ЦВЕТНИЦА

Възлюбени в Господа братя и сестри.
Цветница наричаме празникът в който честваме влизането на нашият Господ Иисус Христос в Йерусалим. Наричаме го още Връбница или Вая - от славянски клонка.
След като възкресил престоялият четири дни в гроба Лазар, Иисус Христос пожелал да отпразнува последната за Него пасха с учениците си в Йерусалим. Св. Евангелие ни разказва, че Той влязъл в Йерусалим възседнал магаре, а народа, който знаел и бил свидетел на Неговите чудеса, излязъл да го посрещне като викал: "Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Цар израилев" (Йоан 12:13). Посрещали Го като цар, носейки палмови клонки в ръцете си и постилали горните си дрехи по пътя Му. Този народ очаквал от Него да се провъзгласи за цар - освободител от римското робство, който ще върне славата и величието на Израил. Но разочарованието им било голямо, виждайки в Него вместо бунт - смирение, вместо възцаряващ се освободител - съден и предаден на смърт "престъпник", според иудейските закони. След възторга настъпили омразата и предателството. Тези, които Го приветствали възторжено и Го посрещели с палмови клонки, сега викали: " Разпни Го! Разпни!" (Лука 23:21).
Те не знаели, че Този, който убивали сега, ще възкръсне от мъртвите. Виждайки Го страдащ и смирен до смърт кръстна, те се отрекли от Него и Го изоставили, изоставили Го дори и учениците Му. Страшна била картината на предателството!
Но какво означава за нас православните християни този празник? За нас, които знаем, че Христос Възкръсна от мъртвите и които носим цветя и клонки в храма, това е празник не само на цветята, това е празник на разцъфналите в душите ни цветя на смирението и любовта, на разлистилите си и разцъфтели клонки на покаянието за сторените от нас грехове, които в края на Великия Пост полагаме в нозете на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Това е празника в който понасяме Господа в душите си и Го оставяме да ни води по пътя на Възкресението и Спасението. В този ден взимаме благословени цветя и клонки от храма и ги носим в домовете си за благословение, и за да не напомнят през цялата година, че Възкръсналият от мъртвите Господ Иисус Христос е с нас , и че ние сме с Него.
Но с отминаването на възкресните празници ние забравяме Възкръсналият наш Спасител. Връщаме се към обичайното си ежедневие и заживяваме с греховете и пороците си от които дори не сме и помисляли да се от кажем. И това предателство е още по-страшно, защото ние предаваме вече Възкръсналия Господ.
Живеем в свят, който нарича себе си християнски, но иска да живее без Христос. Христос изисква от нас любов, което означава будна съвест и отговорност за всичко, пред всички, т.е. да бъдем свободни. Без Христос няма свобода, няма любов. Без Христос има безотговорност и робуване на страсти и егоизъм, разврат и наркомания, педофилия и хомосексуализъм, изневери и разпадащи се семейства.
Без Христос няма живот!
За това, нека молим Бога да ни дарува своята Божествена Премъдрост, с която да ни води по пътя на истината и правдата.
Божието благословение да бъде с всички вас, Амин!