НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА

Възлюбении в Господа братя и сестри.

Тази неделя е ден за прошка. И не случайно в днешното Литургийно Евангелие Светата Православна Църква ни благовести словата на Нашия Господ и Спасител Иисус Христос от Проповедтта на планината в която Той ни говори за прошката, за поста, за събирането на небесни съкровища, за това, че, ако искаме Нашият Небесен Отец да ни прости греховете, ние първо трябва да простим греховете на нашите ближни.
Още в първите векове на християнството Църквата, следвайки примера на монасите от египетската пустиня е възприела древния обичай в последният ден, в Неделята на последната подготвителна седмица на Великият Пост, в Неделя Сиропустна, да молим, да искаме и да даваме един другиму прошка за всички волни и неволни наши грешки и прегрешения, за омразата, за злобата, за завистта, за егоизма, за обидите и хулите с които сме наскърбили някого или са наскърбили нас.
В този ден свещенослужители и миряни взаимно си даваме прошка, за да можем с чисти сърца и души, примирени с ближните си, да пристъпим към Великия пост. Това е първата стъпка от великопостния подвиг, който трябвя да извървим през следващите седем седмици.
Но, братя и сестри, днешният ден 14 февруари е не само случил се за тази година ден на прошката и начало на Великият пост. Той е денаят в който както Православната, така и и католическата църква честват Успението на св. Константин–Кирил Философ, създател на кирилицата, с която ние пишем и до днес. На този ден, 14 февруари, вместо да си спомним за този, с чиято азбука пишем на родния си език, ние увлечени от евтината комерсиална мода празнуваме денят на влюбените. Други пък празнуват Трифон Зарезан, без да си дадват сметка, че празнуваме празникът на св. Мчк. Трифон на 1 февруари.
Празнуваме и превръщаме този велик наш празник в езическа вакханалия, без да си даваме сметка, че не бива да пригаждаме християнството към своите нужди, а трябва нашия живот да пригодим към него.
За това, братя и сестри, нека незабравяме че днес е празникът на св. Константин–Кирил Философ и го помолим да изпроси от Всеподателя Бога да ни даде духовни и телесни сили, за да можем и ние по примера на преподобните и богоносни наши отци и на всички светии, като верни чеда на светата Православна Църква, в този ден, да си поискаме и да дадем един другиму прошка, и да проведем Великият пост достойно.

Простено, простете!

Бог да благослови благодатен и спасителен пост за всички!
Свещ. Александър