Автор Св. Софроний Врачански
Източник двери.бг
Просвети очите ми,
за да не заспя сън смъртен
(Пс. 12:4)
Благослови, отче!
Багочестиви християни, за човека няма нищо по-ценно от очите и по-тежко от слепотата. Защото слепият живее в голяма мъка, не можейки да вижда красотата на света и всеки час за него е смърт. Дори да е богат, известен и от благороднически род, не е доволен от нищо и дава всичко, само и само да прогледне. Но нека, който е сляп душевно или телесно, да не скърби, защото Иисус Христос може да ни изцери с една дума, стига да Му се молим с вяра, като днешния слепец, за когото ще чуете сега от Евангелието.
Eвaнгeлиe oт Лукa, зaчaлo 93
В онова време, когато Иисус се приближаваше до Йерихон, един слепец седеше край пътя и просеше, и като чу да минава край него народ, попита: какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Тия, които вървяха напред, смъмриха го, за да мълчи, но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. Иисус му рече: прогледай! Твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала. (Лук. 18:35-43)
ТЪЛКУВAНИE
Когато обикалял по еврейските земи и градове, за да изцерява всички човешки рани и болести, да проповядва покаяние и да удостоверява учението Си с чудеса, Иисус Христос се приближил и до известния град Йерихон, който бил халдейски главен град, който някога Иисус Навин превзел с Божията помощ (вж. Иис. Нав. 6 гл.). Когато Иисус се приближавал до този град, имало много хора, които вървели след Него, за да слушат учението Му и да гледат чудесата Му. А малко преди да се влезе в Иерихон, край пътя седял един слепец, който просел милостиня. Като чул голяма глъчка от хора, той попитал един човек: Какво е това? А той му рекъл: „Иисус Назорей минава по пътя“. Като чул това, слепият се зарадвал, защото бил чувал от много хора за Христовите чудеса и се надявал Господ да го изцери, както бил изцерил и други слепи. И започнал да вика: Сине Давидов, помилуй ме. Нарекъл Го Син Давидов понеже, като живеел сред евреи, научил, че пророците са предсказали, че Христос ще се роди от Девица, която ще бъде от Давидовото коляно. И понеже вярвал, че Той е Син Божий, не казал: „Помоли се на Бога да оздравея“, а рекъл: Сине Давидов, помилуй ме. И колкото повече го мъмрели, за да мълчи, той толкова повече викал. За това и получил изцеление. Защото, когато Христос го попитал какво иска, той рекъл: Да прогледам. И веднага прогледнал. Не че Христос не знаел какво иска слепият, но го попитал, за да чуят евреите и да не кажат, че слепият иска едно, а Той му дал друго. Попитал го, той сам да каже и за да проличи вярата му. Защото, щом рекъл: „Господи „искам“ да прогледам“, Христос веднага му отворил очите заради горещата му вяра, както и му рекъл: „Твоята вяра те изцери“. А той славел Бога и тръгнал след Христа, понеже бил разумен и благодарен. Тогава и всички хора, които били там, прославили Бога. Ето така и ние трябва да бъдем благодарни и търпеливи като слепия. И когато не получаваме онова, което просим, да не отпадаме духом и да не преставаме, а да продължаваме да се молим. А когато получим това, което просим, да бъдем благодарни на Бога. Така трябва да сме усърдни в молитвата и ако някой ни забранява, да не го слушаме, а да се молим на Бога, докато Го умилостивим да приеме молбите ни и да изцери греховете ни. Както самовластно изцери очите на днешния слепец, защото не ги изцери с молитва, както правеха апостолите и светиите, а щом каза самовластно: „Прогледай!“, той веднага прогледнал. Както каза на морската буря да спре и тя веднага спря (вж. Мат. 8:26, Марк. 4:39, Лук. 8:24), и на демона да излезе от човека и той веднага излезе (вж. Мат. 17:18, Марк. 9:25, 26, Лук. 9:42). Така и сега, като каза: „Прогледай!“, той веднага прогледна. За което много хора повярвали и славели Христа, като видели това чудо. Те видели и повярвали, а ние сега, като слушаме за тези чудеса, сме блажени, ако вярваме в тях, както е казал Христос: Блажени,които не са видели, и са повярвали (Йоан. 20:29).
ПОУЧEНИE
Благочестиви християни, както слепият прослави Христа с очите си, така и ние трябва да Го прославим с телата си. За това трябва да не оскверняваме тялото си с блудство, а да го пазим чисто. Да не мислим мръсотии с ума си, а да слушаме и да мислим за Божиите заповеди, да вярваме право, да спазваме закона и да прославяме Бога, като син баща си, и като слуга господаря си. Винаги да изследваме ума и сърцето си, защото от тях идват, и смъртта, и животът. За това трябва да се очистим от срамните и неприлични неща, да се облечем с добродетели и да ходим чисто и праведно, а не като слепи. Защото има много хора с очи, които не виждат къде ходят и какво правят. Който не спазва Божиите заповеди и върши лоши дела е по-сляп и от слепия, защото който върши блудство, убийство, кражба, пиянство е сляп с душевните си oчи и с oчитe нa разумa си и не вижда нищо. Но ако искаме да се изцерим от душевната си слепота, трябва да паднем коленопреклонно пред Бога с вяра, като днешния слепец и да кажем: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ни и просвети душевните ни очи, та да не погинем с нашите беззакония и греховен мрак. Дай ни покаяние и изповед, та да се умием от греховете и да станем наследници на Твоето царство, където ще царуваме с Теб безкрайно“. Слава на нашия Бог във вечните векове, амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар