„Рече Господ: A кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.” (Матей 25:31-46)
Възлюбени в господа братя и сестри.
В предишните две подготвителни Недели за Великият пост Църквата ни говори за греха и покаянието, за гордостта и смирението, а в днешната трета Неделя ни представя историята на Страшния съд и Христос като Цар и Господар на цялата вселена и Сдъдия на всички народи. Цар, чието царство и начин на управление не са от този свят (Йоан 18:36).
Основната характеристика на проповядваното от Господ Иисус Христос Царство е, че то вече е започналo, вече е тук и не е земно царство: „и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е.” (Лука 17: 21). Тук не става въпрос да се създаде царство за Бога на земята, а за царство, което е Самият Бог, т.е. да се възцари Бог сред нас, чрез нашият начин на действие и живот, но едва след като сме открили Неговото присъствие в дълбините на сърцата си и сме променили начина си на мислене. Защото Христос не стана просто един човек, а стана човека, т.е. в Него е целият човек в пълнота, обхващащ цялото човешко естество кото творение. Той ни показа, че сме същите ката Него, даде ни образеца на Човека с Който трябва да се отъждествяваме и с Който сме едно единно и неразделно цяло. За да можем да оценим правилно един човешки живот трябва да го отъждествим с Христос. Докато се отъждествявяме с Него, се спасявяме; когато се разграничаваме - отричаме от Него, се осъждаме сами. Сам човекът е садия над себе си, със поведението си и начина на живот който води.
Царството Божие, това е царството на Любовта, на нашите отношения един към друг и към живота кото цяло. Когато помагаме на някого правим реално Царството Божие на земята и когато се грижим само за себе си, мачкайки другите около нас, унищожаваме Царството Божие.
Царството, което е Самият Бог, се проявява напълно всеки път, когато човек действа от дълбините на своята истинска същност. Направи го Христос, направиха го и всички светии. Защо да не го направим и ние? За да бъде Царството реално тук и сега зависи единствено от нас самите. Нашата принадлежност ком Царството, или не, зависи от нашето отношение ком по-слабите и нуждаещитесе, от нашето милосърдие и любов проявени към тях, и към всички.
Господ ни кани да влезе във владение на Царството: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира” (34), защото то принадлежи на всички тези, които се грижат за слабите: „истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили” (40). Всички ние сме царе на Царството Божие и трябва да действяме ката такива.
На въпроса на Пилат: „и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.” (Иоан 18:37). Да бъдеш свидетел на истината означава да бъдеш самият себе си, да бъдеш истински, да бъдеш Истината. Това е единственият начен да бъдеш господар на себе си, да бъдеш господар на живота си. Господ Иисус Христос е Истината и обхваща в пълнота цялото човечество, и като Цар на Самият Себе Си е Цар на всички, изобразявяйки Царството Божие във и чрез всеки един от нас.
За това, всеки един от нас трябва да бъде свидетел на Истината, Свидетел на Царството Божие, което е в нас тук и сега. Това, което наистина има значение за Бог е любовта, да правим добро и за това ще бъдам питани на Страшния Съд. Ще преживеем много неща, но накрая ще останат само справедливостта, доброто и любовта които сме дали на другите. Животът ни има смисъл когато обичаме и правим добро на другите, съчувстваме си и си прощаваме един на друг.
Тези, които не живеят според даденият ни от Господа пример не могат да влязят във вечния живот и да наследят Царството Божие. За да можем да живеем така, както Христос е живял, за да можем да разберем каква е волята на нашият Небесен Отец трябва коренно да променим манталитета си, начина си на мислене и усещане, да се отречем от себе си, да вземе кръста си и да Го последваме (срв. Марк 8:34). Защото, „който не обича брат си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял” (1 Йоан 4:20).
За какво ще ни послужи нашата вяря, ако животат ни не е изпълнен с безкористна любов към другите? Ако не видим Христос в другия. Ако не приемем, че Христос и Неговото Царство са в самите нас, ако не променим, наистина, начина си на мислене и на живот, за да станат те реалност. Ако нашата вяра в Него е истинска, то нека живеем в постоянна любов и отдаденост един на друг. Нека се потрудим през този пост животът и сърцата ни да бъдат повече Христови и по-малко наши. Амин!
Няма коментари:
Публикуване на коментар