Търсене - BUSQUEDA

ГОВОРЕТЕ С ВАШИЯ СВЕЩЕНИК

ГОВОРЕТЕ С ВАШИЯ СВЕЩЕНИК
За всяка Ваша грижа, нужда или проблем има молитва и може да се намери разрешение.

04 февруари, 2016

Енорийски лист с апостолските и евангеските четива, тропари и кондаци които ще бъдат четени в празничните и неделните дни:

                          на 7 февруари
Неделя 16 След Петдесетница – за Талантите. Св. прор. Преп. Партений, еп. Лампсакийски. Преп. Лука Еладски

Утрено св. Евангелие 3
Марк 16:9 – 20

Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.

На св. Литургия

Апостол
2 кор. 6:1 – 10

Братя, понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия. Защото казано е: "в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах". Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение! Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни, но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение, при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости, с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов, със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка, при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни, за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви; огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.


Св. Евангелие
Мат. 25:14 – 30

Рече Господ тази притча: някой си човек, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува. Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си. След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

Песнопения

Възкресен Тропар, глас 3:

Да веселятся небесная, да радуются земная, яко сотвори державу мишцею своею Господ: попра смертию смерт, первенец мертвих бист, из чрева адова избави нас, и подаде мирови велию милость.

Да се веселят небесните, да се радват земните, защото с мишцата Си, Господ одържа победа: със смъртта Си победи смъртта, стана първороден от мъртвите, избави ни от утробата на ада и дапи на света велика милост.

      Тропар на деня, глас: 4

Боже отец наших, творяй присно с нами по Твоей кротости, не отстави милост Твою от нас, но молитвами их в мире управи живот наш.
Боже на нашите отци, Който винаги постъпваш с нас според Твоята кротост, не ни лишавай от ми;остта Си, но по техните молитви напътвай живота ни в мир.

Тропар на храмовия светия:  светите равноапостолни  Кирил и Методий, глас : 4


Яко апостолом единонравнии и словенских стран учителие, Кирилле и Методие богомудрии,  Владику всех молите,  вся язики словенския утвердити в Православии и единомислии,  умирити мир и спасти души нашя.

Кириле и Методие  богомъдри, Като равни на апостолите и учители на славянските страни, молете Владиката на всичко да утвърди всички славянски народи в православие и единомислие, да умири света и да спаси душите ни.

Кондак, глас: 1

Утробу Девичу освятивий Рождеством Твоим  и руце Симеоне благословивий,  якоже подобаше, предварив,  и нине спасл еси нас, Христе Боже, но умири во бранех жителство  и укрепи люди, ихже возлюбил еси, Едине Человеколюбче.

Осветил си девическата утроба с Твоето рождение и си благословил ръцете на Симеона, както подобава, и сега си побързал и си ни спасил, Христе Боже, умири раздорите в живота ни иукрепи народа, когото си възлюбил единствений Човеколюбче.


ПРОПОВЕД

Хубаво, добри и верни рабе!
В малко си бил верен,
над много ще те поставя,
влез в радостта на господаря си!
(Мат. 25:21, 23)
Благослови, отче!
Благочестиви слушатели християни! Смъртните грехове са седем: гордост, сребролюбие, блудство, преяждане, завист и леност (мързел), а от тези седем се раждат всички други грехове. От мързела, който не ни оставя да се трудим за спасението си, се ражда гибел за душата и вечно осъждане. Защото, за да нахраним тялото с много ястия и за да го облечем със скъпи дрехи, се трудим ден и нощ, ходим по суша и по море, в студ и пек, само и само да съберем за тялото. А за душата изобщо не се трудим да я украсим с добри дела, зaщoтo ни мързи. И каквито дарби сме получили от Бога – ум, богатство, образованост, или занаят. Ниe ги крием от мързел, за да не се трудим, или от завист, за да не се ползва от тях друг човек, като днешния ленив слуга, за когото ще чуете сега от днешното Евангелие.

Eвaнгeлиe oт Мaтeй, зaчaлo 105
Рече Господ тази притча: един човек, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си, и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата, и веднага отпътува. Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта, също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два, а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си. След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си. Дойде също и оня, който бе взел двата таланта и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си. Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал, и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята, ето ти твоето. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал, за това трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва, вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта: защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има, а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! (Мaт. 25:14-30)

ТЪЛКУВAНИE
Християни, чухте ли тази притча, която разказва за Христовото възнесение, разнообразните ни дарби и за изобличаващото ни Второ Христово пришествие? Преди да се възнесе на небето, Иисус Христос повика слугите си и им повери небесните Божествени тайни. Слугите Му са апостолите, след тях, архиереите, свещениците, дяконите, учителите, църковните проповедници и всички майстори занаятчии, които са получили дарбата си от Бога, някои повече, а някои по-малко, защото Божиите дарби са различни. Бог дава на някого разум, на друг, мъдрост, на друг сила, на друг вяра, всекиму според чистотата и усърдието. Колкото повече чистота и усърдие има човек, толкова повече дарби му дава Бог. Защото, щом Бог види, че човек се труди за доброто, увеличава дарбата му и го похвалва, като днешния слуга, който имал пет таланта и ги увеличил с усърдието си. Така и всеки образован или богат, или майстор занаятчия, ако не гледа само себе си, а според силата си се труди да достави полза на друг човек, увеличава дарбата си и Бог му помага, а който крие дарбата си от хората и гледа само себе си, изгубва и онова, което Бог му е дал, и накрая ще бъде осъден на вечна мъка. Слушатели християни, колко сме длъжни да се трудим, да увеличаваме таланта си според силата си. Защото който крие своята ученост, своето богатство, своя занаят, ще бъде осъден като онзи слуга, който скрил среброто на господаря си в земята и за когото господарят казал да вземат таланта от него и да го дадат на онзи, който имал пет таланта. Защото който  има много и не го крие от хората, Бог му дава още, а който има малко и го крие от хората, Бог го взема от него и го дава на достойните. Но някой може да каже: „Кога Бог ще вземе дарбата Си от недостойните, сега в този свят ли, или там, на онзи?“. Що се отнася до това, знайте, че на този свят ще им отнеме славата, която биха имали в Небесното царство и ще ги изпрати във вечна мъка. Както отне тук на евреите царството и на Иуда (апостолското) достойнство, там ще им отнеме вечната слава и ще ги изпрати във вечната мъка. Така на този свят Бог отнема и богатството на мнозина недостойни и ги прави сиромаси, а на онзи свят ще им отнеме и славата, ако не се покаят и не се поправят. Защото Бог както взема тук Своята дарба от недостойните и я дава на достойните, които знаят как да я увеличават за добро, така при Второто пришествие ще вземе и всеки грешник от праведните и ще го предаде на вечна мъка, да плаче и да скърби за леността си, че не е употребил Божията дарба за добро, а я е заровил в себе си като злато в земята.

ПОУЧEНИE
Мнозина казват, че тази притча се отнася само за господарите, архиереите, свещениците, за богатите и учените, които са взели от Бога талант, тоест различни дарби, и че те са длъжни да увеличават своя талант, тоест да помагат на другите хора. „А ние сме - казват - сиромаси и нямаме никакъв талант. Какво тогава да увеличаваме?“. Но не е така. Тази притча се отнася за всички хора. Защото Бог е дал на всички хора по някоя дарба, на един много, а на друг малко, както на богатите, така и на сиромасите. И всеки може да увеличава таланта си, защото Бог не гледа на богатото ни даване, а гледа доброто ни намерение. Спомнете си за евангелската вдовица, която пуснала само две лепти, за които Христос я похвалил, че е пуснала най-много, тоест, цялото си имуществo, защото това било всичко, което имала. Другите хора пускали от излишъка си, а тази вдовица пуснала само двете лепти, които имала (вж. Марк. 12:41-44, Лук. 21:1-4). Бог не гледа дали даровете ни са големи или малки, а гледа доброто ни намерение. Приема и малкото, и голямото, когато е от добра воля, и заплаща еднакво както за голямото, така и за малкото. Когато човек има силата да умие нозете на един християнин, той има талант, и щом му умие нозете, увеличава таланта си, понеже прави добро. Който познава някой път, има талант, и щом го покаже на другиго, увеличава таланта си. Който може да напои някого с чаша студена вода, има талант, и щом напои някой жаден, увеличава таланта си. Който може да се моли на Бога, има талант, и щом се помоли на Бога за някого, който е болен или е в беда, увеличава таланта си. Ето, кажете ми сега, кой човек няма талант, кой не може да даде на другиго чаша вода, кой не може да утеши някой скръбен? Наистина всеки. Ето че всички имаме талант, който трябва да увеличаваме. богаташ, който раздава милостиня на сиромасите, майстор, който обучи ученици, свещеник, който поучава народа, всичките увеличават таланта си. О, колко блажен и преблажен е този, който увеличава таланта си, който учи непросветените, който упътва прелъстените към доброто, който укрепва верните, който избавя грешните, който помага на скърбящите и сиромасите, който приема чужденци, който защитава обиждани, който проявява милост към сиромаси и вдовици и който се труди за доброто на рода си, на града си и на съседите си, защото такъв човек уважава всекиго, защитава всекиго и мисли доброто на всеки. Такъв човек почита благодетелите си като бащи, а приятелите си като братя. И не само той уважава хората, но и всички го уважават през целия му живот за неговите добродетели. А който не увеличава таланта си, винаги е за укор, като ленивия слуга и никой не го уважава. Така никой не уважава и сребролюбивия богаташ, а всеки говори лошо за него. Така всеки укорява и образования, който не споделя с другите своите знания, и казва за него, че е мързелив или глупав. Така никой не почита и свещениците, които не изпълняват задълженията си и не поучават народа, зa тoвa и тoй нe им се покорява. Така всеки укорява и сиромасите, които от мързел не изпълняват задълженията си. Когато дойде да съди всичките ни грехове, Христос ще изпрати във вечна мъка всички, които не увеличават таланта си, да плачат и да се мъчат заедно с дяволите. Тежко на онези, които не са сторили никаква добрина на другиго, а блазе на онези, които на този свят са сторили добро. Защото за тези добрини Бог ще им подари Небесното царство и те ще влязат в ангелската радост и ще блаженстват там вечно. Защото са сторили милост на човеците и винаги са украсявали душите си с добродетели. Слава на нашия Бог във вечните векове, амин.


(Из книгата „Пoучитeлнo eвaнгeлиe“ на св. Софроний, епископ Врачански)


БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВA  В ИСПАНИЯ
БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
ЗАПАДНО И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКА ЕПАРХИЯ
БПЦ OБЩИНА "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" В ОБЛАСТ ВАЛЕНСИЯ НА ИСПАНИЯ
http://bg-tzarkva-ispania.blogspot.com.es/