ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

   Рождество Христово е един от най-светлите и радостни християнски празници. Той ни спомня за времената, когато Сам Единородният Син Божий дойде на земята и се въплъти, прие човешкото естество в пълнота, за да спаси падналия човешки род от греха и проклятието.

   Вечерта срещу Рождество Христово се нарича „Бъдни вечер“ и е един от най-важните семейни празници посветени на дома и семейството.

     Рано сутринта, на 24 декември цялото семейство отива на църква, за да може след това пречистено душевно и телесно с божията благословия да започне подготовката за празничната вечеря.

  Целият ден минава в подготовка за празничнчтч трапеза: месят се обредни хлябове върху които се правят от тесто различни фигури: кръстове, снопове, житни класове, биволи, орачи, къщи или дървета. Приготвят се също колачите, с които ще даряват коледарите. После жените започват готвенето на постните ястия, които са не по-малко от седем и не повече от тридесет и три. През това време мъжете избират и отсичат бъдника: голям пън от дъбово дърво.

   Вечепта, цялото семейство отива на вечерната служба в църквата, за да запалят свещ и да поднесат благодарствена молитва към Бога за изминалата година и да измолят благословение за плодородие, здраве и успех през новата година. След това, завърнали се в къщи нареждат празничнчтч трапеза: върху специална покривка постлана на земята се разхвърля слама, върху която се слагат постните ястия: най-напред се поставят обредните хлябове, а след това варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб или ориз, ошаф, туршии, лук и чесън, мед, орехи, вино, зеле, тиквеник, зелник и др. Трапезата е отрупана с всичко, което се произвежда в домакинството или областта.

  Когато всичко е готово, най-старият мъж, стопанинът на къщата, налива в специално направена в бъдника дупка олио и вино и го постсвя в огъня, наричайки“ колкото искрици, толкова пиленца, шиленца, теленца, дечица в дома.

                                                  

Раждането на Иисус Христос

   Раждането на Богочовека станало по времето на римския император Август в Палестина, която по това време била провинция на Великата Римска империя.

   Раждането на Иисус Христос било истинско чудо, съпроводено и засвидетелствано от необикновени явления.

  По това време, когао Св. Дева Мария била в края на бременността си, римският император Август издал заповед да се изърши преброялане на жителите на цялата империя. Всеки, според нареждането на императора трябвало да се запише и отчете в родния си град или село. Порадин тази причина Йосиф и Мария потеглили към града на Давид – Витлеем. В деня на пристигането им градът бил изпълнен с множество иудеи от цяла Палестина, които произхождали от град Витлеем. И те, светото семейство не намерили сободно място място за пренощуванен в страноприемницата. Това ги принудило да се подслонят в покрайнините на града в една пещера, използвана от местните овчари при лошо време. И именно в този момент дошъл часът на светата дева да роди: и тя родила своя Син първенец, повила го в пелени и го положила в яслите,

Колко Бог се е смирил!

Слязъл е от висините,

В плът човешка се родил –

Да Го видим със очите!

Не случайно Той лежи

в яслата на пещерата

благ под звездните лъчи

Той е Бог на нищетата.

   Вижте какво смирение показва Бог! Този, който саътвори вселената и държи всичко в асвоя длан, се ражда в бедно семейство в пещера и е положен в яслите на безсловестни животни, защото за Него нямало място в града.

   През същата тази нощ овчари пазели сстадата си в полето край града. Неочаквано им се явил ангел Господен, който им известил за чудното раждане на Иисус. От този необикновен среднощен посетител пастирите се изплашили до смърт, но ангелът ги успокоил, като им казал: „Не бойте се, ето благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци: защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, който е Христос Господен” (Лука 2:10 – 11). Ангелът посочил и белезите по които те щели да Го познаят като им казал, че ще намерят в пещерата Младенец, повит в пелени да лежи в яслите. И докато ангелът беседвал с овчарите небесата се отворили и се появили множество ангели, които славели Богомладенеца с песента: „Слава във висините на Бога, на земята мир и между човеците благоволение!”. С тази песен вече повече от две хиляди години всички живи твари славят Бога и призовават за мир и любов между хората приемащи с благодарност този безценен дар. Когато ангелите отлетели, овчарите решили да отидат във Витлеем и да видят какво се е случило там. Във Витлеем те намерили всичко така, както им било съобщено от ангела: „ И дойдоха бързешком, и намериха Мириам и Йосиф и Младенеца да лежи в яслите” (Лука 2 :16). Така пастирите станали първите проповедници на това чудно събитие, което видели и изживели.

Песен ангелска оглася

Витлеемското небе,

А овчарите поднасят

Дар на Този Бог – Дете!

   Чудното раждане на Иисус Христос, явяването на Бога Слово в плът на земята като Спасител и Изкупител не останало скрито и за езическия свят. Необикновена звезда се появила на небето над Витлеемскат а пещера, за да извести по всички краища на вслената за раждането на Божия Пратеник. Тя така силно светела, че била забелязана от източните мъдреци, царете Мелхиор, Валтасар и Гаспар, които решили и те да отидат и да Му се поклонят.

   Звездата светела необикновено силно. Тя имала не само символично значение, отнасящо се до Иисус Христос, като духовна светлина на света, на човечеството. Тя имала и конкретно предназначение – вървяла пред източните мъдреци и им показвала пътя и мястото на Иисусовото раждане. Когато пристигнали във Витлеем звездта се спряла над къщата, в която светото семейство се настанило след напускането на Витлеемската пещера. Безгранична била падостта на мъдреците. Сърцата им туптели от вълнение и радост, че стигнали до миястото, където небето и земята си бяха дали среща. „И като влязоха в къщста, намериха Младенеца с Майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна“ (Матея 2:11). На изток по онова врема такива дарове се поднасяли на царе и хора с особено високо положение. Но те имали и символично значение. Даровете Му били поднесени не сачмо като на Цар, чието царство по думите на Иисус не било от този свят, но и като на Бог.

И пред Него се покланят

побелели мъдреци,

тайната дошли да схванат,

известени от преди.

Стях и ние да отидем

До градеца Витлеем

Млада Бога там да видим

Нему дар да поднесем.

     В тия дни, когато целият свят празнува Христовото рождение, светата църква ни подканя с рождественската песен да славим Господа: „Христос се ражда славете Го!“. Не е казано „Христос се роди“, а „Христос се ражда“. Това означава, че и сега Христос се ражда в човешките души и сърца. Той – „Чаканият от народите“, краят на всички човешки копнежи и желания, идва между нас. И нека и ние, вместо ясли, да Му предложим нашите сърца, за да влезе в нас и да ни изпълни със светлината на истинското богопознание, да ни направи истински свободни, да ни даде своя благодатен мир, за да настане и благоволение между човеците. Амин!

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Когато цял свят тънеше във мрак,

най-светлата звезда изгря в небето!

Отчаяно от всичко,трепна пак

във радостно очакване сърцето!

И ангели запяха над света

възторжения химн:"Христос роди се!"

И мъдрост,и овчарска простота,

тъй всичко пред Смирения смири се!

От яслите под светлата звезда

изтече Извор и заля земята...

И дето пият чудната вода,

любов и мир избликват от сърцата!

(от архимандрит Серафим Алексиев)