пред Теб съгреших!
Ахава ти също последва - и скверните ти му повтори.
Ти жилище стана - горко ми! - на плътската гнус.
Стана съд на срамните страсти - врати на порока отвори.
О душо, падни пред Христовия, честния кръст:
с дълбока въздишка греха си пред Бога кажи,
в нозе му покайно ти свойта сърдечност сложи.
Илия предаде на огън пророците срамни, лъжливи,
служители на Иезавела - порочни и зли.
Това стори в изобличение той на Ахав нечестиви. -
О душо, ти за греховете си прошка моли!
И твърдо избягвай ти да подражаваш на тях, -
укрепвай се с воля, пази се от техния грях.
Задето Ахав не послуша гласа на пророка Илия,
за него затвори небето Бог - прати и глад, -
За теб стана същото, душо - таз участ и тебе прати я
Господ - но използвай си времето в земния свят: -
вдовицата бедна Сарептска последвай и ти -
сърдечно душата Илиева ти подкрепи.
Ти събрала си в себе си, душо, простьпките на Манасия,
той идоли имаше, твоят идол бе страстта.
О душо, така ти греховната своя вина удвои я,
и двойно голяма ти стана отговорността.
На неговото покаяние ти поревни:
от Бога помилвана - ти къмто Бога тръгни.
- Пред Тебе припадам и сълзи покаянни аз Ти принасям.
Грехът ми е тежък - по-тежък от блудния грях
на грешницата. От безпътните най-провиненият аз съм,
от грешните - първият грешник съм аз посред тях.
Но ти се над Свойто създание, Владико, смили.
Повикай ме: с прошка дари ме и ме обгали.
- Погребах Ти образа светъл и Твойта заповед стъпках -
и се помрачи добротата, угасна свещта
от моите страсти, о Спасе, но чуй ми сърдечната тръпка
и с милостен поглед смекчи ми, съгрей участта.
Давид както пее - помилвай, помилвай ме Ти,
и радост небесна, о Господи, ми изпрати.
Свърни ти, о душо, покай се, разкрий си своите тайни
пред Бога всезнаещ, сърдечно, смирено кажи:
- Спасителю, кришниците ми изцяло от Тебе са знайни,
но Сам Ти над мене ръката Си с ласка сложи.
Давид както пее - помилвай ме, по милостта Си!
Помилвай ме, Боже, и с прошка облей Ти сина Си.
Изчезнаха дните ми, както изчезва сънят от очите
но тоз, що от сън се събужда във свежия ден.
Затуй аз като Езекия си лея обилно сълзите -
да бъде животът ми с повече дни продължен.
Но, душо, кой други Исайя ще бъде пред теб,
ако не Бог - Господ на всички и целия свят?
На преподобната Мария Египетска
Страстите, що по-преди в душата ти
причиняваха жестоки рани,
ти обузда - и врага засрами
със молитвен вик към Богоматер.
Помогни ми в скърбите, Марийо!"
Твоят раб ти горестно вопие.
Тоз, Когото ти обикна много,
и с душа си чиста възжелала,
за Когото ти си обуздала
свойта плът, о майко преподобна, -
помоли - със милост да посрещне
нас, рабите свои многогрешни.
На преподобния Андрей Критски
Върху непоклатимия камък на вярата ти утвърди ме,
о, отче Андрее, със своите чудни молитви свети,
свето покаяние дай ми, с божествен страх ти обгради ме,
от примките на враговете спаси ме, светителю ти!
Троичен
- Несложна и неразделна Троице единосъщна,
по естество една - Светлини и Светлина;
трисвято Същество и единосвята Същност,
Бог-Троица - всевечна Божа Същина! -
Така се възвестява във песните. - Тъй също
прославяй, моя душо, Бога всемогъщи!
Богородичен
Богородице, с песни възторжени Тебе възпяваме,
със поклани Те тачим и Те от сърце благославяме -
от Неразделната Троица - че си Христа Ти родила
и си небесните двери за нас, от земята, разкрила.

Песен осма
Ирмос
Бога в небето неспирно небесните войнства славят;
херувимите и серафимите тръпнат пред Него сърдечно.
- Всякоя твар и дихание, пейте на Бога прослава!
Благославяйте Господа всички и Го превъзнасяйте вечно.
Спасителю, много съм грешен, помилвай ме с Твойта сърдечност,
ума заблуден възвиси ми - да свърна покаянен път;
смили се над тоз, що Ти вика: - Престъпих закона Ти вечен,
но Ти ме спаси и помилвай, покрий ми със прошка грехът.
Илия, във времето древно, върху колесница бе грабнат,
но на колесница по-друга над земното се извиси:
издигна се той с добродетел в небесните сфери отдавна! -
0 душо, така да възлетиш в небето способна ли си?
Илиевата власеница струите Йордански разсече:
те спряха се пред Елисея разделно - отсам и оттам. -
А ти, моя душо, безумно от благодатта се отрече
за свойта несдържана похот, покрила те в грях и във срам.
Спомни - нявга как Елисей със Илиевата власница
сподоби се с двойна от Бога небесна света благодат, -
А ти, моя душо нещастна, на таз благодат си чуждица,
че си невъздържана в живота - най-грешна от всички в тоз свят.
Ти сонамитянката знаеш, как в древност се бе проявила:
във своя дом праведник срещна, дари го с подслон и гости. -
А ти изморения странник не си в своя дом приютила, -
затуй от чертога навънка ще плачеш затворена ти.
Нечестния нрав на Гиезия неспирно ти следваше, душо!
Поне в дните на старостта си порока му ти отхвърли:
със сребролюбива алчност ти скъсай. И Бога послушай!
От огъня адски избягай, свърши със делата си зли.
Като си последвала, душо, на Озия примера жалък,
ти двойна проказа получи и с нея се ти украси.
Изцяло си на празнотата ти своята мисъл отдала,
дела беззаконни и грешни неспирно ти, душо, твориш.
Ти за ниневийците, душо си слушала - как се покрили
с вретище и пепел, пред Бога сърдечно се каели те. -
Ти тях не последва: яви се, сред всичките, що са грешили
преди и подире закона, - ти, душо, с най-грешно лице.
Ти чула си за Иеремия, о душо, когато от рова
с обилни сълзи към Сиона отправяше вопли безспир.-
0 душо, живота плачевен на този пророк ти готова
бъди - да последваш, и вярвай - ще найдеш спасение, мир!
В Тарсис, душо, Йона побягна. Защото прозрял бе пророкът,
че ниневитяните ще се обърнат към Бога. И Бог
ще бъде към тях милосърден - и ревност смъти го дълбока:
дали той не ще се излъже във погледа си на пророк.
Ти чула си за Даниила, о душо, затворил устата
на лъвовете, сред които се бе отзовал във трапа.
Узнала си и за момците с дълбоката вяра, когато
с Азария те потушиха пламтящия огън в пещта.
Приведох ти, душо, за пример на всички лица имената,
изпълнили плътни страници във Ветхия Божи завет.
О душо, последвай възторжено на светите люде делата,
презри и отбягвай да следваш на грешните примера клет...
- Спасителю, Съдниче прави, помилвай ме и избави ме
от огъня, който на мене се пада възмездно по съд.
Преди да настъпи ми краят, аз моля Те: - прошка дари ми.
Разкайвам се с горест дълбока за своя изминат в грях път.
Спасителю, викам към Тебе, тъй както злодеят от кръста:
- Спомни си за мене, Иисусе. - Ридая кат Петра и аз:
- Прости ми! - И както митаря покайно в гърдите се блъскам.
И както блудницата плача. - О, чуй ми плачевния глас!
- Спасителю, гнойните рани в душата ми грешна, смирена
аз моля Те - Ти излекувай: едничкият Лекар си Ти!
С пластир наложи ги, облей ги с вино и с елей скъпоценен:
дела покаянни и сълзи умилни ми Ти изпрати.
- Помилвай ме, Сине Давидов! - ведно с хананейката викам.
Кат кръвотечивата с вяра докосвам Ти дрехата аз.
В очите ми с мъка покайна обилно сълзите ми бликат,
като на Мария и Марта във смъртния Лазаров час.
- Спасителю, чаша със сълзи над Твойта глава аз проливам,
тъй както жената разблудна обля Те със скъпо миро.
Тя търсеше милост. Аз също към Тебе ръце си простирам
и моля: - Прости, и затрий ми от мен сътвореното зло.
- Макар и да няма друг някой пред Теб като мен да грешил е
Спасителю добросърдечни, пак дръзвам да моля със страх,
разкаян за свойта греховност, в сърцето с любов най-обилна:
- Помилвай ме, Премилостиви, изтрий ми големия грях.
- Спасителю, Свойто създание Ти пощади, потърси ме.
Добрия си Пастир, Иисусе, а аз - заблудена овца.
Загивам - ръка протегни ми, от вълчата паст изтръгни ме,
стори ме на агне невинно под Твоята пастирска власт.
- Спасителю, Съдниче прави, когато ще седнеш да съдиш
и Своята слава покажеш - във всички ще пламне страхът:
горящата пещ ще им спомня за тежки, правдиви присъди,
и всички във тръпка ще бъдат пред Твоя величествен съд!
На преподобната Мария Египетска
Майко, Светлината непреходна
като те с лъчите Си огрея,
мрачните си страсти ти със нея
отстрани - и се видя свободна.
Ти в благодатта си възсияла, -
просвети тез, що те възхваляват.
Майко, като видя Зосима -
теб, безплътен ангел, в плът облечен,
в миг изпита ужас сърдечен
и възхвали Божието име.
На Христа - Творец на чудесата,
химн възнесе чист към небесата.
На преподобния Андрей Критски
Учителю на покаяние, Андрее Критски, вдъхновен от Бога!
Прослава на светците Божии - за мене, грешния, се помоли:
да снеме Господ Бог греховните вериги, под които изнемогвам
и със великодушно опрощение Той щедро да ме обдари.
Троичен
Ти, безначални Отче, Събезначални Сине,
и Душе, благ Дарител на праведността.
Родителю на Словото, Което Ти прати ни,
Предвечно Слово на Предвечния Отца!
О, Душе, Който съживяваш и съзиждаш!
- Единна Свята Троице, Ти виждаш
покайните ми сълзи и смирение: -
простри десница милостна над мене!
Богородичен
Пречиста Дево, багреницата мечтана на Емануила
се изтъка във Твоята утроба чиста, преблагословена,
като от пурпур. - И затуй Те тачим като Господа родила:
за Майка Богородица почита Тебе цялата вселена.

Песен девета
Ирмос
Неизразимо с думи е пречудното рождение,
що чрез зачатие безсеменно в света се изяви.
Плодът пречист и свят на Майката без мъж нетленен е,
защото Божието раждане нас всички обнови.
- Затуй като Богоневеста Майка на всички във света
Те православно величаем, Богородице света.
Умът изранен е, телото във болки изгаря,
духът боледува, без сили остана речта.
Животът е мъртъв - пред него се вече отваря,
за края му земен, последната тежка врата.
- Какво ще направиш, окаянна душо, когато
поиска ти сметка за твоите дела Съдията?
Припомних ти, душо, световната повест, която
Мойсей бе описал, и целия Божи завет:
на грешни и праведни аз ти разказах делата,
живели и дали добро или зло в този свет. -
Ти бе подражателка, душо, на тез, що грешиха,
а не на които се в свят живот тук проявиха.
За тебе, о душо, безсилен законът остана,
без сила остана светата евангелска реч,
стана безполезно и цялото свято Писание,
светите пророци отблъсна ти, душо, далеч.
И твоите рани безспирно се все умножават,
че липсва ти лекар, о душо, да ги оздравява.
Привеждам ти, душо, от новозаветното Слово
затрогващи примери - вниквай с размисъл във тях:
и праведните да последваш бъди ти готова,
от грешните се отвръщавай - от техния грях. -
С молитва сърдечна и пост, с чистота и говение,
смили ти Христа - та Той да ти прати прощение.
Когато Христос във плътта на човек се облече,
разбойници към покаяние Той призова. -
0, душо, локай се! Вратите на Царството вечно
са вече разкрити. И грабят го - виждаш това! -
разкаяни грешници: и фарисеи, митари...-
Нима ще допуснеш теб, душо, да те изпреварят?
Христос Бог прие тук човек като мене да стане.
С плътта приобщил се, и Той по човешки живя.
И всичко, присъщо човеку, изпълни, обхвана,
освен греховете. - И образ бе, душо, това! -
С това Бог показа безкрайното си снизхождение
към тебе, о душо! Почуствай го ти във смирение!
Христос мъдреците спаси и овчари повика,
и много деца-младенци мъченици стори.
Дари Симеон престарелия с радост велика,
пророчица Ана огрея с небесни зари! -
На никой от тях ти не си поревнувапа, душо! -
И как ще застанеш присъдата вечна да слушаш?
Четиресет деня Господ във пустинята жежка
прекара във пост - накрая и Той огладня.
С това Той показа природата Своя човешка. -
0 душо, най-грешна от всички на тази земя,
не се поленявай, когато врагът връхлетей те,
а го отблъсни със най-ревностен пост и молитва.
Христос бе подложен от дявола на изкушение.
Предложи Му злият в хляб камъни да претвори. -
За миг на планинско изкачи Го той възвишение -
царства му предложи - на Него да ги подари...
Пази се, о душо, и ти от уловка такава.
В молитва и бдение ти всекичасно прекарвай.
Светилникът Божи - пустинническа гургулица -
приканваше към покаяние с гласа на пророк.
А Ирод в безпътство живя с незаконна царица -
потьваше с Иродиада във грях най-дълбок. -
0 душо, от примки греховни свърни си окото.
В свето покаяние ти потопи се със кротост.
В пустинята дива засели се светъл Предтеча,
предтеча на Бога и Божията благодат.
При Него Юдея, Самария - цяла се стече
с покаянно чувство - с копнеж по отвъдния свят.
И всички приемаха с вяра светото кръщение...-
Ти чужда си, душо, на тяхната вяра, смирение.
И бракът е честен, и брачното ложе е свято,
защото и двете Христос с благослов обдари,
когато във Кана прие със плътта Си храната,
и, с първото чудо, във вино вода претвори, -
И всичко това Той, о душо, за тебе направи, -
да станеш ти нова - и черния грях да забравиш.
Христос излекува човека, що беше разслабен,
И мървтия син на вдовицата Той възкреси.
Сина и на стотника върна в живота оздравен.
И пред самарянката Своя Лик Той изрази. -
И всичко това, о душо, за тебе направи,
та служба със дух и със истина да му отправяш.
Дари Бог със здраве жената, докоснала края
на плаща Му - бедната кръвотечива жена.
Очисти прокажени. Хроми изправи - да знаят
да ходят. На слепите Той подари светлина.
На глухи, прегърбени, неми - дари изцеление
с една само дума - за твоето, душо, спасение!
Христос бе лечител - със здраве дареше живота,
осеняше бедните с вечната, благата вест.
Протегна ръка - и отпъди смъртта от леглото
на щерката на Иаира, сломен и злочест.
Беседваше с грешници. Господ със бедни дружеше.
С митарите, що ги презираха всички, ядеше.
Спаси се митарят; жената разблудна възрастна
в свето целомъдрие; гордият пак фарисей
присъда получи. Молбата на първия ясна
бе: - Господи, Своята милост над мене излей!
А вторият гледаше другия с горда глава.
Признателност Богу уж думаше с празни слова.
Закхей бе митар - и все пак получи спасение.
В съблазън се бе фарисеинът Симон поддал.
Получи блудницата на греховете прощение
от Тоз, Който прошка над всякакъв грях е излял. -
Побързай, о душо, на примера и в подражание,
облей се с водите на чисто, свето разкаяние.
Не си ти последвала, душо, жената разблудна,
що миро уханно във съд алабастрен вложи:
и с него помаза, през сълзи, със преданост чудна
Иисусу нозете, изтри ги със своите коси.
И списъка на греховете и Господ разкъса
и къмто греха и изпълни сърцето с погнуса.
Ти знаеш, о душо, онез градове, във които
Христос благовести - и как ги тогава прокле. -
Внимавай и ти да не бъдеш с таз участ покрита,
с присъдата, що се върху им от Бога изле.
Сравнени със содомците бяха - и, вместо с награда,
Христос отежни ги с осъждане даже до ада.
Ти чула си за хананейката, със дъщерята,
която бе болна - и с дума Христос изцери.
- Спаси ме, о Сине Давидов! - със вик на устата
Христа тя достигна - Той чу я и я обдари. -
Не падай, о душо, за своя грях в отчаяние,
сърдечно последвай Иисуса и ти със ридание.
- Смили се, спаси ме, о Сине Давидов, помилвай -
Ти, Който със дума една бесновати цериш.
Облей ме със Своята милост безкрайна, обилна,
и както разбойника, ме със надежда дари:
- Във рая небесен ще бъдеш със Мене - тогава,
кагато Аз дойда във Свойта божествена слава.
- Висяха на кръстове с Тебе разбойници двама:
обсипа Те с хули жестоки единът от тях.
А другият Те благославяше с вяра голяма,
видял в Тебе Бога - за своя разкаял се грях.
- О Благоутробие, и мен, кат разбойника верен,
введи ме във вечното царство през Своите двери.
-Творението цяло потръпна в уплаха, когато
видя Те разпънат. Разпаднаха се планини,
сгромени от ужас. Разтресе се цяла земята.
Разтвори се адът. Небето се в миг затьмни.
Помръкна светликът на дневното слънце, - в покруса,
кога прикован Те видяха на кръста, Иисусе!
- От мене не искай достоен плод на покаяние,
защото съм слаб - но дарявай ми всякога Ти
сърце съкрушено - раздирано в плач и ридание,
и в бедност духовна Ти целия ме потопи. -
Та те, о Спасителю, жертва да бъдат от мене,
принесена Ти във огъня на свято смирение.
- О, Господи, Съдниче, Ти ме познаваш всецяло!
Когато пък дойдеш с небесния ангелски чин -
да съдиш сърцето човешко във грях загрубяло, -
дари със пощада Ти Своя най-грешен син. -
Че са греховете ми, щедри Иисусе, най-тежки,
и те надминават природата наша човешка.
На преподобната Мария Египетска
Със живота свой безплътен, сяен,
ангели и хора ти почуди,
като самоволно се прокуди -
зад Йордан - в пустинен кът незнаен.
Ти, Марийо, си препобедила
плътската природа с чудна сила.
Преподобна Майко, ти пред Бога
застъпи се - милост да излее
върху тез, кои хвала ти пеят, -
та да се избавят от тревоги. -
И, презрели всички изкушения,
Бога, с теб, да славят с песнопение.
На преподобния Андрей Критски
Отче честни, пастирю на Крит, Андрее преблажени,
винаги моли се ти за тез, които те възпяват.
Та да се избавиме от гняв, и скърби и от тление,
и от грях - които тачим вярно твойта свята памет.
Троичен
Единосъщна Троице, единна в три лица,
възпяваме Те, като славиме Отца,
и Сина със молитва величаем,
на на Духа се покланяме - Бог истинен и сияен.
Единно троелично естество със животворна сила -
Която със живот си всичко обдарила.
Богородичен
Пречиста Богородице, Ти Своя град спази,
защото той чрез Теб, чрез Твойта мощ царува.
Чрез Теб укрепва се, над своите врази,
чрез Тебе, със победа тържествува.
Чрез Теб той побеждава и всяко изкушение -
духовните врази - и ги държи пленени.



Източник: pravoslavieto.com
Пeсен първа
Ирмос
Помощник, Покровител мой биде ми за спасение:
Той моят Бог е - и ще Го прославя с песнопение.
И на отците ми е Бог - ще го превъзнеса,
защото се прослави със несметни чудеса.
Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!
Отде да започна да плача над своя живот окаянен,
над своите греховни дела, о пресладки Иисусе Христе?
Какво ли начало да сложа на моето скръбно ридание? -
0, Премилосърдни, прости ми Ти моите безброй грехове.
Ела, пренещастна ти, душо, с плътта си от грях овладяна -
и в изповед чиста, сърдечна до Бога се ти възвиси.
От грешен живот откажи се - и цялата в сълзи обляна,
пречиста, покаяна жертва на Господа ти принеси.
По първия грях на Адама увлечен във тъмна съблазън,
видях се разголен пред Бога - и чужд за блажения рай.
В престъпност се виждам затънал - и тръпна и чезна в боязън.
Далеч съм от вечното царство - грехът ме измъчва безкрай.
Горко ми, о душо! Последва на Ева ти примира дързък:
в съблазън си вдаде очите - и зле се от туй нарани.
Плода забранен ти откъсна - да вкусиш от него побърза,
и тъй, както Ева, пред Бога в греха й се ти провини.
Като съблазнената Ева и аз с мисълтта си порочна
станах като Ева - повикан от дръзкия глас на плътта.
Горчивата ябълка вкусих - наглед така сладка и сочна.
И тъй се предадох всецяло - безпомощен роб на страстта.
Заслужено беше изгонен прадедът Адам от Едема,
пред Твойта едничка повеля не свел благосклонно глава.
А аз пък пострадах, защото в своята гордост голяма
отхвърлям със дързост безспир животворните Твои слова.
Надминах убиеца Каин - и сам аз станах доброволен
убиец на своята съвест. И моята плът оживя.
Война неразумна повдигнах - аз, Твоят син най-недостоен -
Война срещу своята съвест с лукавите мои дела.
На чистата правда на Авел аз чужд се показах, Иисусе.
И нивга на Теб не принесох приятен, безкористен дар.
Доволство от свят дълг изпълнен в живота си нивга не вкусих,
живот непорочен не дадох пред Твоя божествен олтар.
И ние на своя създател принесохме, душо, със тебе
нечистата жертва на Каин: позорни и черни дела.
Порочна е нашата жертва: животът ни тлей непотребен,
затуй и присъдата тежка надвисна над нашта глава.
На този свят Ти ме извика - от кал ми създаде телото,
вложи плът и кости в мене, вдъхна ми дихание Ти.
О, Творче, към тебе прибягвам - Ти, Съдниче мой в живота,
Избавител мой, приеми ме разкаян пред Твоите врати!
Спасителю, аз изповядвам безбройните свои падения.
И раните, ето, разкривам на мойта душа и тело.
Тез рани се мен причиниха след страшни, жестоки мъчения,
от помисли зли, породени от връзка с всемирното зло.
Безброй грехове са ми бреме - но знам Твойта милост безбрежна:
Спасителю, с обич и милост Ти само наказваш Един!
За тоз, който плаче разкаян, разкрил си прегръдката нежна
И с бащина прошка приемаш любимия, блудния син.
Лежа аз пред твоите двери - с молитва гореща, сърдечна:
- Спасителю, Ти не отблъсквай раба си поне в старини.
Не ме запокитвай във ада, и Своята милост всевечна
върху греховете излей ми - във края на моите дни.
В ръцете на разбойници паднах, със своите помисли грешни.
И те най-жестоко покриха телото ми с рани безчет.
Но ето ме, свлечен, Иисусе, във Твоите нозе безутешен:
- Христе, изцери с милостта Си сина Свой разблуден и клет.
Свещеникът мина край мене, погледна ме с взор безучастен,
мина и левитът - и в него не трепна сърцето от жал.
Единствен, Иисусе, Ти, Който чрез Майката Дева проблясна,
склони се над мен, изцери ме и щедро с любов ме обля.
Ти, Който върху Си поемаш на целия свят греховете,
Ти, Агьнче Божи, снеми и греховното бреме от мен!
Облей ме със милост - и нека тя в мойто сърце да просветне.
О, дай ми способност да мога да роня сълзи умилен.
Към Тебе пристъпям в тревога, във времето за покаяние,
и пак Те, Създателю, моля: - от моите слаби плещи
снеми ми греховното бреме - и дай ми едно въздаяние, -
по Твоята милост безкрайна - поройни, умилни сълзи.
От грях изнемогвам, но моля - не ме отминавай с погнуса,
и Свойто лице не отвръщай от моя греховен товар.
Безкрайна е Твоята милост - през сълзи Те моля, Иисусе:
за моите грехопадения прати ми Ти прошка във дар.
Спасителю, неизброими са моите тук прегрешения -
съзнателни или неволни - и явни, и скрити са те,
и знайни, и не... О, прати ми, Ти, Боже всеблаг, утешение,
и нов човек Ти сътвори ме - очистен, спасен, опростен.
От млади години неспирно пристъпвам аз и пренебрегвам
свещените Твои завети, Христе. И преминах така
живота си тук в униние. Но днес със молба аз Те следвам:
- Простри, в старостта ми, Ти Свойта спасителна крепка ръка.
Спасителю, Свойто богатство в безпътен живот аз разсипах.
От подвизи благочестиви изпразнен е моят съсъд.
Със гладна душа съм и жадно към Теб не преставам да викам:
- Побързай, помилвай сина Си преди да премина отвъд.
Пред Теб коленича, Иисусе, в грях паднах, но Ти очисти ме.
Снеми, Милостиви, от мене тоз тежък товар-грехове.
Облей ми сърцето със обич - умилни сълзи изпрати ми!
Не ще ми душата престане към Тебе все тъй да зове.
Не влизай във съд Ти със мене! Недей ми посочва делата!
словата ми като изследваш; и моите простьпки Ти
като ми изтъкваш, Всесилни. Но със щедростта Си пресвята,
не гледай безчинствата мои, и милост ми Ти изпрати.
На преподобната Мария Египетска
Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.
Дай ми от дарената ти свише светозарна благодат на Бога -
та да пръсна мрачната тревога
от страстта, която в мене диша.
И с възторг да мога да възпея
твоя жизнен подвиг чудодеен.
На Христовите свети повели
ти се подчини с благоговение,
и Христа последва с вдъхновение -
повиците на плътта презряла.
И на добродетелта цветята
цъфнаха, Марийо, теб в душата.
На преподобния Андрей Критски
Преподобни отче Андрее, моли се Богу за нас.
Молим те, Андрее, с твоите молитви избави ни
на безчестието от погибелната страст.
И участници на Божието царство направи ни, -
Със любов сега ти пеем - погледни към нас!
Троичен
Слава на Отца, и Сина, и на Светия Дух.
Предвечна Троице, Която в преклонение
ний славим във едно Божествено лице, -
снеми Ти, милостна, греховното ми бреме,
прати умилни сълзи в моето сърце.
Богородичен
И сега, и всякога, и във вечни векове. Амин.
Богородице, чиста надеждо, ходатайко свята
на всички, които те с песни възпяват, снеми
Ти греховното бреме, що с тяжест ломи ми снагата.
И, о милосърдна, прати ми умилни сълзи!

Песен втора
Ирмос
Заслушайте се, небеса: - със словото си ще възпявам
с възторжен, светъл химн Христа, в света се въплътил от Дева!
Послушай моя глас, небе! Земя, ти в словото внимавай
на този, който пей хвала на Бога - преклонен, разкаян.
Със Свойто милосно око, Спасителю, Ти погледни ме.
Изповедта ми от сърце - сърдечно моля, приеми ми.
От всички най-съм грешен аз, най-много съгреших пред Тебе.
Но Твоя твар съм - приласкай сина си грешен, най-последен.
На злото вихърът вилней в душата ми - и той ломи ме,
но Ти простри ръка над мен и, както Петра, подкрепи ме.
О, виж, като блудницата, покайни сълзи Ти поднасям:
о, Спасе, Ти ме очисти - Излей над мене милостта Си.
Душевната си красота аз помрачих чрез своите страсти -
и в прах превърна се умът на Твоя блуден син нещастен.
Раздрах си дрехата, що Ти уши ми в часа рожденен:
и днес лежа аз гол пред Теб, във грях окалян, непотребен.
Облякох скъсания плащ, що със коварство изтъка ми змията,
и потъвам в срам - нечист, окаян, с гнойни рани.
Видях на рая хубостта в градината - и във съблазън
с ума си паднах - и затуй лежа гол и със срам наказан.
Водачите на всяка страст ме дращят с гняв и задушават.
И беззаконието им не стихва, още продължава.
Доброто, Твоя образ чист, що Ти вложи в начало в мене,
погубих аз - сега съм гол, срамувам се, сърце ми стене.
Съши ми плътско облекло грехът, отхвърли той раздрана
от рая дрехата ми, що от Теб бе, Боже, изтъкана.
С одеждите на моя срам покрит съм като с лист смокинен,
със туй да се изобличат в мен страстите неукротими.
Облякох срамна дреха аз във гнусота окървавена
от чувствения ми живот - в безпътица и грях проведен.
Спасителю, аз оскверних одеждата на мойто тяло,
и онова, що Твой е лик, със своите дела изкалях.
Паднах в порока на страстта, плътта ми тлее в сляпа жажда,
И от тогаз до днешен ден врагът неспирно ми досажда.
От плътска ненаситност и превързаност към всичко земно,
сега подтиснат съм, Христе, Спасителю, от тежко бреме.
И образа на свойта плът кат украсих със скверни мисли,
сега се сам осъждам аз и мъка страшна ме притиска.
Погрижих се за външността, а скинията на душата,
що Бог по образ Свой съгради, презрях, пленен от суетата.
И като си представих аз безпътността на моите страсти,
заплетох своя разум чист в стремежите си любострастни.
Първоначалния свой лик на добротата аз премахнах.
Но, Спасе, Ти го пак открий като изгубената драхма.
Кат грешницата викам аз: - Сгреших, похулих Твоите тайни,
о, приеми като миро, Христе, сълзите ми покайни.
Спасителю, като Давид, чрез блуд паднах на грях в ярема,
но Ти със моите сълзи омий душа ми осквернена.
Като митаря викам аз: - Спасителю, Ти очисти ме,
защото съгреших пред Теб тъй както никой не грешил е.
Ни покаяние, ни сълзи, нито пък умиление имам,
но Ти, Спасителю, си Бог - и моля: тях Ти изпрати ми.
Недей затваря Ти вратите Свои, Господи, пред мене:
пустни разкаяника Си - през тях да влеза с опрощение.
Човеколюбче, Който искаш да бъдем всичките спасени,
сърдечното ми покаяние съзри - и призови и мене.
Душата ми въздиша - чуй. И приеми ми Ти сълзите.
Разкаян грешник съм аз; Ти - безкрайно благият Спасител.
Богородичен
Ти, Която си от всички най-възпята,
със молитва ний сега пред Теб стоим:
- Дево, Майко Богородице пресвята,
за спасението наше се моли!
Друг ирмос
Вижте: Аз Бог съм всемогъщ, Който в пустинята, отдавна,
за Своя народ, като дъжд, изпратих от небето манна;
отключих твърдата скала, гръдта й извор чист да стане,
и жаждата да утоля на Своите чеда избрани.
- Послушайте, вижте: Аз Бог съм! - Вникни в тези думи, о душо,
защото Господ ги изрича. И скъсай с предишния грях.
И бой се, кат Нему подсъдна: готова присъда да слушаш,
че Той Съдия е и Бог е, яви се пред Него със страх.
Кому ли приличаш, о душо, окаяна и многогрешна?
На Каин - убиеца първи, а също тъй и на Ламех.
Телото си си вкаменила - със злото в коварната среща.
Със злите стремежи ума си уби ти, потъна във грях.
Макар ти, о душо, за всички от древното време да знаеш,
ти пак ни Еноса последва, ни пример от Сита пък взе.
Ти не заприлича на Ноя, нито на Енох, и нехаеш
живота си в правда да минеш със чисти и святи нозе.
На Божия гняв ти отвори източника, душо, самичка.
И във дълбините бездънни на тоз извор ти потопи:
плътта си, делата, живота, което си имала - всичко.
Навън от ковчега на Ноя остана единствена ти.
Ламех тъй редеше в ридание: Аз мъж убих и нараних се.
Убих и младеж, и телото със струпеи ми се покри, -
А ти не се стряскаш, о душо, макар, че ума оскверни си
и своята плът ти изкаля. Огледай се - и трепери!
О, как подражавах и аз на убиеца древен Ламеха!
Той мъж бе убил, а пък аз си душата с греха умъртвих.
Младеж той лиши от живот, на ума си живота отнех аз.
Кат Каина брат си и аз свойто тяло с порока убих.
Изхитри се стълб да издигнеш и кула да зидаш със похот.
Но твоите замисли, душо, Творецът с един мах възпря.
Пречупи Той твоята хитрост и ти повали се без ропот
и немощно върху земята. И в тази немощ ти изгоря.
Ранен съм аз смъртно. И ето, стрелите с отрова поени,
които нанесоха рани на мойто тело и душа.
Тез рани са: смутът душевен и струпеите загноени -
на тъмната похот чедата и слепият кълн на страстта.
В гнева си Бог нявга отгоре изпрати огън всеизгарящ
и той над содомците грешни обилно, кат дъжд, се изля.
А ти, на геената огъня, душо, неспирно разгаряш
и в този огън ще погинеш за свойта безпътност и грях.
- Аз Бог съм - Тоз, Който изпитвам сърцата - прозрете и вижте!
Аз всичките помисли зная, делата - и зли, и добри.
Горя греховете и съдя сираци, смирени и нищи!
Аз Бог съм!.. - Послушай ти, душо: склони се пред Бога, смири!
На преподобната Мария Египетска
Ти, Марийо, Си ръце простряла
в бездната на злото потопени,
и от Бога щедър ти спасение
молиш за душа си изгладняла:
както Петра Той да те избави,
нов човек - спасен да те направи.
Всеусърдно и с любов всецяла
на Христа в нозете ти се свлече.
От греха предишен се отрече,
пътя на отшелника избрала.
Със живот и помисли най-свети
ти изпълни Божите завети.
На преподобния Андрей Критски
Искаш ли, о душо, любовта на Бога да ни грее -
нека коленичим пред нозете Му в сълзи
и да шепнем: - Чрез молитвите най-чисти на Андрея,
Господи, помилвай ни, спаси!
Троичен
Ти, Базначална Троице, Една, Несътворена
и Неразделна - грешника разкаян приеми.
Не пренебрегвай, пощади душата ми смирена -
от огъня на вечността я избави.
Богородичен
Богородице, Владичице свята, надежда и пристан
за всички, що страдат и буря в живота громи, -
със Своите усърдни молитви, о Майко пречиста,
Сина Свой, Създателя наш, умилостиви.

Песен трета
Ирмос
Върху скалата непоклатна на Твоите заповеди -
Ти Христе, със сила благодатна моята мисъл утвърди!
Със огън Господ изгори на содомяните земята,
излял се като огнен дъжд от лоното на небесата.
О, бягай, душо, като Лот-във планината се спасявай.
В Сигор се скрий - в покруса там разкайвай се и се смирявай!
О, бягай, душо, от Содом - заплахата му е голяма:
та теб да не унищожи стихийният божествен пламък.
Пред Теб със изповед, Христе, пристъпям - съгреших безмерно.
Но Ти си милосърд - прости, измий душата моя черна!
Пред Теб най-много аз греших - безчет са моите престъпления!
Но Ти, Спасителю Христе, не ме отбллъсквай със презрение.
Че Ти Си Пастирят добър - о, напъти се и към мене
и ме със обич потьрси - като овцата заблудена!
Иисусе сладки, Ти си мой Създател, а пък аз - създание,
което във копнеж гори да го облееш с оправдание I
Троичен
Единна Троице, към Тебе със моление
пристьпяме: - Предпазвай, Боже, Ти
душата наша от съблазън, изкушение,
в опасност ни спасение прати!
Богородичен
Радвай се, Утробо осветена!
Радвай се на Господа престол!
Радвай се, о Майко преблажена:
грее те небесен ореол!
Друг ирмос
О, утвърди Ти, Господи, върху скалата
на Твоите заповеди моето сърце!
То колебливо е. Едничка воля свята
е Твойта! Ти единствен Господ си, Христе!
В Теб, Който си Извор на всеки живот, о Христе,
единствено в Тебе видях на смъртта победител.
И в края на дните си викам от цяло сърце:
- Сгреших аз пред Теб, очисти ме, бъди ми спасител!
На тез, що живяха безпътно и блудно при Ной,
Спасителю, аз проявих се кат сляп подражател.
Затуй и присъдата тяхна е жребий и мой:
кат тях да загина в потопа, обгърнал земята.
Сгреших аз пред Тебе, о Боже, с най-тежкия грях.
Но Ти очисти ме. Че няма друг тук на земята,
когото в греха не надминах-от всичките тях
най-грешния аз съм: с най-тежката рана в душата.
Последва делото на отцехулителя Хам;
постъпката му леконравна ти, душо, повтори:
на ближния си не закри срамотата. И в свян
не свърна лице - да не гледаш му, душо, позора.
О, душо нещастна! Наследница ти не стана
кат Сим: не получи кат него ти благословение;
нито наследи, кат Иафета, безкрайна земя,
макар че възможност ти дадена бе - за прошение.
Излез от греха ти. Излез от земята Харан!
Иди, моя душо, иди във земята, където
извира живот и нетление, която Аврам
в наследство получи за своята праведност света!
Ти чула си, душо, как нявга, във древните дни,
Аврам по повеля на Бога, замята напусна,
в която живели: баща му, деди, прадеди!...
- Бъди като него, о душо, на Бога послушна!
Кога патриархът Аврам, при Мамврийския дъб,
троицата ангели срещна - получи обета: -
в блажената старост подарък от Бога най-скьп
да има: наследник очакван с надежда най-светла.
О душо нещастна, разбираш ли ти, че Исак
е жертва предобразна, Богу принесена тайно?
- Последвай и ти със решителност Божия знак
на волята Негова - с преданост пълна, безкрайна!
Ти знаеш, че в древност Измаил изгонен е бил,
кат рожба на похот, от майка робиня добита. -
Бъди, моя душо, внимателна, та да не би
така да пострадаш за своята похот прикрита.
Агар, египтянката древна, последва и ти -
и, също кат нея, о душо, робиня ти стана:
от връзката с твоята похот ти също роди
Измаила нов - дързостта, със греховни желания.
За стълбата знаеш, що Якову се присъни:
небето тя свързваше с твърдата гръд на земята. -
По нея и ти с благочестие твърдо стигни,
о душо, чертога спасителен на небесата!
Последвай ти примера, душо, на Мелхиседек,
салимския цар, и на Бога най-предан свещеник!
На Бога Христа той предобраз бе в древния век. -
бъди му и ти подражателка, душо смирена!
Не се кат жаната на Лота обръщай назад,
о, душо, та солен стълб ти да не станеш.
И нека содомците грешни, съдбата на техния град -
ти бъдат поука. - В Сигор се спасявай, далеко!
Ти бягай, о душо, от тежкия, страшния грях,
извършен от жителите на Содом и Гомора.
Тъй както Лот, в древни години избяга от тях -
избягвай да вкусваш на плътската похот позора.
Помилвай ме, Боже, помилвай ме! - Чуй ми гласът, -
когато пак дойдеш със Своите ангели святи,
и ни призовеш Ти под Своя всеправеден съд,
възмездие всекиму да въздадеш по делата.
Недей Ти отхвърля, Владико, молбите на тез,
които Ти пеят, в молитва пред Теб преклонени.
Със своята обич безкрайна в душите им влез,
срещни ги със милост и ги отпрати опростени.
На преподобната Мария Египетска
Буря е развихрена във мене
и на грях потъвам във вълните.
Майко, със ръка ме досети ти -
посочи ми пътя за спасение:
светлото пристанищно сияние
на божественото покаяние.
Моята молитва всеотдайна,
преподобна Майко, принеси ти,
заедно със своите молитви,
Пречистата Господня Майка.
И така за мен да се отворят
дверите на Божите простори.
На преподобния Андрей Критски
О, светителю Андрее Критски, моля те сърдечно: -
и на моите грехове ти прошка изпрати
със молитвите твои най-чисти. На Твореца вечен
свят служител, преизряден таиник си ти!
Троичен
Несътворена Троице, Единна, Безначална,
възпявана във три Лица, - спаси, спаси ни Ти!
Ний с вяра се покланяме и с песен величална
възхваляме ний Твойта мощ: Отец, Син, Дух Свети!
Богородичен
Богомайко, Тоз, Който роден е предвечно от Бога,
чрез Тебе - Девица, яви се в света посред нас.
И, макар че кърми Го и плод бе на Твойта утроба,
пак Дева остана - по чудо на Божата власт.

Песен четвърта
Ирмос
Пророкът чу, о Боже, за Твоето пришествие
и трепна от уплаха: че Ти ще се родиш
от Дева - и така в света ще се явиш.
И рече: - Чух пречудното известие
за Теб - и се уплаших... Господи, да е
прославена мощта Ти през всички векове!
Не презирай Своите дела,
не оставяй Своето създание! -
Ти си безпогрешен Съдия,
аз - последен грешник окаянен.
Повече от всички съгреших.
Но пък Ти си Бог всемилостиви,
Имаш власт на всички да простиш
греховете тежки, нечестиви.
Душо, краят вижда се, но ти
си се вдала в плен на сатаната.
Времето се вече съкрати:
Съдията чака при вратата.
Като сън и цвят ще отлети, -
ти защо не готвиш се за среща
и защо нехаеш? Стани ти,
моя душо пренещастна, грешна.

Пробуди се и се загрижи
за делата, душо, що извърши.
До лицето си ги приближи -
и облей ги с капчици от сълзи.
Доблестно си пред Христа признай
грешните дела и помишления,
та Той с обич да те приласкай
и ти прати мир и опрощение.
Във живота няма, Боже, грях,
нито дело, нито злоба има -
на които аз да не станах
сляп проводник, жертва най-любима.
С помисли и дело аз греших,
както никой друг тук на земята,
с ум и дело аз се провиних
като стъпках волята ти свята.
И затуй аз бях изобличен
и осъден бях от съвестта си -
тоя съдник силен и свещен.
Но Ти, Господи, мой Съдия си,
и Избавител всезнаещ си -
върху ми простри десница свята,
и с пощада ме дари, спаси
Ти на Своя блуден раб душата.
Лествицата до небесний свод,
що видя в съня си Яков, в древност,
символ е на устрем и възход,
полет към небесната безбрежност.
Ако искаш в творчески размах
и разумно, душо, да живееш -
скъсай със живота си във грях,
обнови се цяла - и ще грееш.
Зноя дневен и в нощта студа
Яков с примирение търпеше.
Той пасеше чуждите стада -
дълг в живота този труд му беше.
Трудеше се всеки час и ден -
не само за своята прехрана,
а да бъде и възнаграден
с две жени - кат ценно достояние.
Но разбирай ти под "две жени" -
дейността и разума просветен.
В Лия - дейността ознамени,
в подвига на майка многодетна.
А Рахил е образ на труда,
проявен с настойчивост и ревност;
че без труд не може във света
нито разум, нито, душо, дейност.
Постоянствай, душо ти и бди,
както патриарха Яков в древност, -
и да проявиш се потруди
разум буден, многолика дейност:
бъди ум, що Божето лице
вижда - и в тъмата непрогледна
ще прозира твоето сърце,
обдарено със сила всепобедна.
Със дванайсетте си синове -
патриарси Яков ти представи
стълба на възхода вдъхновен
към небето, душо, - прав и равен.
Съответства всякое дете
на стъпало в стълбата: скъсява
пътя до безкрайното небе -
и до Бога то те възвисява.
На Исав ненавистния ти
се във подражание отдаде, -
кат на този, що те прелъсти,
първата си красота продаде.
И от бащин благослов така
ти лиши се душо. Осъзнай се!
Два пъти пропадна във греха:
в помисъл и дело! - О, покай се!

Зарад своя властолюбив нрав,
зарад своето невъздържание,
назован беше "Едом" Исав -
със неутолимите желания.
В пламъка гореше на греха
и затуй така бе и наречен -
че"Едом" е символ на душа,
що гори, пребъдва в грях всевечен.
Макар Иов да ти бе познат,
на бунище прокажен захвърлен, -
не поиска, душо, в този свят
мъжествеността му да прегърнеш.
Чужда бе на тебе твърдостта,
та и ти кат него да посрещаш
пипалата на съблазънта, -
ти, нетърпелива, душо грешна.
Който на престола бе преди,
днес е на бунището разголен,
който много деца бе родил,
днес бездомен е и обездолен.
Замени с гноището сега
блясъка, разкоша на палата,
струпеи покриват таз снага,
що преди сияеше в позлата.
Този, който бе удостоен
със достойнството на царете,
който беше с лаври украсен,
с багреница царствена облечен,
богаташът праведен, велик,
със богатствата и със стадата,
бе лишен в едничък само миг
и от славата и от благата.
Щом и тази праведна душа,
що от всички бе най-малко грешна,
примките на злия не можа
да избегне - как ти ще посрещнеш,
душо, ако нещо те слети -
ти, окаяна, грехолюбива,
помисли, какво ще правиш ти -
как с лукавия ще се надвиваш ?
Оскверних си тялото, Христе,
своя дух окалях в мръсотите,
цял съм в рани - дреха ми са те,
но Ти като всемогъщ Лечител,
с покаяние ме изцери,
и измий ми тялото, душата,
по-чисти от сняг ги сътвори,
Спасе мой, по волята Си свята.
Базначални Слове, Ти за мен
в жертва даде Свойта кръв и тяло:
тялото - да стана обновен,
и кръвта - да съм измит всецяло.
И духа предаде си, Христе,
да се извися във висините,
и достигна Твоя свят Отец, -
в царството безсмъртно на душите.
О, прещедри, Ти сред нас дойде
да спасиш човешкий род окаян.
Доброволно кръстна смърт прие -
да отвориш дверите на рая.
И затуй във тоз и онзи свет
горните и поднебесни твари -
всеповинно кланят се на Теб,
своето спасение в Теб познали.
Нека Твоите кръв и вода,
що избликнаха Ти от ребрата,
да са купел за мойта душа -
извори на прошката Ти свята.
Та като помажа се със тях -
и от тях, о слове, като пия,
с Твоите слова, от всеки грях
нека се душата ми измие.
Гол съм, от чертога брачен вън -
вън от дома брачен и вечеря.
И светилникьт ми без огън
веч остана - с масло догоряло.
Че когато съм безгрижно спял
свършила вечерята, чертога
се затворил - в уличната кал
окован сега съм, в изнемога.
Твоите, Спасителю, ребра,
от които разум и прощение
като в двойна струя се изля -
в Църквата са олицетворение
на двата завета - Стар и Нов -
като чаша тя ги притежава,
та от нея с вяра и любов
непрестанно да се освещава.
Времето на моя земен дял
малко е и пълно със стенание,
в болести, лукавства съм живял -
но ме приеми във покаяние;
към разбиране ме призови
Ти на Твойта правда свята, твърда,
към мене, Спасе, милост прояви -
плячка на врага аз да не бъда.
С ум високомерен съм сега,
със сърце ожесточено, празно.
Но не ме осъждай ти така,
както фарисея си наказал.
А смирението ми прати
на митаря, о Премилостиви,
и към него причисли ме Ти,
Съднико всеправеден и живи.
Плътският съсъд си оскверних,
Милостиви, с туй аз съм съзнание,
че неспирно и безкрай греших. -
Но приеми във покаяние.
Моят ум, Ти, Боже, просвети -
да познава истината Твоя.
И облей ме с милостта си Ти -
да не ме пленят вразите мои.
Със страстта вреда нанасях сам
на душата си, и Твойто име
поругах - но милосърд си, знам! -
в покаяние Ти приеми ме.
В Твойта чиста истина света,
Спасе мой, Ти просвети сина Си -
и над мен излей си милостта -
да не стана плячка на врага си!
В Твоя верен се не вслушах глас -
и престъпих Твоето писание.
Тежък грешник съм пред Тебе аз -
но ме приеми във покаяние;
към познание ме призови,
Спасе мой, на истината вечна:
та да не ме злият улови за храна -
помилвай ме сърдечно!
На преподобната Мария Египетска
На безплътните живота сяен
ти прекара, Майко преподобна,
с благодат от Бога се възмогна -
и сега си във живот безкраен.
Молим те - от напаст избави ни,
с твоите молитви очисти ни!
Ти, Марийо, беше в дълбините
на пороците най-тежки, страшни,
но не изгоря в тях - и душата си
в добродетел висша извиси ти.
С вяра делова и със достойнство
ти очуди ангелското войнство.
На преподобния Андрей Критски
Андрее, на отците похвало, със своята молитва неотстьпна -
от пребожествената Троица ти помощ, всеблажени, измоли
за всички нас, които със любов пред Бога имаме те за застъпник,
Та във мъки да не гинем! Чуй молитвата ни - Ти, предтавител на Крит!
Троичен
По същност неразделна Ти, неолитна по лица,
аз изповядвам Те, Едно Троично Божество,
съцарствено и съпрестолно! - Пея с тържество
трикратно химна, що Ти пеят в Твоите небеса.
Богородичен
О, Дево, Ти раждаш, и пак си Девица оставаш -
като Майка и Дева запазваш едно естество.
Когато Бог каже - природния ред изменява:
от девствено лоно да грейне свето Рождество!

Песен пета
Ирмос
Просвети, Човеколюбче, моя разум - аз Те моля:
знанието ми за Твоите повели отвори, -
за да върша с всички сили Твоята свещена воля!
Ето, бодърствам пред Тебе аз от ранните зори.
Като в нощ аз преминах живота си тук на земята.
Като бродник в нощта на греха - в непрогледен гъст мрак.
Аз се движех в мъгла - но простри Си над мене ръката:
като син на деня направи ме, Спасителю благ!
На Рувим подражавах - и аз му повторих делото -
баззаконен извърших съвет против Тебе и аз.
И, отдал се на страст, оскверних си, окалях леглото:
тъй Рувим оскверни свойто бащино ложе във страст.
О, Христе, о Царю, в топла изповед падам пред Тебе:
- Съгреших, съгреших, както братята във древността,
що продадоха Йосифа като предмет непотребен. -
А той грееше във целомъдрие и чистота.
Сродни хора тоз праведник свързаха с мисъл нечиста -
и предобразът Божи бе даден на чужди за роб. -
А ти, душо, робиня да станеш - сама си поиска:
на пороците свои продаде се в тъмния гроб.
О, окаяна душо, на Йосифа ти подражавай
целомъдра бъди - засияй ти със праведен ум.
С недостойни стремежи ти, душо, не се осквернявай,
отвърни се от калния, от беззаконния друм.
Нявга Йосиф макар във рова да прекара, Владико,
но туй беше предобраз на всичко, що Ти преживя:
погребение - и възкресение чудно, велико...
А кога ли и аз съща жертва ще Ти принеса?
Ти си чувала, душо, за кошницата със Мойсея,
що във древност са носили речните Нилски вълни.
И закрилян така, кат в чертог, младенецът лелеян
е избягнал съдбата на робите в древните дни.
Египтянските баби последвай ти, душо: - отдавна
те живота Мойсеев спазиха с боязън света.
Със страх Божи възраствай и ти, моя душо безславна,
утвърждавай се като Мойсея и ти в мъдростта.
Египтянския ум в себе си, душо, не си умъртвила:
египтянина както Мойсей би убил в древността.
И кажи, как ти без покаяние би се решила
да заселиш се там - във пустинния кът на страстта ?
Мойсей се засели в пустинята, о подражавай
на прекрасния негов живот - и по святост велик!
Та да видиш и ти, как в къпината се откроява
в разгорения огън на Бога свещения лик.
Припомни си за жезъла, с който Мойсей бе ударил
морето, о душо, и водите му в миг раздели.
Знай: предобраз бе туй на Господния кръст светлозарен.
С този кръст, душо, можеш ти чудни дела да твориш.
Аарон непорочен и чист огън Богу принесе.
Финеес пък и Офни принасяха чужд Богу дар.
И ти, заедно с тях, моя душо, принасяш несвестен
и порочен живот пред пречистия Божи олтар.
С упорития нрав уподобих се на фараона,
и на Йани и Йамврий по дух и тело, с помрачен
ум - но моля, Владико, седящ във небето на трона,
протегни ни за помощ ръка, възроди ме спасен.
С ум нещастен - със кал твоя образ изцапах, окалях.
Но Те моля, Владико: - Измий ме със моите сълзи.
Избели като сняг - направи я и чиста и бяла
мойта плът - и със Своята святост я Ти ороси.
Аз обглеждам делата си: виждам, Спасителю, ето,
че в греха съм надминал аз всичките тук на света:
че съзнателно аз провиних се в хула към Небето,
и защото неволен не бе моят грях на страстта.
Пощади ме, о Ти, пощади, Боже, Свойто създание:
аз затънах дълбоко в греха, но прости ме, прости.
Само Ти си най-чист, само Тебе грехът не обхвана.
Няма друг без порок - непорочен едиствено си Ти.
Ти си Бог, но за мен Ти прие моя образ човешки!
Чудеса Ти твори - прокажени във миг изцери.
И разслабения изцери Ти от болката тежка;
с оздравяване кръвотечивата също дари.
И ти, заедно с нея, о душо, простри си ръката:
на Христовата дреха ти крайчеца с вяра хвани.
Та Христос и за теб изцерение щедро да прати
със светите слова: - Твойта вяра спаси те. Стани!
И жената прегърбена следвай във примера, душо:
о, ела, припадни пред нозете Исусови ти.
И снагата ти Той ще изправи, в молбата ти вслушан,
за да тръгнеш по стъпките Негови верни, свети.
Водоем си дълбок на струи животворни, Владико!
Източи ми от него - аз моля Те - жива вода:
та живителен сок непрестанно във мене да блика;
и като самарянката сит да съм аз навсегда.
О, Владико мой, Господи, нека сълзите ми бъдат
Силоамска къпалия, та своите сърдечни очи
да измия във тях - та да виждам аз Тебе навсъде:
на Предвечното Слънце да виждам светите лъчи.
На преподобната Мария Египетска
Да се поклониш си пожелала
на дървото свято на живота,
и, в борбата със плътта и злото,
в своето желание си успяла.
Сподоби и мен да се сдобия
с тази слава, майчице Марийо.
Ти Йорданските струи премина
и покой безбеден ти получи,
като се от страстите отучи
и изцяло за плътта истина.
Нека ти молитвата изгони
и у нас греховните нагони.
На преподобния Андрей Критски
Андрее премъдри, пастирю богоизбрани,
сърдечно те моля: Пред Бога се ти застъпи
да ми излекува духовните, тежките рани,
спасен да ме пусне през Своите небесни врати.
Троичен
В Теб, Троице, Единствения Бог прославяме:
трикратно свят си, свят и свят - Отец, и Син, и Дух!
Несложно Същество, Ти вечно покланяемо, -
кьм мене, недостойния, сведи Ти Своя слух.
Богородичен
Нетленна и безмъжна, в мойто тяло се облече,
чрез Теб, Творецът на света - и Сам човек стана.
Ти, Дево, Майка си на Бога - Господа всевечен,
Който греха на всички нас на Себе Си взема.

Песен шеста
Ирмос
Към Бога всещедър - от цялото свое сърце -
из бездните адови вопъл раздиращ отправих.
Той чу ме - и с милост протегна ми благи ръце:
спаси ми живота от тление, вдъхна ми здраве.
Спасителю, аз Ти поднасям сълзите на моите очи,
със чистите свои въздишки, дълбоко бликнали в сърцето.
И то, съкрушено от болка, вопие към Тебе в небето:
- О, Господи, грешен съм много, но моя грях Ти заличи!
От своя Господ, моя душо, далече се ти отклони,
с греха на двамината братя - Датан и Авирон - приобщи се.
Но ти, от недрата на ада, към Бога викни, не бави се -
земята да те не погълне във тъмните си дълбини.
Разюздана си се, о душо, същинска телица си ти,
и с тъй на Ефрем заприлича. Но ти запази се от злото,
тъй както сърната се пази от ловката примка живота,
о душо, със разум и зоркост живота си ти огради.
Ръката Мойсеева нека, о душо, да ни увери,
как може живота прокажен Господ да очисти, избели.
И ти си прокажена: рани са цялата теб овладели,
но пак не се, душо, отчайвай, а милост от Бога моли.
Спасителю, както, във древност, водите в Червено море
внезапно се съединиха - и буйно с вълни си обляха
коне и войници египетски, тъй и във мене се сляха
вълните на мойта греховност - и техния съд ме обля.
И ти си така безразсъдна, тъй както Израил тогаз,
и ти предпочитане даде на плътската, душо, пресита.
Като безсловесните твари - отказа ти да се наситиш
с обилната манна небесна - презря ти Господния глас.
В дълбокия вир на халдейската мисъл се, душо, втаи -
и него така предпочете пред извора бистър в скалата,
от който извира обилно на чиста премъдрост реката,
изливаща Божа наука във животворящи струи.
Трапезата пищна в Египет с обилното свинско месо
не беше забравил народът еврейски в пустинята гладна, -
И ти таз храна предпочете, о душо, пред Божата манна:
ти земната плът предпочете пред духа божествен, висок.
Спасителю, нявга Мойсей бе ударил със жезъл скала -
и бликна вода изобилна. И туй бе предобраз чудесен
за чудните струи спасителни, що като балсам небесен
избликнаха в древност от Твоите прободени святи ребра.
Изпитай и виж, кат Иисуса Навина, о душо, и ти,
каква е земята, тъй щедро и теб обещана от Бога.
И с твоя живот на земята във праведна, светла възмога
и ти засели се, о душо, във тучните и широти.
Стани, покори своите страсти, тъй както във древните дни
сразяваше амаликитци Иисус Навин, душо, със сила.
И гаваонитците както със силата си покорил е,
тъй своите помисли грешни, о душо, и ти подчини.
О душо, преходното време на краткия земен живот
мини така както премина реката ковчега заветен, -
и тъй завладей ти земята, която по думите свети
на Господа.е обещана на верния Нему народ.
Спасителю, както си Петра, потъващ в морето спасил, -
побързай и мен да избавиш на алчния звяр от устата.
Простри и върху ми, Всесилни, десницата Своя пресвята:
от бездните на греховете нагоре ме Ти изведи.
Ти, тихо пристанище мое.Владико, Владико Христе!
Спасителна пристан за всички - побързай-и мен да избавиш!
Базкрайно си Ти милосърден, и знам, че не ще ме оставиш
да тъна във бездни греховни, отчаян и в злото встрастен.
Спасителя, царската драхма, изгубена в древност, съм аз.
Но Ти запали, Слове Божи, светилника светъл и сяен
на Твоя Предтеча - и с него във този свят грешен, безкраен,
мен - образа Свой - потьрси и найди ме в спасителен час.
На преподобната Мария Египетска
Пламъка на страстите телесни,
майко, за да угасиш всецяло,
сълзи непрестанно ти си ляла
и горяла си в огън небесен.
С тази чудна благодат - и мене
обдари, Марийо вдъхновена.
Придоби безстрастие небесно,
майко ти, чрез свято въздържание,
в непрестанно, чудно покаяние,
къпеше душата своя честна.
Затова на тез, що те възпяват,
помогни от грях да се избавят.
На преподобния Андрей Критски
Аз те знам за пастир на Крит, засиял в светостта.
Ти молитвеник Божи си - аз в греховете си чезна.
Чуй молитвата ми що трепти върху моите уста:
- Избави ме, Андрее, на греха от дълбоката бездна.
Троичен
Бог Отец, и Бог Син, и Бог Дух Свети
казва тъй от небесните си висоти:
- Неразделна и проста съм Троица Аз,
по лица разделена - единна по власт.
Богородичен
Чрез Теб, Богородице, Бог се роди като мене.
Ти си Майка на Бога - за всички се Ти помоли
пред Него - та с Твоите молитви пречисти, свещени,
да изпрати ни милост, спасение да ни дари.
Кондак
Душо моя, стани събуди се - защо още спиш?
Приближава се краят - и ти ще се цяла смутиш!
Събуди се от сън, та да бъдеш от Бога Христа пощадена. -
Той Бог вездесъщ е, изпълващ света.
Икос
Лечебницата на Христа като видя отворена
и съгрешилия Адам - във нея изцерен,
почуствува се Лукавият болезнено прободен - и
към своя, дяволски сонм, извика озверен:
- Кажете, как да уязвя Марииния Син?
Уби ме Витлеемецът - всевластният Един!

Песен седма
Ирмос
Във грях, неправди, беззакония, пред Тебе се ние провинихме
и Твоите заповеди святи нией спазихме, нито вършихме.
Но Ти, о Боже милостиви, на нашите бащи Господ,
недей оставя да погине пред Тебе престъпилият род.
Греших, беззаконствах много, отхвърлих наредбите Твои,
защото роден съм във тежки, безброй грехове.
Към своите наследствени рани прибавин и струпеи мои...
Но чуй, как в покруса сърцето към Тебе зове:
- Ти Своята милост обилна над мен изпрати.
Помилвай ме щедро, о Боже на нашите бащи.
Пред Теб изповядвам, о Боже, аз своите тайни сърдечни.
Ти мой Съдия си - и мойто смирение виж!
Ти виж и скръбта ми безкрайна преди да осъдиш ме вечно,
молбата ми чуй - участта ми преди да решиш:
-Ти Своята милост обилна над мен изпрати.
Помилвай ме щедро, о Боже на нашите бащи.
В годините древни, о душо, ослиците като изгуби
Саул на баща си - намери той царство със тях. -
Внимавай, о душо, пази се, отблъсквай ти похоти груби
и себе си ти не забравяй - пази се от грях.
Недей предпочита във скотска похот да си, -
до Царството Божие, душо, се ти извиси!
О душо, ти знаеш Давида със двойния грях, що направи,
на блудното дело пронизан от злата стрела.
Пленен от жестокост, на злото си волята той предостави -
и стана убиец - две тежки греховни дела. -
Макар да не си се свързала, о душо, със тях,
по-зле те измъчва на твойта страст тежкия грях.
Давид с беззаконие, в древност, свърза беззаконие ново:
убийството подло той с блудното дело смеси.
Но мигом се двойно покая, смири се сърцето - готово
да моли от Бога - със милост да го ороси. -
Макар да си сторила, душо, по-тежки дела,
пред Бога не свеждаш в покаяна горест глава.
Давид в дните древни сърдечно си тежкия грях изповяда:
картинно, във песен, делото си изобличи.
И най-вдъхновено разкри си дълбоко душата как страда:
- Помилвай ме, Боже, - и моя грях Ти зличи.
Защото пред Тебе единствено аз съгреших,
о, Боже на всичко - но Ти ме прости, утеши.
Кивотът когато бе носен, в ония дни, на колесница
и Оза, да го придържи, го досегна с ръка, -
за таз, душо, дързост неволна, Господнята гневна десница
сложи се над Оза... - От туй поучи се така:
светинята трябва в смирение да се свети -
със страх и със почит към нея отнасяй се ти.
За Авесалома ти знаеш, самата природа потьпкал;
делата му знаеш: леглото си бил осквернил
на своя баща цар Давида, - Ти, душо, по същите стъпки
се движиш стремглаво - към адовите дълбини.
Ти следваш страстта му - грехът му е грях и на теб.
Стремежът му пехотен твой е - безпаметен, слеп.
Небесното свое достойнство си ти покорила, о душо,
на своето тяло. Намери ти пагубен враг.
Намери друг Ахитофел ти - съветът му скверен послуша,
последва му вражите стъпки - потъна във мрак. -
Христос сам, обаче, разсея ги, та по лесно ти
да стигнеш спасена, небесните райски врати.
Със ум бе прославен, изпълнен с премъдрост
божествена беше
и, въпреки туй, Соломон се поддаде на зло.
И зло той извърши - отстъпи от Бога с живота свой грешен. -
Отстъпното дело е, душо, и твое дело.
Последва ти него със своя порочен живот,
и виж - греховете ти тежки от нето са плод!
Увлечен във тъмни наслади, които страстта предизвиква,
премъдрият стана ревнител на блудни жени.
И тъй, отчуждил се от Бога, помръкна за него светликът
на чистата мъдрост в душевните му глъбини.-
Горко ми! О душо, ти нему следовница си,
със ум сладострастен - могла ли би да се спасиш?
По скверния друм Ровоамов потегли, презряла съвета на
своя Родител - последва най-злия човек:
отстъпника древен Иеровоама! О, душо, най-клета,
отбягвай да им подражаваш ти в своя си век!
А стон отправи ти към Бога - и кротък, и тих:
- Помилвай ме, Боже, премного пред Теб съгреших!
Ахава ти също последва - и скверните ти му повтори.
Ти жилище стана - горко ми! - на плътската гнус.
Стана съд на срамните страсти - врати на порока отвори.
О душо, падни пред Христовия, честния кръст:
с дълбока въздишка греха си пред Бога кажи,
в нозе му покайно ти свойта сърдечност сложи.
Илия предаде на огън пророците срамни, лъжливи,
служители на Иезавела - порочни и зли.
Това стори в изобличение той на Ахав нечестиви. -
О душо, ти за греховете си прошка моли!
И твърдо избягвай ти да подражаваш на тях, -
укрепвай се с воля, пази се от техния грях.
Задето Ахав не послуша гласа на пророка Илия,
за него затвори небето Бог - прати и глад, -
За теб стана същото, душо - таз участ и тебе прати я
Господ - но използвай си времето в земния свят: -
вдовицата бедна Сарептска последвай и ти -
сърдечно душата Илиева ти подкрепи.
Ти събрала си в себе си, душо, простьпките на Манасия,
той идоли имаше, твоят идол бе страстта.
О душо, така ти греховната своя вина удвои я,
и двойно голяма ти стана отговорността.
На неговото покаяние ти поревни:
от Бога помилвана - ти къмто Бога тръгни.
- Пред Тебе припадам и сълзи покаянни аз Ти принасям.
Грехът ми е тежък - по-тежък от блудния грях
на грешницата. От безпътните най-провиненият аз съм,
от грешните - първият грешник съм аз посред тях.
Но ти се над Свойто създание, Владико, смили.
Повикай ме: с прошка дари ме и ме обгали.
- Погребах Ти образа светъл и Твойта заповед стъпках -
и се помрачи добротата, угасна свещта
от моите страсти, о Спасе, но чуй ми сърдечната тръпка
и с милостен поглед смекчи ми, съгрей участта.
Давид както пее - помилвай, помилвай ме Ти,
и радост небесна, о Господи, ми изпрати.
Свърни ти, о душо, покай се, разкрий си своите тайни
пред Бога всезнаещ, сърдечно, смирено кажи:
- Спасителю, кришниците ми изцяло от Тебе са знайни,
но Сам Ти над мене ръката Си с ласка сложи.
Давид както пее - помилвай ме, по милостта Си!
Помилвай ме, Боже, и с прошка облей Ти сина Си.
Изчезнаха дните ми, както изчезва сънят от очите
но тоз, що от сън се събужда във свежия ден.
Затуй аз като Езекия си лея обилно сълзите -
да бъде животът ми с повече дни продължен.
Но, душо, кой други Исайя ще бъде пред теб,
ако не Бог - Господ на всички и целия свят?
На преподобната Мария Египетска
Страстите, що по-преди в душата ти
причиняваха жестоки рани,
ти обузда - и врага засрами
със молитвен вик към Богоматер.
Помогни ми в скърбите, Марийо!"
Твоят раб ти горестно вопие.
Тоз, Когото ти обикна много,
и с душа си чиста възжелала,
за Когото ти си обуздала
свойта плът, о майко преподобна, -
помоли - със милост да посрещне
нас, рабите свои многогрешни.
На преподобния Андрей Критски
Върху непоклатимия камък на вярата ти утвърди ме,
о, отче Андрее, със своите чудни молитви свети,
свето покаяние дай ми, с божествен страх ти обгради ме,
от примките на враговете спаси ме, светителю ти!
Троичен
- Несложна и неразделна Троице единосъщна,
по естество една - Светлини и Светлина;
трисвято Същество и единосвята Същност,
Бог-Троица - всевечна Божа Същина! -
Така се възвестява във песните. - Тъй също
прославяй, моя душо, Бога всемогъщи!
Богородичен
Богородице, с песни възторжени Тебе възпяваме,
със поклани Те тачим и Те от сърце благославяме -
от Неразделната Троица - че си Христа Ти родила
и си небесните двери за нас, от земята, разкрила.

Песен осма
Ирмос
Бога в небето неспирно небесните войнства славят;
херувимите и серафимите тръпнат пред Него сърдечно.
- Всякоя твар и дихание, пейте на Бога прослава!
Благославяйте Господа всички и Го превъзнасяйте вечно.
Спасителю, много съм грешен, помилвай ме с Твойта сърдечност,
ума заблуден възвиси ми - да свърна покаянен път;
смили се над тоз, що Ти вика: - Престъпих закона Ти вечен,
но Ти ме спаси и помилвай, покрий ми със прошка грехът.
Илия, във времето древно, върху колесница бе грабнат,
но на колесница по-друга над земното се извиси:
издигна се той с добродетел в небесните сфери отдавна! -
0 душо, така да възлетиш в небето способна ли си?
Илиевата власеница струите Йордански разсече:
те спряха се пред Елисея разделно - отсам и оттам. -
А ти, моя душо, безумно от благодатта се отрече
за свойта несдържана похот, покрила те в грях и във срам.
Спомни - нявга как Елисей със Илиевата власница
сподоби се с двойна от Бога небесна света благодат, -
А ти, моя душо нещастна, на таз благодат си чуждица,
че си невъздържана в живота - най-грешна от всички в тоз свят.
Ти сонамитянката знаеш, как в древност се бе проявила:
във своя дом праведник срещна, дари го с подслон и гости. -
А ти изморения странник не си в своя дом приютила, -
затуй от чертога навънка ще плачеш затворена ти.
Нечестния нрав на Гиезия неспирно ти следваше, душо!
Поне в дните на старостта си порока му ти отхвърли:
със сребролюбива алчност ти скъсай. И Бога послушай!
От огъня адски избягай, свърши със делата си зли.
Като си последвала, душо, на Озия примера жалък,
ти двойна проказа получи и с нея се ти украси.
Изцяло си на празнотата ти своята мисъл отдала,
дела беззаконни и грешни неспирно ти, душо, твориш.
Ти за ниневийците, душо си слушала - как се покрили
с вретище и пепел, пред Бога сърдечно се каели те. -
Ти тях не последва: яви се, сред всичките, що са грешили
преди и подире закона, - ти, душо, с най-грешно лице.
Ти чула си за Иеремия, о душо, когато от рова
с обилни сълзи към Сиона отправяше вопли безспир.-
0 душо, живота плачевен на този пророк ти готова
бъди - да последваш, и вярвай - ще найдеш спасение, мир!
В Тарсис, душо, Йона побягна. Защото прозрял бе пророкът,
че ниневитяните ще се обърнат към Бога. И Бог
ще бъде към тях милосърден - и ревност смъти го дълбока:
дали той не ще се излъже във погледа си на пророк.
Ти чула си за Даниила, о душо, затворил устата
на лъвовете, сред които се бе отзовал във трапа.
Узнала си и за момците с дълбоката вяра, когато
с Азария те потушиха пламтящия огън в пещта.
Приведох ти, душо, за пример на всички лица имената,
изпълнили плътни страници във Ветхия Божи завет.
О душо, последвай възторжено на светите люде делата,
презри и отбягвай да следваш на грешните примера клет...
- Спасителю, Съдниче прави, помилвай ме и избави ме
от огъня, който на мене се пада възмездно по съд.
Преди да настъпи ми краят, аз моля Те: - прошка дари ми.
Разкайвам се с горест дълбока за своя изминат в грях път.
Спасителю, викам към Тебе, тъй както злодеят от кръста:
- Спомни си за мене, Иисусе. - Ридая кат Петра и аз:
- Прости ми! - И както митаря покайно в гърдите се блъскам.
И както блудницата плача. - О, чуй ми плачевния глас!
- Спасителю, гнойните рани в душата ми грешна, смирена
аз моля Те - Ти излекувай: едничкият Лекар си Ти!
С пластир наложи ги, облей ги с вино и с елей скъпоценен:
дела покаянни и сълзи умилни ми Ти изпрати.
- Помилвай ме, Сине Давидов! - ведно с хананейката викам.
Кат кръвотечивата с вяра докосвам Ти дрехата аз.
В очите ми с мъка покайна обилно сълзите ми бликат,
като на Мария и Марта във смъртния Лазаров час.
- Спасителю, чаша със сълзи над Твойта глава аз проливам,
тъй както жената разблудна обля Те със скъпо миро.
Тя търсеше милост. Аз също към Тебе ръце си простирам
и моля: - Прости, и затрий ми от мен сътвореното зло.
- Макар и да няма друг някой пред Теб като мен да грешил е
Спасителю добросърдечни, пак дръзвам да моля със страх,
разкаян за свойта греховност, в сърцето с любов най-обилна:
- Помилвай ме, Премилостиви, изтрий ми големия грях.
- Спасителю, Свойто създание Ти пощади, потърси ме.
Добрия си Пастир, Иисусе, а аз - заблудена овца.
Загивам - ръка протегни ми, от вълчата паст изтръгни ме,
стори ме на агне невинно под Твоята пастирска власт.
- Спасителю, Съдниче прави, когато ще седнеш да съдиш
и Своята слава покажеш - във всички ще пламне страхът:
горящата пещ ще им спомня за тежки, правдиви присъди,
и всички във тръпка ще бъдат пред Твоя величествен съд!
На преподобната Мария Египетска
Майко, Светлината непреходна
като те с лъчите Си огрея,
мрачните си страсти ти със нея
отстрани - и се видя свободна.
Ти в благодатта си възсияла, -
просвети тез, що те възхваляват.
Майко, като видя Зосима -
теб, безплътен ангел, в плът облечен,
в миг изпита ужас сърдечен
и възхвали Божието име.
На Христа - Творец на чудесата,
химн възнесе чист към небесата.
На преподобния Андрей Критски
Учителю на покаяние, Андрее Критски, вдъхновен от Бога!
Прослава на светците Божии - за мене, грешния, се помоли:
да снеме Господ Бог греховните вериги, под които изнемогвам
и със великодушно опрощение Той щедро да ме обдари.
Троичен
Ти, безначални Отче, Събезначални Сине,
и Душе, благ Дарител на праведността.
Родителю на Словото, Което Ти прати ни,
Предвечно Слово на Предвечния Отца!
О, Душе, Който съживяваш и съзиждаш!
- Единна Свята Троице, Ти виждаш
покайните ми сълзи и смирение: -
простри десница милостна над мене!
Богородичен
Пречиста Дево, багреницата мечтана на Емануила
се изтъка във Твоята утроба чиста, преблагословена,
като от пурпур. - И затуй Те тачим като Господа родила:
за Майка Богородица почита Тебе цялата вселена.

Песен девета
Ирмос
Неизразимо с думи е пречудното рождение,
що чрез зачатие безсеменно в света се изяви.
Плодът пречист и свят на Майката без мъж нетленен е,
защото Божието раждане нас всички обнови.
- Затуй като Богоневеста Майка на всички във света
Те православно величаем, Богородице света.
Умът изранен е, телото във болки изгаря,
духът боледува, без сили остана речта.
Животът е мъртъв - пред него се вече отваря,
за края му земен, последната тежка врата.
- Какво ще направиш, окаянна душо, когато
поиска ти сметка за твоите дела Съдията?
Припомних ти, душо, световната повест, която
Мойсей бе описал, и целия Божи завет:
на грешни и праведни аз ти разказах делата,
живели и дали добро или зло в този свет. -
Ти бе подражателка, душо, на тез, що грешиха,
а не на които се в свят живот тук проявиха.
За тебе, о душо, безсилен законът остана,
без сила остана светата евангелска реч,
стана безполезно и цялото свято Писание,
светите пророци отблъсна ти, душо, далеч.
И твоите рани безспирно се все умножават,
че липсва ти лекар, о душо, да ги оздравява.
Привеждам ти, душо, от новозаветното Слово
затрогващи примери - вниквай с размисъл във тях:
и праведните да последваш бъди ти готова,
от грешните се отвръщавай - от техния грях. -
С молитва сърдечна и пост, с чистота и говение,
смили ти Христа - та Той да ти прати прощение.
Когато Христос във плътта на човек се облече,
разбойници към покаяние Той призова. -
0, душо, локай се! Вратите на Царството вечно
са вече разкрити. И грабят го - виждаш това! -
разкаяни грешници: и фарисеи, митари...-
Нима ще допуснеш теб, душо, да те изпреварят?
Христос Бог прие тук човек като мене да стане.
С плътта приобщил се, и Той по човешки живя.
И всичко, присъщо човеку, изпълни, обхвана,
освен греховете. - И образ бе, душо, това! -
С това Бог показа безкрайното си снизхождение
към тебе, о душо! Почуствай го ти във смирение!
Христос мъдреците спаси и овчари повика,
и много деца-младенци мъченици стори.
Дари Симеон престарелия с радост велика,
пророчица Ана огрея с небесни зари! -
На никой от тях ти не си поревнувапа, душо! -
И как ще застанеш присъдата вечна да слушаш?
Четиресет деня Господ във пустинята жежка
прекара във пост - накрая и Той огладня.
С това Той показа природата Своя човешка. -
0 душо, най-грешна от всички на тази земя,
не се поленявай, когато врагът връхлетей те,
а го отблъсни със най-ревностен пост и молитва.
Христос бе подложен от дявола на изкушение.
Предложи Му злият в хляб камъни да претвори. -
За миг на планинско изкачи Го той възвишение -
царства му предложи - на Него да ги подари...
Пази се, о душо, и ти от уловка такава.
В молитва и бдение ти всекичасно прекарвай.
Светилникът Божи - пустинническа гургулица -
приканваше към покаяние с гласа на пророк.
А Ирод в безпътство живя с незаконна царица -
потьваше с Иродиада във грях най-дълбок. -
0 душо, от примки греховни свърни си окото.
В свето покаяние ти потопи се със кротост.
В пустинята дива засели се светъл Предтеча,
предтеча на Бога и Божията благодат.
При Него Юдея, Самария - цяла се стече
с покаянно чувство - с копнеж по отвъдния свят.
И всички приемаха с вяра светото кръщение...-
Ти чужда си, душо, на тяхната вяра, смирение.
И бракът е честен, и брачното ложе е свято,
защото и двете Христос с благослов обдари,
когато във Кана прие със плътта Си храната,
и, с първото чудо, във вино вода претвори, -
И всичко това Той, о душо, за тебе направи, -
да станеш ти нова - и черния грях да забравиш.
Христос излекува човека, що беше разслабен,
И мървтия син на вдовицата Той възкреси.
Сина и на стотника върна в живота оздравен.
И пред самарянката Своя Лик Той изрази. -
И всичко това, о душо, за тебе направи,
та служба със дух и със истина да му отправяш.
Дари Бог със здраве жената, докоснала края
на плаща Му - бедната кръвотечива жена.
Очисти прокажени. Хроми изправи - да знаят
да ходят. На слепите Той подари светлина.
На глухи, прегърбени, неми - дари изцеление
с една само дума - за твоето, душо, спасение!
Христос бе лечител - със здраве дареше живота,
осеняше бедните с вечната, благата вест.
Протегна ръка - и отпъди смъртта от леглото
на щерката на Иаира, сломен и злочест.
Беседваше с грешници. Господ със бедни дружеше.
С митарите, що ги презираха всички, ядеше.
Спаси се митарят; жената разблудна възрастна
в свето целомъдрие; гордият пак фарисей
присъда получи. Молбата на първия ясна
бе: - Господи, Своята милост над мене излей!
А вторият гледаше другия с горда глава.
Признателност Богу уж думаше с празни слова.
Закхей бе митар - и все пак получи спасение.
В съблазън се бе фарисеинът Симон поддал.
Получи блудницата на греховете прощение
от Тоз, Който прошка над всякакъв грях е излял. -
Побързай, о душо, на примера и в подражание,
облей се с водите на чисто, свето разкаяние.
Не си ти последвала, душо, жената разблудна,
що миро уханно във съд алабастрен вложи:
и с него помаза, през сълзи, със преданост чудна
Иисусу нозете, изтри ги със своите коси.
И списъка на греховете и Господ разкъса
и къмто греха и изпълни сърцето с погнуса.
Ти знаеш, о душо, онез градове, във които
Христос благовести - и как ги тогава прокле. -
Внимавай и ти да не бъдеш с таз участ покрита,
с присъдата, що се върху им от Бога изле.
Сравнени със содомците бяха - и, вместо с награда,
Христос отежни ги с осъждане даже до ада.
Ти чула си за хананейката, със дъщерята,
която бе болна - и с дума Христос изцери.
- Спаси ме, о Сине Давидов! - със вик на устата
Христа тя достигна - Той чу я и я обдари. -
Не падай, о душо, за своя грях в отчаяние,
сърдечно последвай Иисуса и ти със ридание.
- Смили се, спаси ме, о Сине Давидов, помилвай -
Ти, Който със дума една бесновати цериш.
Облей ме със Своята милост безкрайна, обилна,
и както разбойника, ме със надежда дари:
- Във рая небесен ще бъдеш със Мене - тогава,
кагато Аз дойда във Свойта божествена слава.
- Висяха на кръстове с Тебе разбойници двама:
обсипа Те с хули жестоки единът от тях.
А другият Те благославяше с вяра голяма,
видял в Тебе Бога - за своя разкаял се грях.
- О Благоутробие, и мен, кат разбойника верен,
введи ме във вечното царство през Своите двери.
-Творението цяло потръпна в уплаха, когато
видя Те разпънат. Разпаднаха се планини,
сгромени от ужас. Разтресе се цяла земята.
Разтвори се адът. Небето се в миг затьмни.
Помръкна светликът на дневното слънце, - в покруса,
кога прикован Те видяха на кръста, Иисусе!
- От мене не искай достоен плод на покаяние,
защото съм слаб - но дарявай ми всякога Ти
сърце съкрушено - раздирано в плач и ридание,
и в бедност духовна Ти целия ме потопи. -
Та те, о Спасителю, жертва да бъдат от мене,
принесена Ти във огъня на свято смирение.
- О, Господи, Съдниче, Ти ме познаваш всецяло!
Когато пък дойдеш с небесния ангелски чин -
да съдиш сърцето човешко във грях загрубяло, -
дари със пощада Ти Своя най-грешен син. -
Че са греховете ми, щедри Иисусе, най-тежки,
и те надминават природата наша човешка.
На преподобната Мария Египетска
Със живота свой безплътен, сяен,
ангели и хора ти почуди,
като самоволно се прокуди -
зад Йордан - в пустинен кът незнаен.
Ти, Марийо, си препобедила
плътската природа с чудна сила.
Преподобна Майко, ти пред Бога
застъпи се - милост да излее
върху тез, кои хвала ти пеят, -
та да се избавят от тревоги. -
И, презрели всички изкушения,
Бога, с теб, да славят с песнопение.
На преподобния Андрей Критски
Отче честни, пастирю на Крит, Андрее преблажени,
винаги моли се ти за тез, които те възпяват.
Та да се избавиме от гняв, и скърби и от тление,
и от грях - които тачим вярно твойта свята памет.
Троичен
Единосъщна Троице, единна в три лица,
възпяваме Те, като славиме Отца,
и Сина със молитва величаем,
на на Духа се покланяме - Бог истинен и сияен.
Единно троелично естество със животворна сила -
Която със живот си всичко обдарила.
Богородичен
Пречиста Богородице, Ти Своя град спази,
защото той чрез Теб, чрез Твойта мощ царува.
Чрез Теб укрепва се, над своите врази,
чрез Тебе, със победа тържествува.
Чрез Теб той побеждава и всяко изкушение -
духовните врази - и ги държи пленени.