Да е честита
на всички 1150-годишнината
от покръстването на българския народ и паметта на св. цар Борис I Михаил!
от покръстването на българския народ и паметта на св. цар Борис I Михаил!
Честит
именден на именниците!
ПАТРИАРШЕСКО
И СИНОДАЛНО
И СИНОДАЛНО
ПОСЛАНИЕ
по
повод 1150-годишнината
от покръстването на българския народ и паметта на св. цар Борис I Михаил
от покръстването на българския народ и паметта на св. цар Борис I Михаил
“Изпълнен
със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище
на Светия Дух.”
(Тропар, гл. 6)
Възлюбени в Господа чеда на светата
ни Църква,
Христос воскресе!
Оставайки под знака на
радостта от Христовото Възкресение, днес св. Църква
ни приканва да си спомним и за равноапостолния цар Борис,
благодарение на когото в далечното девето столетие
българският род възприе спасителните истини на
християнската вяра. Да си спомним за богоблажения цар
Борис, приел в кръщелния купел името Михаил, когото Бог бе
видял като достоен съсъд за Своята благодат, просвещавайки
ума и сърцето му с истинската вяра и определяйки му
жребия на равноапостолството. И така, отново да
прославим заедно с цялата Църква владетеля, определил
както с личния, така и със своя държавнически избор приобщаването
на нашия народ и на държавата ни към християнската цивилизация.
Преданието на Църквата
е запазило за нас образа на равноапостолния св. цар Борис
като истински отдаден на християнската вяра владетел,
в когото изобилно е действала Божията благодат. Неговият
съвременник Константинополският патриарх св.
Фотий, пише, че той е бил “озарен душевно с блясъка на Божествения
Дух” и “възведен към светлината на благочестието”, че е
извършил такова дело, с което се е издигнал до “деянието
и подражанието на великия Константин”, че е бил наистина
“от Бога княз на България”. Столетие по-късно друг велик светец
на Църквата Константинополският патриарх Николай
Мистик, казва, че “блаженият” Борис “сега се намира при
светците на небето” и стои пред Бога, удостоен с голяма похвала
за делото, което с помощта на Бога е направил за българите,
а именно за това, че е положил основата на вярата, заради
което и справедливо се почита”. Този образ допълва и
Охридският български архиепископ Теофилакт,
определяйки св. цар Борис I Михаил като “Божи наместник”
и “осветен княз на България”, чиято душа “познала Божията
воля”, така че управлението му “преминало в трайно спокойствие
и немалко народи му се покорили, защото сигурно се уповавал
на истинския Бог”. А след отминаването си от този свят
“бил прославен от Господа с чудеса и изцеления, които
боголепно се извършвали чрез мощите му”.
Днес 1150 години след покръстването
на българския народ тези и множеството други свидетелства
от миналото отново ни припомнят, че само следвайки заветите
на нашите предци, родили ни за Господа, бихме могли и ние да
се надяваме на Божията помощ и закрила. Че ако искаме и
днес нашият народ и държавата ни да се радват на мира и благоденствието,
които дарува Божията благодат, трябва да сме твърди и
непоколебими в изповядването на спасителната православна
вяра, завещана ни веднъж и завинаги чрез живота и делото
на първия български християнски владетел и винаги
пазена от нашия благочестив народ като най-скъпоценно
съкровище и залог за нашето пребъдване във вековете.
Делото на покръстването
на нашия народ беше увенчано още приживе на светия цар Борис-Михаил
и с учредяването на светата Българска православна
църква. Св. цар Борис бе и първият, който се погрижи Поместната
ни Църква и православната християнска вяра да проникнат
най-здраво в нашето народностно битие и култура, въздигайки
храмове на Живия Бог и усърдно подпомагайки делото на
църковната просвета. Пример, който е достоен за следване
особено днес, когато православният ни народ живее в условията
на духовни изпитания и нерядко се увлича по съмнителни
ценности и идеали, които вместо към тесния път на вечния
живот и наследяването на Царството Божие, го тласкат
към широкия път на греха (Мат. 7:13-14). Затова нека помним нашите
наставници, които са ни проповядвали словото Божие,
и, имайки пред очи свършека на техния живот, да подражаваме
на вярата им (Евр. 13:7).
“Блажени царю Борисе,
като стоиш пред престола на Всевишния, моли Христа Бога да
дарява на народа ни мъдрост и сила, а на нас, които ти се молим
спасение на нашите души” (Кондак, гл. 2).
Христос воскресе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА СВ. СИНОД
† Н Е О Ф И Т
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
† Врачански митрополит
КАЛИНИК
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† Видински митрополит ДОМЕТИАН
† На САЩ, Канада и Австралия
митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Старозагорски митрополит ГАЛАКТИОН
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
Няма коментари:
Публикуване на коментар