Търсене - BUSQUEDA

ГОВОРЕТЕ С ВАШИЯ СВЕЩЕНИК

ГОВОРЕТЕ С ВАШИЯ СВЕЩЕНИК
За всяка Ваша грижа, нужда или проблем има молитва и може да се намери разрешение.
ВЪПРОСИ КЪМ СВЕЩЕНИКА: http://santa-lucia.site/

23 ноември, 2011

Враговете ми са най-големите благодетели

Автор Сисонийски митр. Павел

Продължение от първа част: "Човекът, който не обича, е противоестествен човек"
Източник: Двеpи.бг




Спомнете си, как по средата на Великия пост Църквата ни показва Христовия Кръст. Той ни разкрива две поразителни неща: първото е любовта на Бога, колко Бог е възлюбил човека - До смърт! И каква смърт? Кръстна смърт! Значи, ако искаш да разбереш колко Бог те е възлюбил, погледни Неговия Кръст. Показвайки ни го, Той ни казва:


- Изморихте се от поста? Изморихте се от подвига?


Погледнете докъде отиде Бог и ще получим дръзновение и сила. Съществува обаче и другата страна на Кръста. Какво показва той? Размерът на човешката злоба. Той показва, че човек може да стане толкова зъл, че дори Бога да разпъне на Кръст! И от това трябва да се ужасим. Тук всички трябва да се замислим. Носим своя кръст. Но въпросът е, имаме ли съзнание за Кръста в нашия живот? Носим Кръста си, но защо го носим? Какво показва Кръстът? Степента на нашата любов или степента на нашата злоба? Възможно ли е Кръстът, който имаме, да показва степента на нашето озлобление? Да! Когато в живота си разпъваме другите. Това разпъване показва колко сме зли. Може и да носим кръст, но да разпъваме другите. С думите си, с поведението си, с каквото и да е. Ама, човеци сме. Да, затова има покаяние, но искрено, истинско покаяние, което в крайна сметка не се задоволява с едно фалшиво „Извинявай!”.

Спомнете си, че на Сирни Заговезни вечерта се служи Вечерня на Опрощението. Прошката е нещо много велико, за да смятаме, че означава просто да ти целуна ръката и значи сме се сдобрили наполовина. Какво означава прошката (συγγνώμη)? Една разтърсваща реалност: имам същото мнение (γνώμη) с тебе, но кое е мнението в Църквата? Да имаш същото мнение с Бога. Затова прошката на първо място означава да имам общо мнение с Бога, а ако имаме общо мнение с Него, тогава всички сме сприятелени между нас. Не може да имаме общо мнение с Бога, да имаме Христов ум и да нямаме Христова любов. Какво означава опрощавам (συγχωρώ)? – и това е велика дума: побирам се заедно с някой друг на едно и също място. Това е смисълът на прошката от Бога. Припомнете си притчата за блудния син. Какъв е бил отговорът на думите на блудния син „Съгреших”? Не последвал отговор с думи, а прегръдка. Това било прошката на баща му, а не отвисоко да му каже:


- Добре, прощавам ти!


Защото понякога духовният отец ни умолява да простим и ние го правим през зъби. И така, това е прошката, Бог така ни опрощава, вмества ни в Неговата прегръдка, приема ни в Неговото тяло да се причастим, но Той не е призвал само нас. Не мога да бъда на едно и също място с Христос, но да не искам да направя място и за брат ми, когото Бог иска в Своето пространство. Как ще стане това нещо? Сами излизаме от пространството на Христос, Неговото тяло, Неговата Църква, когато всъщност отказваме да простим на другите братя. Нещата са напълно логични, напълно реални, те не се поддават нито на погрешни тълуквания, нито на някакви други тълкувания, защото истината е изключително проста. Ние ставаме любопитни, нашият ум потъмнява, гледаме истината и не я разбираме.


Това е нашият живот в Църквата, нашето пътуване, затова именно сме станали християни, затова сме се кръстили, тоест ние сме засадени в тялото Христово не, за да имаме някаква религия, а за да имаме живот.



Помнете обаче, че има и такива, които ще отидат в ада, но не го казвам със злоба; с други думи, всеки трябва да разбере, че когато не обича, той не е сроден с Бога и въпросът е приключен. И никой няма оправдание да не обича и да не бъде любов; не да има, а да бъде любов. Какво пише в Евангелието - това, което е написано, за ваша поука е написано.


Какво казваме, когато честваме св. Дионисий Егински? Св. Дионисий бил велик светец, защото пред него се оказал убиецът на брат му и той вместо да го удари и го убие, му сложил трапеза и му помогнал да избяга. Защо? Злобата на този човек не променила светеца, тя не била способна да промени неговата любов, той обичал брат си, но повече обичал Бога; той обичал брат си посредством Бога и знаел, че макар и да завършил живота си по този начин, брат му всъщност се предал на Божията любов и Божието царство. Той повече скърбял за окаяното състояние на този човек. И тъй, той защо не се променил? А ние за най-малкото казваме:


- Ама как да обичам, когато казва това за мене?


Какво обаче казват светците? Те казват, че нашите врагове са нашите най-големи благодетели. Ама наистина ли? Наистина. Защо? Защото в опита си да ти причини зло, твоят враг какво търси да намери? Твоите недостатъци. И дори реалните ти недостатъци, защото всеки човек, който има здрав разум, казва: „Ако кажа за него лъжливи неща, никой няма да ми повярва, ако кажа обаче истини, ще кажат „да, тук има право”.


И тъй, какво казват светците? В опита си да ми причини зло, моят враг открива моите недостатъци, за които още не знам и казвам:



- А-а-а, виж, това не го знаех!


И вместо да ми причини зло, той ми причинява добро, защото вече мога да се боря и да се опитам да се поправя. Възможно ли е да се поправим? Да, когато просто се доверим на Бога. В действителност всеки ден се сблъскват две неща - Божията воля и човешкият егоизъм. Ние на какво вярваме? Ние не се доверяваме, че Бог ще ни защити. Колко хубаво казва псалмопевецът – Господ е защитник на моя живот. След като Той ме защитава, защо аз да се защитавам? „Ама в един момент хората могат да си помислят нещо лошо за мене и ако го помислят?” Какво пречи? Кой ще ни съди в крайна сметка? Бог или хората? Бог знае кои сме и това трябва да ни интересува, а не човешките отсъди.

Старец Паисий казва и нещо друго - този, който се подвизава да бъде оправдан в този живот, е глупав. Простете ми за думата, но приблизително така го казва, защото, ако бъдеш оправдан в този живот, ще загубиш оправданието, което Бог ти дава. Той ще ти каже:

- Човече Мой, ти получи оправданието от хората, което търсеше!


Взел си го и нямаш дял в Божието оправдание. Нима фарисеинът не направил това? Той какво търсел? Да бъде оправдан пред хората. Защо благодарил на Бога? За да покаже на Бога колко е добър и колко лоши са другите. Той търсел не Божието оправдание, а човешко оправдание. Бог му казал – „Всичко добро”! Не се казва, че си е отишъл оправдан. Докато митарят знаел кой е, знаел, че е грешен, не криел това и толкова много чувствал своята греховност, той не се оглеждал във фарисеина, а в Самия Бог и нямал лице да си повдигне очите и да каже „Благодаря!” на Бога. Защо? Защото оскверних всичко, което ми даде. С наведена глава той се биел и казвал „Господи, смили се над мене”, няма какво друго да Ти кажа и покажа. И какво казва Христос? Той казва, че този, който търсил Божието оправдание, го получил. Другият казвал:

- Аз съм добър, нямам нужда!

Него го изпратил по живо, по здраво.

Виждате, че всичко, което пише в Евангелието, е написано за наша поука.

Трябва да изясним още нещо. Виждали ли сте как започват евангелските четива в Църквата? „Рече Господ”. Обръщали ли сте внимание на това? Вниквали ли сте в него? Какво ни се казва с тези две думи? Това, което ще чуете сега, го е казал Господ, Той е с нас и ни говори. Какво правя сега, нима се усъмнявам в Божието слово? И въпреки това има хора, които се усъмняват в Божието слово и смятат, че тяхното слово е по-важно, смятат, че не можеш да прокопсаш с Божието слово. Това обаче е хула срещу Светия Дух, единственият непростим грях и всъщност състояние на падение. Човекът иска да постигне успех, но без Бога и без волята на Бога. Разбира се, трябва да знаете още нещо, защото не съществува нищо моментно в нашия живот. Ако например някой човек днес отиде и ограби някоя банка, неговото деяние не е моментно, съществува вътрешен процес, през който минава и за който има съзнание, докато стигне до самото деяние.


Искате ли да ви кажа нещо? Ако Бог съществува, Той не може да бъде извън нашия живот. Ако не съществува, нека да Го потърсим. Но ако съществува, Той не може да бъде извън нашия живот, както и нашият живот не може да бъде извън Бога. Това би било абсурдно. Именно защото Бог съществува, Неговото слово е истина и аз съм призван да живея въз основа на тази истина, да имам водач и път в живота ми, защото иначе изопачавам нещата, но в мой ущърб. Какво става? Често хората надигат своя егоизъм заради малки неща и създават определено вътрешно състояние, което обаче въздейства върху живота на семейството, върху децата; понякога се появяват проблемите в живота и ние -като че ли сме напълно безгрешни - питаме защо, защо се случи това на мене?



Веднъж един човек говореше за болестите и смъртта, които споходиха неговия дом.



- Защо на нас? Кого засегнах и какво направихме?


Аз му отговорих:



- Опомни се, човече! Ти питаш кого си засегнал? Питай кого не си засегнал, а не кого си засегнал! Никого не си бил неоправдал!? Питай кого не си онеправдал!


Какво означава неправдата? Неправда е само да дойда и да ти взема портфейла? Когато с други думи присвоявам това, което ти би могъл да вземеш, това не е ли неправда? Когато всъщност живееш, без да си даваш сметка за Бога, защо сега протестираш срещу Него? Или вярваш, че Бог е изпратил смъртта в дома ти? Сега ли си спомни за Бога? Сега, когато накрая разбра, че ни си всемогъщ? И кой ти каза, че Бог е виновен за смъртта? Бог е създал не смъртта, а живота. Смъртта е избор на човека.


Затова евангелският текст за Страшния Съд и Второто Пришествие ни напомня една реалност, която ще настъпи независимо дали ни харесва или не. Както понякога детето прави бели и родителите му не знаят, но в един момент, когато разберат за това, то се засрамва, защото се унижава, това всъщност ще стане с нас, хората. Тогава ще се види висотата на всеки един от нас. Днес мога да се скрия от всички вас и да ме мислите за добър и свят. Обаче, ако аз нямам право сърце пред Бога, аз самият ще се унижа пред вас, когато в един момент видите, че не съм бил това, което сте си мислили. И вие нищо няма да си изпатите, но аз самият ще си изпатя. Следователно, по пътя към Пасха Църквата ни дава предпоставки и ни напомня за една много важна реалност. Няма Пасха без любов, любовта ни съди, защото, припомните си какво казал Христос на младия човек: да обичаш Бог с цялото си същество и ближния като себе си, на тези две заповеди се крепи целият Закон и Пророците. Това са двете измерения на човека. Двете координати на човека. Ако си в тях, ти си в живота. Ако излезеш от тях, и не е възможно да излезеш от едната и да не влезеш в другата, това се нарича лицемерие, това правил фарисеинът. Предполага се, че той бил в Божия път, но от друга страна нямал любов към хората. Тези неща не се разделят, Христос ги е свързал в едно – да възлюбиш Бога. . . и ближния като себе си. Какво означава това? Едното не може да съществува без другото. Не можеш да кажеш на Бога:


- Боже, възлюбих Те! Но не възлюбих човеците!


Нито можеш да кажеш:



- Аз възлюбих хората, но не възлюбих Бога!


Защото тази любов е фалшива и ние реално я живеем. Ако в семейството младите съпрузи се бяха научили да гледат един в друг Божието лице, тогава щяха да съхранят и любовта, и доверието, и уважението, и честта. Какво става обаче? Ние гледаме не по този начин, а егоистично, отхвърляме другия. И понякога този егоизъм е много груб, тоест говорим за убийствен егоизъм. В крайна сметка, всичко това представлява нашето собствено отчуждение и подмяна.


Великият пост е не просто един период, а начинът, по който сме призвани да живеем, с този дух.



Да кажа още нещо, което си спомних. Много пъти хората питат:


- Колко дена да постим, за да се причастим?


Понякога няма нужда да питаш такова нещо, след като нямаш любов в себе си. И знаете ли какво казват отците на Църквата? Подвигът без любов е демонично състояние. Тоест аз давам милостиня, постя, правя това, правя онова, но не обичам. Това е демонично състояние.



Казах ви за един случай, когато една баба дойде да се изповяда и имаше някакво глупаво недоразумение със свой роднина. Веднъж кокошките влезли в градината й и т.н. Аз й казах:



- Бабо, прости му! Говори му!
- Аз? Не! Той е по-малък!
- Бабо, Христос е по-голям от всички и стана най-малък от всички! Ти не искаш ли да приличаш на Христос? Не искаш ли да се причастиш и да приемеш Христос? Как ще Го приемеш? Затова говори с този човек, за да се сприятелите, нищо няма да загубиш!
- Не!
- Бре, бабо, на една крачка си от пропастта! Ще умреш и ще отидеш в ада!
- И в ада и в черния катран да отида, на него няма да му говоря!


Това демонично състояние ли е или не? Демонично състояние – да виждаш, че след малко ще умреш и да предпочетеш да отидеш в ада, за да не говориш на този човек. Това е демонизиране. Това е грозното, че държанието ни много пъти не просто е лошо, а демонично. Не ви казах какво направих – изгоних я от църквата, казах й, стани и се махни сега! Ама аз, казва, всеки ден правя поклони, всеки ден паля кандилата. . .


- Каквото и да правиш, си погинала, ако не направиш това, което ти казах!


Разбира се, срещнах я, когато ходих в същото село за един помен, сама ме заговори и на трапезата ми каза:



- Отче, помниш ли ме?
- Бабо, не те помня!
- Аз съм тази и тази. . . Отидох и му проговорих!
- Браво, бабо! – казах.


Въпросът е защо трябва да бъдем толкова трудни? Какво предпочитаме в живота си? И след това ще се жалваме и говорим...


Адът е вечен, знаете ли защо? Защо Бог е вечен и Бог няма да се промени, Той винаги ще бъде любов и тази любов ще бъде ад за тези, които не са възлюбили, защото няма да могат да я понесат. Ама какво да прави Бог, да престане да бъде любов? Да се снижи до мярата на нашата злоба? С други думи, Той не ни наказва с вечен ад, а ние с нашия живот наказваме себе си пожизнено да не можем да се радваме на Божията любов.



Постът не е просто въздържане от храни, а от нашите страсти, храните помагат, затова дори от първия ден на Великия пост се пее онзи хубав тропар, в който се казва да постим с пост приемлив, благоугоден Богу. Кой е истинският пост? Отчуждаването от злините, въздържанието от гняв, клюкарство, лъжа, това е истинският пост. Когато следователно казвам, че постя и от друга страна продължавам да клюкарствам, е, тогава не постя.


Ние духовниците, не сме следователи. Какво направил Господ на Велики Четвъртък? Той взел една кофа с вода, една кърпа и започнал да мие нозете на Своите ученици, а на този, който Му казал: "Аз, Господи, не ти давам да ми умиеш нозете!", какво му каза?


- Ако не Ми дадеш, нямаш дял с Мене!


По време на изповед реално Бог ни прислужва с една друга кърпа – епитрахила на свещеника и с една друга вода – благодатта на Светия Дух. И какво прави? – очиства ни. Ако не ми отвориш дома си, как ще го очистя? Ако не ми отвориш душата си, как ще я очистя? С други думи, не очакваме свещеникът да стане следовател и да ни пита едно, второ, трето.



Предполага се, че знаеш защо отиваш, ако наистина чувстваш, че имаш бреме и искаш Бог да го отнеме, тогава говори просто и разтовари душата си! Или отиваш да измамиш кого – свещеника? Или себе си, че си отишъл и си се изповядал? Изповедта предполага покаяние, а не просто да кажа греховете си. Покаянието означава, че се кая за тях, съкрушавам се и реално се променям.


Нужно е да се събудим и да разберем, че осмиваме себе си, когато всъщност искаме да се приближим до Бога и нямаме божествения етос. Да се причастиш. Какво означава да се причастиш? Възможно ли е да приемеш Бога и в себе си да имаш тайни места, където не искаш да Го приемеш? Как Той да дойде да обитава там? Кое ни занимава - дали ще се причастим или дали другите ще видят, че ние се причастяваме и значи сме добри християни, когато всъщност в нас няма място за Бога? Няма място за Бога там, където няма място за божествения етос, тоест за любовта. Понякога се опитваме нещата от прости да ги направим сложни.

От друга страна, какво означава постът? Дали постът означава, че не ям месо или не ям две-три чинии? Постът е състояние на човека между гладуването и насищането. Защо постим преди причастяването? Какъв е този пост преди св. Причастие? Чувствам, че постя, стомахът се бунтува, но в същия момент осъзнавам, че постя, защото очаквам Христос, искам да се причастя с Неговото Тяло и Кръв и това очакване ме кара да се радвам за поста, който пазя, кара ме да чувствам, че съм направил нещо, макар и малко, за Този, Който идва. Това е радостно, а не тягостно състояние. Затова именно нямаме оправдание, че на Великден не оставяме през нощта докрай - и ние сме християни? Защо? Какво предпочитаме? Да отидем да ядем! Не да се причастим! Тогава какво Възкресение сме празнували, когато не сме станали причастни на Възкръсналия?


Понякога Църквата от любов бих казал ни търпи, след като всички сме грешни. Когато в Христовата притча за добрия стопанин, доброто семе и плевелите слугите поискали да извадят плевелите, господарят казал „Не!”, да не би по погрешка да извадите и житото. Това обаче не ни оправдава. Неговото слово е много ясно: при жетва плевелите ще бъдат изгорени с неугасим огън. Ужасявам се от думата отлъчване, но Църквата кого отлъчвала? Какво означава отлъчвам? Отделям. Защото се използва и в добър смисъл. В Деяния ап. се казва за св. ап. Варнава: „Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светий каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал”(33:2). И те дошли в Кипър. Съществува и отделяне(отлъчване) в друг смисъл, тоест Църквата ти казва:


- Християнино, ти не си живял като член на Църквата.


Затова и друг път казах, че постът не е самоцел, всъщност големият грях на този, който е здрав и казва Аз не постя, знаете ли кой е? Това, че отделя себе си от останалата Църква. Това е смъртта. Църквата какво прави сега? Пости, значи и аз постя. Какво прави Църквата в събота и в неделя? В събота и неделя Църквата разрешава да се яде елей. Християнинът, който под предлог на благочестие каже, че аз в събота постя и без елей, е еретик и извън Църквата. Защо? Защото поставя своята воля над волята на Бога и на светците. Защо не извършваме Света Литургия през седмиците на Великия пост? Защото тогава се пости, а постът и Светата Евхаристия са несъвместими неща. Светата Евхаристия преустановява поста. Не можеш да кажеш "Аз се причастих и постя". Затова виждате, че с една невероятна мъдрост и с просветление от Бога Църквата е определила тези неща.

Коя е позицията на християнина? Господи, говори и Твоят раб слуша. Какво са каноните на Църквата? Изражение на нейната истина и дух. Те определят по-конкретни неща. И аз ще кажа, че в събота няма да ям олио, а в неделя ще се причастя? Или ще каже, че няма да ям елей в неделя, за да се причастя в понеделник?


Виждате, че зад някои неща може да се крие нашият егоизъм. В определен тип поведения, които смятаме за благочестиви, има много скрит егоизъм.



Веднъж в храма дойде един човек и попита:



- На Цветница ядем ли риба?


Попитах го:



- Какво искаш, да ти сложа епитимия да ядеш риба и на Разпети Петък? Не си ли питал, защо питаш всяка година?


Църквата е категорична, защото реално Великият пост свършва на Лазарова събота. Тогава имаме тържество. Защо? Защото Лазар е възкръснал. Както и Цветница, затова ядем риба, защото е Господен празник. И след това продължаваме с поста през Великата седмица. Не рибата, а егоизмът ни вреди. Да го кажа по-грубо - в ада ще ни изпрати не някоя риба, а нашият егоизъм. Упорството да вършим нашата воля. Припомните си какво е казал св. Григорий V, патриарх Константинополски, когато го съветвали да напусне Константинопол, защото всички усещали какво ще последва. Той пророчески казал: Моите дни са преброени, утре е неделя - Цветница ще ядем риба и след това рибите ще изядат нас. Така и станало. Виждате ли колко древно е преданието да ядем риба на Цветница? Не е нужно да питаме постоянно. Това, което трябва да правим, е да пазим това, за което сме питали и сме научили. Тогава реално можем да се радваме на Възкресението не като празник извън нас, а като събитие на нашия собствен живот. И какво означава Възкресението? Означава любов. Божията любов, която обхваща всички хора. И как празнуваме Възкресението? Само когато обичаме. Сещате ли се за славата на празника?

„Ден на Възкресение е, да просияем от тържеството на празника и един други да се прегърнем. На тези, които ни ненавиждат, да кажем: братя! и всичко да простим заради Възкресението и така да възкликнем: Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта смъртта потъпка, и на всички, които са в гробовете, живот дарува”.

Защото, ако това ни липсва, и да пеем тази песен, няма да я разберем.

Въпрос : В период, когато не се пости и всичко е разрешено, а на другия ден има св. Литургия и искам да се причастя, лошо ли е ако заради Христовата любов постя в последния ден?


Ама Христовата любов е онази, която ни казва, че когато имаме Жениха с нас, не постим. И през Светлата седмица имаме Жениха заедно с нас.



А през другите периоди?



Вижте, каноните на Църквата стоят над нашето благочестие. Ако е позволено да се яде, ще ядем и ще се причастим. Имаме толкова възможности да постим през останалото време. Да ви дам пример- през седмицата, която отмина, в сряда и петък се разрешава вино и елей. Това има своята причина и педагогика. Например, аз казвам: не, няма да ям в петък. Знаете ли на практика какво казвам? Казвам:


- Боже, защото Бог чрез Своя Дух определя всички неща в Църквата - аз съм по-силен от всички други и мога да постя!


Вече съм извършил грях. Приемаме смирено това, което казват каноните на Църквата. Защото каноните (κανόνοες) освобождават, те не се наричат оръдия (κανόνια). Колкото и строг да изглежда канонът, неговото прилагане зависи от разсъждението на изповедника и покаянието на човека. С други думи, изповедникът може да допусне до св. Причастие човека, който истински се е съкрушил и покаял, дори и най-голямото престъпление да е извършил.



Другият е направил незначителни неща или по-скоро така му се струва и си мисли, че „нищо не съм направил, защо да не се причастя?” Обаче на този човек грехът произлиза от неговия егоизъм и воля, а на другия е по немощ. И последният като митаря плаче за немощта си и какво каза Христос на митаря? Този беше оправдан. Защото внимавайте, моралът на Евангелието не е моралът на света. Христос казва – внимавайте, защо блудниците и прелюбодейците ще ви преварят в царството Божие не заради това, което са, а защото се покаяли. Затова първият, който влезе в рая, беше разбойник. Защо, заради добрите дела, които вършел? Не, а заради покаянието, което показал. Ние не разбираме нещо просто: Бог дойде да ни спаси, а не да ни съди. Бих казал Бог ни търси да ни спаси, а ние се противим...

Превод: К. Константинов

Няма коментари:

Публикуване на коментар