ЗА МАРТЕНИЦАТА И ЗНАМЕТО
Мартеницата не е нито за здраве, нито за благополучие и още по-малко е за избавление от уроки и от каквото и да било. Тя, както и нашето знаме, е символ на нашата национална идентичност: една вяра, един език и една писменост = един народ.
От учебниците по история, от журналистите и други сме чували различни легенди за българското знаме и за мартеницата.
За съжаление, нямаме ясни и достоверни сведения и свидетелства за това какъв е бил изобразяваният символ за национална и верова идентичност на древните българи.
Въпреки това можем да твърдим, че народната памет е успяла да запази през вековете в цветовете на нашето знаме, респективно на мартеницата, спомена за нашето минало и същност. Трите цвята: бяло, зелено и червено от векове са дълбоко свързани с душевността на българите и съвсем естествено точно тези три цвята да са използвани в знамената на борците за народна правда и свобода по време на османското иго. Защото те винаги са били символ на веровата и националната ни идентичност, на държавността и националното ни достойнство.
Има много легенди и суеверия които разказват за произхода на мартеницата и нашето знаме.
Аз ще ви разкажа една друга легенда която разказва, че поробените от османските турци българи никога не забравили своята Православна Християнска вяра, своя език, своята писменост и народност, които изразявали чрез символите на нашия древен народ: бяло, зелено и червено = Вяра, Надежда и Любов = Вяра във Възкресналия Господ Иисус Христос, Надежда за спасение - вечен живот и Саможертвена любов.
Бялото е цвят на Божествената слава и сила, на онези, които са изпълнени с Божествената светлина, символ на Божествената любов, чистотата и радостта.
Червеното е символ на вечния живот и означава саможертвената любов на Спасителя и пролятата Му на кръста кръв за живота на света, както и нашата лична саможертвена любов.
Зеленото се ражда от първите две и е символ на надеждата за спасение, цвят на живота, на природата.
За да не се поругае и подиграе езичникът над този български символ нашите прадеди го скрили от него като започнали да връзват на разлистващите се през пролетта дървета усукан бял и червен конец, и така тайно изобразявали своя национален знак - бяло, зелено и червено. Връзвали го като знак за приближаващия се празник на Възкресението Христово и символ на надеждата за възкресението на поробеното си отечество. Правели го през месец март, по време на Великия Пост и се радвали на идващото Възкресение. За това конците нарекли мартеница и измислили различни езически легенди, за да не бъде разкрита истината за нея.
Подобен пример имаме в историята на Християнството с изобразяването на рибата – ихтис. Акроним, който означава на гръцки: Иисус Христос Теу Иос Сотир – Иисус Христос Син Божий Спасител.
Ако е вярно твърдението на някои наши историци, че кан Кубрат и други български канове са били християни, то съвсем логично би било да търсим в символиката на нашето знаме, респективно на мартеницата, християнско съдържание, което днес е измествано от какви ли не езически вярвания и суеверия.
За съжаление ние, българите, не си познаваме Вярата и не я живеем като истински православни християни. В по-голямата си част „вярващия“ народ, в незнанието си, се отнася към нея с много суеверие и я живее като езичник.
Това е само още една легенда или предположение, което знаещите и можещите трябва да изяснят...
Мартеницата не е нито за здраве, нито за благополучие и още по-малко е за избавление от уроки и от каквото и да било. Тя, както и нашето знаме, е символ на нашата национална идентичност: една вяра, един език и една писменост = един народ.
От учебниците по история, от журналистите и други сме чували различни легенди за българското знаме и за мартеницата.
За съжаление, нямаме ясни и достоверни сведения и свидетелства за това какъв е бил изобразяваният символ за национална и верова идентичност на древните българи.
Въпреки това можем да твърдим, че народната памет е успяла да запази през вековете в цветовете на нашето знаме, респективно на мартеницата, спомена за нашето минало и същност. Трите цвята: бяло, зелено и червено от векове са дълбоко свързани с душевността на българите и съвсем естествено точно тези три цвята да са използвани в знамената на борците за народна правда и свобода по време на османското иго. Защото те винаги са били символ на веровата и националната ни идентичност, на държавността и националното ни достойнство.
Има много легенди и суеверия които разказват за произхода на мартеницата и нашето знаме.
Аз ще ви разкажа една друга легенда която разказва, че поробените от османските турци българи никога не забравили своята Православна Християнска вяра, своя език, своята писменост и народност, които изразявали чрез символите на нашия древен народ: бяло, зелено и червено = Вяра, Надежда и Любов = Вяра във Възкресналия Господ Иисус Христос, Надежда за спасение - вечен живот и Саможертвена любов.
Бялото е цвят на Божествената слава и сила, на онези, които са изпълнени с Божествената светлина, символ на Божествената любов, чистотата и радостта.
Червеното е символ на вечния живот и означава саможертвената любов на Спасителя и пролятата Му на кръста кръв за живота на света, както и нашата лична саможертвена любов.
Зеленото се ражда от първите две и е символ на надеждата за спасение, цвят на живота, на природата.
За да не се поругае и подиграе езичникът над този български символ нашите прадеди го скрили от него като започнали да връзват на разлистващите се през пролетта дървета усукан бял и червен конец, и така тайно изобразявали своя национален знак - бяло, зелено и червено. Връзвали го като знак за приближаващия се празник на Възкресението Христово и символ на надеждата за възкресението на поробеното си отечество. Правели го през месец март, по време на Великия Пост и се радвали на идващото Възкресение. За това конците нарекли мартеница и измислили различни езически легенди, за да не бъде разкрита истината за нея.
Подобен пример имаме в историята на Християнството с изобразяването на рибата – ихтис. Акроним, който означава на гръцки: Иисус Христос Теу Иос Сотир – Иисус Христос Син Божий Спасител.
Ако е вярно твърдението на някои наши историци, че кан Кубрат и други български канове са били християни, то съвсем логично би било да търсим в символиката на нашето знаме, респективно на мартеницата, християнско съдържание, което днес е измествано от какви ли не езически вярвания и суеверия.
За съжаление ние, българите, не си познаваме Вярата и не я живеем като истински православни християни. В по-голямата си част „вярващия“ народ, в незнанието си, се отнася към нея с много суеверие и я живее като езичник.
Това е само още една легенда или предположение, което знаещите и можещите трябва да изяснят...
Няма коментари:
Публикуване на коментар