НЕДЕЛЯ НА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ

Възлюбени в Господа братя и сестри.

С Неделята на Митаря и Фарисея започва първата от трите подготвителни седмици преди Великия пост, който има за цел духовно да настрои душите и сърцата ни към покаянието, като подготовка за посрещането на празника на празниците Възкресение Христово (Пасха).

В тази неделя Православната Църква ни благовести евангелската притча за митаря и фарисея (Лука 18: 9 -14):

„Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча: двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.”

Думите на въведителният девети стих: „Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите,...”, звучат и днес актуално и ни навеждат на представата за човек, който винаги е доволен от себе си, който горд и самоуверен смята, че отговаря на изискванията на вярята. И като че ли посочват нас самите, когато се считаме за безпогрешни без наистина да сме такива, когато се отнасяме с пренебрежение към другите, когато си мислим, че сме много добри, святи, интелигентни и знаещи и разбиращи всичко, когато си въобразим, че сме прави във всичко, когато приемем, че всичко което правим е нещо твърде добро.
Фарисеят отишъл най-отпред и възнесъл молитвата си към Бога, благодарейки Му за това, че той не е такъв, като останалите хора: той пости, изпълнява заповедите, жертва десятък за храма. В действителност, фарисеят погрешно разбирал смисъла на своята вяра като формално - външно спазване на изискванията и измерва своята преданост с парите които дава за храма. Тази негова вяра е причината за гордостта и егоизма в които бил изпаднал. За него Бог е един великолепен сметководител, който измерва и изчислява прецизно заслугите на всеки човек и на всеки плаща според тях.
А митарят е смирен, осъзнал и признал греха си не съди другите, които били в храма и иска прошка за греховете си. Осъзнал дълбочината на своето падение той проси от Бога милост и молитвата му е проста и директна: „Боже, бъди милостив към мене грешника!”. Любопитно е, че митаря не обещава да върне откраднатото, като Закхея (19: 8), нито да промени начина си на живот. Митарят няма никакви заслуги с които да се пазари с Бога. Не може да претендира за достойнства или заслуги. Единствената му добродетел е смирението, което му дава възможност да проси и очаква оправдание не поради заслугите си, които нямал, а поради великата божия милост.
Господ Иисус Христос казал, че митарят излязъл от храма повече оправдан, отколкото фарисеят. Заради отправената към Бога смирена молитва митарят получил по-голяма награда, отколкото възгордялият се фарисей за своята.
По-добре е да сме прости и скромни като митаря, защото тогава ще бъдем наистина мъдри и святи. Смирението е основа на покаянието, А началото на спасението е да си признаем греховете, да поискаме прошка и променим живота си. Който не признава грешките си, не може да се надява на спасение. Когато болният не обръща внимание на болестта си, не ходи на лекар и не приема лекарства, то той умира.
Има някои, които се специализират в това да посочат грешките на другите, истински или въображаеми, вместо да сложат в ред собствения си живот. Осъждат и презират макар, че трябва да започнат първо от себе си. Ако се вслушваха в Божието Слово, щяха да започнат с подреждането на собствения си живот и щяха да знаят, че е по-добре да проявявят повече разбиране и уважение към другите, дори и към тези които те заблуждават. Трудно е да бъдем смирени и да признаем собствените си грешки. По-лесно е да се критикуват и обвиняват другите.
Трябва да се научим да се смиряваме и да искаме прошка, да не се гордеем и да не бъдем като тези, които започват да нападат и обиждат когато им посочват грешките и недостатъците. Както върналият се у дама съпруг крещи и вика на съпругата и децата си, за да не смеят да попитат защо се прибира посред нощ пиян и без пари. Това е защитен механизъм, за да не признаем и поемем своята собствена вина.
С гордите и фарисеите не може да се говори, защото те само знаят да обиждат и презират. Осъждат всичко което казват, правят или предлагат другите. Нищо не е добро освен това, което те казват, правят или предлагат. Докато нямат смирение и смелост да признаеят собствените си недостатъци и да оценят положително достойнствата на другите, не може да има разбирателство и да бъде постигнат напредък.
В днешния съвременен свят, с култура която отхвърля традиционните морални ценности, независимостта и свободата на личността, сме изправени пред арогантността, надменността и незачитането на другите хора. И това е моделът, който днес обществото ни лансира като образец на поведение, като образ на човека, който се основава на лесен успех и печалба.
Днес да се греши и живее в грях се счита за единствено правилния начин на живот. Да си смирен и със съкрушено сърце пред Господа се счита за признак на слабост и глупост. Станали сме грешни като митаря и горди като фарисея!
За това, нека се променим и подобно на фарисея да се опитаме да не бъдем крадци и несправедливи, да се опитаме да спазваме заповедите на закона; да се променим и като митаря, когато сме застанали пред Бога, да признаем грешките си и да не осъждаме другите, а да признаем, че малкото добро, което сме направили е Негов дар, да се молим за нас и за всички, за да получим Неговата милост.
Трябва да се научим да бъдем смирени, защото само тогава се стига до истината. Да се освободим от фарисейството и от лицемерието.

Нека се обърнем към Господа и да измолим опрощение на греховете си като ги изповядаме пред свещеника, защото в тайнството Покаяние - Изповед ни се преподава милостта на вселюбящия Бог Отец, в Христос, чрез Църквата и силата на Светия Дух се очистваме от греховете и ни се дава прошка. Биваме оправдани!
Амин!