НЕДЕЛЯ НА БЛУДНИЯ СИН

Възлюбени в Господа братя и сестри.

В тази втора подготвителна неделя преди Великият пост Църквата продължава темата за покаянието и прошката, вече започната в Неделята на митаря и фарисея, като в днешното литургийно евангелие ни предлага притчата за блудния син.
"Един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита: що е това? Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери." (Лука 15:11-32)
Евангелието в първата част от притчата за блудния син ни представя разкаялият се за своето поведение грешник , осъзналият се и покаял се разпътен син. Представя ни и прекрасно свидетелство за образа на вселюбящия и всемилостив баща, образът на Бога Отеца и великото Божие човеколюбие към всеки каещ се грешник. Баща, който ни очаква с разтворени обятия да се осъзнаем, да се завърнем в себе си и отново да станем негови истински и верни чеда. Както блудния син, така и всеки един от нас Той посреща с радост и обдарява щедро нашето покаяние. Но днес аз ще насоча вниманието ви върху третият герой от тази притча, по-големият брат.
Както е известно, този баща имал две деца, и другият, по – големият син, по – големият брат, които бил останал при баща си в труд и послушание прекарвал дните си в бащиния дом. Този син бил винаги послушен и във всичко верен на своя баща, и по всяка вероятност бил поставен от Него да се разпорежда с цялото имущество и целия Му дом като с негова лична собственост. Всичко било поверено в неговите ръце и той бил господарят над всичко и всички там. За него нямало никакво съмнение в това и се чувствал сигурен и спокоен. Дали бил истински предан на баща си и го обичал от цялото си сърце и душа, или е бил равнодушен към него знаейки, че той е останал единствен негов наследник и пълен господар над всичко, ние не знаем. Знаем само, че завръщанета на блудният син – по-малкият брат у дома предизвикало в него ревност и завист.
Той, този който не получил нищо даром от баща си, който се трудил и с пот на челото изкарвал прехраната за целия дом, вярвал, че има всичко това заради заслугите си. И изведнъж на блудника, който несправедливо и незаслужено, даром, поради бащината милост, получл цялото си наследство и кото оставил баща и роден дом, пропилял всичко за удоволствия и задоволяване на своите егоистични капризи, именно на този грешник бащата отново давал по милост и Царството, и Силата, и Славата. На всичкото отгоре и празнична трапеза му устроил.
Заради великата милост оказана от бащата към заврналият се блуден брат, той се обидил и не искал да влезе в дома и да участва заедно с всички на прпазника по повод залръщането – осъзнаването на грешника, който: "мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери."
Колко много този образ ни напомня на всички нас, когато си мислим, че ние сме по-достойни и по-заслужили от другите. Когато се караме, бием и съдим с братята и роднините си за наследството на нашите отци върху което си мислим, че имаме по-голямо право от тях.
Някои казват, че образът на по-големият брат изобразявял фарисеите, но аз си мисля, че този, както и всички други образи от притчите на нашият Господ Иисус Христос изобразяват човешкият род като цяло. Изобразяват цялата човешка природа и естество които Тои прие върху Себе Си, за да очисти и въведе отново в Царството на Бога Отца. Така че главния герой тук не е нито Бащата, нито блудния син, нито неговия по-голям брат, а Този Който я разказва, Божия Син, нашият По-голям Брат по Богосиновство.
Колко ли пъти сме казвали: Защо на него даде, Господи!, а не на мен? Защо, Господи!, точно на мен се случва това? Нима, Господи!, можеш още да ме изпитваш и проверяваш в моята вярност и преданост към Тебе? Още колко товар ще възложиш на плещите ми и аз колко още ще мога да понеса? Може би още малко... и край ...?
С всички тези образи от човешкия живот Той иска да ни покаже огромната борба, коята Сам е трябвало да води и понесе в битката за спасението на създадения по образ и подобие на Бога човек. Борба, която ще трябва да води всеки един от нас, и която ни представя постепенно водейки ни към небесната стълбица на блаженствата, чиито основи се крепят на смирението и покаянието. Борба, в чиято най-трагична и кулминационна точка, когато си мислим, че вече всичко е загубено и питаме защо ... и възкликваме: Господи! Защо си ме изоставил?, чуваме гласа на Бога, Който ни отговоря и казва: "чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое."
Да ли по-големият брат се е смирил и приел думите на баща си, да ли е влязъл в дома да прегърне завърналият се по-малък брат и да се повесели заедно с всички за покаялият се грешник в притчата не се казва. Но аз си мисля, че отговорът на този, както и на всички други поставени от нас въпроси ни дава сам Господ Иисус Христос в гетсиманската градена когато казва: "Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята." Лука 22:42
Знаейки, че сме деца на Бога ние си мислим, че заслужаваме всичко. Понякога ние не сме в състояние дори да благодарим на нашия Създател за големия дар на живота, който ни е дал. И никак не се стремим да отговорим на Неговата безкрайна любов. Получили сме и получаваме от Бога всичко! И на всичкото отгоре считаме, че Той е длъжен да ни го дава. Сърдим се и се оплакваме от Него когато не получим това което искаме и дори сме стигнали до там да настояваме и изискваме от Него.
Бог в Своята безкрайна доброта, никога не престава да излива Своята преизобилна благодат над нас и дори да удовлетварява нашите капризи. Без значение дали ще Му благодарим или не. Но най-хубавото нещо е, че Бог никога не се уморява и колкото и да се отдалечаваме от него, когато искаме да се върнем при Него, Той е там и ни чака с отворени обятия и с преизпълнено от любов сърце. Бог е Пастир, който се радва когато намери изгубената овца. Той е милостив Баща, който очаква загубеният си сина с огромен копнеж и му прощава всичко когато види в него истинското покаяние и го изпълва със Своята любов.
Нека да кажем на Христос: Господи, Ти знаеш всичко, знаеш, че те обичаме, нека бъде Твоята воля. Амин!